Решение № 4138 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16287/2013 г.

Решение № 4138 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16287/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция "Митници" против решение № 6349/21.10.2013 г. по адм. д. № 6295/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № 224/17.05.2013 г., потвърждаващо решение № 1/33/12.03.2013 г. на началника на Митница Русе, с което е отказано на "Корал Импортс енд Експортс" ООД, гр. Велико Търново, възстановяване на акциз в размер на 49229.40 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението. Иска се отмяната му. В съдебно заседание касаторът е представляван от юрк. Енева, която поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - "Корал Импортс енд Експортс" ООД, гр. Велико Търново, в представен писмен отговор от процесуален представител - адв. Б. Бонев, оспорва касационната жалба, желае решението като правилно да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски за касационната инстанция, за което представя документ - Договор за правна защита и съдействие за изготвяне на писмен отговор и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за адв. Б. Бонев. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което счита, че следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение на директора на Агенция "Митници", с което е бил потвърден отказ на началника на Митница Русе да бъде възстановен на "Корал Импортс енд Експортс" ООД, гр. Велико Търново, акциз в размер на 49229.40 лева. За да отмени оспорения административен акт и потвърденото с него решение на началника на Митница Русе, първоинстанционният съд е изследвал безспорно установените данни за заявено искане на 23.06.2010 г., съставен констативен протокол за връщане на бандероли - в срока, визиран в § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС (обн. - ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.), като е спазено законовото изискване за предаването на бандеролите преди влизане в сила на изменението на чл. 27 ЗАДС и меродавен за приложимите материално-правни норми от ЗАДС, е моментът на предаване /връщане/ на процесните бандероли. Отмяната на чл. 27, ал. 9, ал. 10 и ал. 11 ЗАДС не погасява субективното право на възстановяване на платения за акциз и не води до погасяване на материалното право на възстановяване на недължимо платен акциз, което поради непроизнасяне от страна на административния орган, е повторно заявено на 18.02.2013 г. Решението е правилно. Не се спори, че бандероли с акциз на стойност 49 229.40 лева са предадени /върнати/ от дружеството на 23.06.2010 г. и от същата дата е съставен Констативен протокол за връщане на бандероли. Заявено е и искане за прихващане или възстановяване при условията и по реда на отменените ал. 9, 10 и 11 от чл. 27 ЗАДС, в сила до 20.07.2010 г. От анализа на тази правна норма е видно, че законодателят е обвързал приложението на отменените разпоредби само с момента на предаване на бандеролите в митническото учреждение, който момент трябва да е до дата 20.07.2010 г., когато влиза в сила ЗИДЗАДС /ДВ, бр. 55/2010 г./. Ако предаването на бандеролите /стар образец/ е след дата 20.07.2010 г., какъвто не е процесният случай, то тогава отменените разпоредби на чл. 27, ал. 9, 10 и 11 ЗАДС не действат и редът, указан в тях за възстановяване на акциз за бандероли по чл. 27, ал. 8 от закона, е неприложим. Тази хипотеза в случая не е налице, защото предаването на бандеролите е станало на дата 23.06.2010 г., преди влизане в сила на изменението на чл. 27 ЗАДС и меродавен за приложимите материално-правни норми от ЗАДС, преди или след изменението му с ДВ, бр. 55/2010 г., е моментът на предаване /връщане/ на процесните бандероли. Задължение на органа е било да се произнесе в срок и след като не е било налице такова произнасяне, е подадено отново искане по първоначалното заявление с датата на предаване на бандеролите и изготвяне на протокола от митническите органи, на 23.06.2010 г., който е меродавният момент за приложимост на отменените разпоредби на чл. 27, ал. 9, 10 и 11 ЗАДС. В случая намира приложимост разпоредбата на чл. 131, ал. 3 ДОПК и са неоснователни доводите на касатора, че е формиран влязъл в сила мълчалив отказ, който препятства уважаване на новото искане, поради това, че към датата на повторното заявление, относимите разпоредби от ЗАДС са отменени. Действително, непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ, но чл. 131, ал. 3 ДОПК предвижда възможност за подаване на ново искане за прихващане или възстановяване, когато лицето не е обжалвало мълчаливия отказ, какъвто е настоящият случай. За търговското дружество съществува възможност да подаде ново искане за прихващане или възстановяване на акциза по върнатите бандероли и при разглеждане на това ново искане, както правилно е указал съдът, административният орган е длъжен да приложи отменените ал. 9, 10 и 11 от чл. 27 от ЗАДС, тъй като както връщането на бандеролите, изготвеният протокол от съответното митническо учреждение, и искането, са с дата 23.06.2010 г., т. е. при действието на отменените разпоредби. Като е отменил оспорените административни актове като незаконосъобразни и е върнал административната преписка на Началник Митница Русе за ново произнесе по искането за възстановяване на акциз, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 500 лева внесено възнаграждение на адв. Б. Бонев за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение