Решение № 13474 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3752/2019 г.

Решение № 13474 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3752/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби на К. Стойчев, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. П. Киров, и на Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие" против Решение № 391 от 15.01.2019 г., постановено по адм. дело № 3541/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен по жалба на Стойчев "мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните по жалба вх. № 01-6500/12.12.2017 г. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-7039 от 30.11.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изрично произнасяне по материално правната и процесуално правната законосъобразност на АУПДВ № 01-6500-7039/30.11.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С Решение № 1528 от 8.03.2019 г. по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е допълнен така постановения съдебен акт в частта му за разноските. В касационната жалба, подадена от К. Кънчев, се излагат доводи за наличието на правен интерес от касационния контрол на постановения съдебен акт и такива за незаконосъобразността му, които могат да се субсумират под твърдение за неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението на АССГ и разрешаване на спора по същество с отмяна на оспорения АУПДВ, по подробно изложени съображения, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба – Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" не изразява становище по нея. В касационната жалба на Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие" се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Твърденията могат да се обобщят с това, че в АУПДВ е основан на влязла в сила Заповед на същия орган, с която е създадено задължение за физическото лице да върне полученото от него авансово плащане по процесния договор. В този смисъл се твърди вътрешно противоречие на мотивите на оспорения съдебен акт, като съдът след като е констатирал този факт и е отрекъл доводите на жалбоподателя относно недействителността на клаузата по т. 8. 1 от Договор № 2016134 от 26.07.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е приел, че производството по издаване на АУПДВ неправилно е образувано преди заповедта да влезе в сила и се стигало да положение, в която едно и също държавно вземане да бъде събрано два пъти въз основа на два отделни индивидуални административни актове. Според този касатор правилно е пристъпено към издаването на АУПДВ преди влизане на заповедта, с аргументи черпени от чл. 55, параграф 1, б. "а" от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 908/2014 г. на Комисията от 6 Август 2014 г. Настоява се за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата с присъждане на разноски. Съображения за развити и в депозираната по делото писмена защита. Ответникът по таза касационна жалба в писмено становище от 1.10.2019 г. настоява същата да се приеме за неоснователна и да се отхвърли. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежна страна са допустими. С оспорения съдебен акт е отменен по жалба на Стойчев "мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните по жалба вх. № 01-6500/12.12.2017 г. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-7039 от 30.11.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изрично произнасяне по материално правната и процесуално правната законосъобразност на АУПДВ № 01-6500-7039/30.11.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". От материалите по делото е видно, че с Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-7039 от 30.11.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на Стойчев е установено публично държавно вземане в размер на 21 084, 41 лева, представляващо авансово платена финансова помощ по Договор № 2016134 от 26.07.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор 2014 г. – 2018 г. С жалба вх. № 01-6500/7039/12.12.2017 г. адресът му го е оспорил пред горестоящия административен орган – Министъра на земеделието, храните и горите, който не се е произнесъл в срока по чл. 97 от АПК. С жалба, адресирана до ВАС, Стойчев е оспорил законосъобразността на възприет от него формиран "мълчалив отказ на Министъра на земеделието, храните и горите по жалба вх. № 01-6500/12.12.2017 г. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-7039 от 30.11.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" № 01-6500/12.12.2017 г.", като с Определение № 4101 от 29.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2908/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, е прието, че по силата на чл. 97, ал. 5 от АПК и изложеното в жалбата предмет на оспорване всъщност е АУПДВ № 01-6500-7039 от 30.11.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", при което е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – София град. Допустимостта на съдебния контрол, в аспекта на подаване на жалбата в предвидения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК, е разрешен с Определение № 8929 от 7.07.2018 г., постановено по адм. дело № 7875/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, с което е отменено Определение № 3084 от 16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3541/2018 г. и делото е върнато за последващи процесуални действия на АССГ. При разглеждането на правния спор съставът на Административен съд – София-град от своя страна е приел, че е сезиран с жалба и предмет на съдебния контрол е не АУПВ, а "мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните по жалба вх. № 01-6500/12.12.2017 г. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-7039 от 30.11.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", направил е преценка за законосъобразността последователно на самия АУПДВ, съответно на "мълчаливият отказ на Министъра на земеделието и храните" като е приел, че последният /т. нар. "мълчалив отказ"/ е незаконосъобразно и го е отменил като такъв, а преписката е изпратил на "изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с указания за произнасянето по законосъобразността на АУПДВ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че оспореното в настоящото касационно производство съдебно решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по законосъобразността на "мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните по жалба вх. № 01-6500/12.12.2017 г. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-7039 от 30.11.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", което не е и не може да бъде предмет на съдебен контрол. Съгласно чл. 27, ал. 5 от Закона за земеделските производители /в приложимата му в случая редакция, след изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2015 г. / вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс. Нормата препраща към чл. 166 ДОПК, според който установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. С нормата на чл. 81, ал. 1 от АПК е въведена възможността издадените индивидуални /какъвто е в случая АУПДВ/ административни актове да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. Очевидно е, че в случая Стойчев се е възползвал от тази възможност, като с жалба вх. № 01-6500/12.12.2017 г. е отнесъл въпросът за законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-7039 от 30.11.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие, пред Министъра на земеделието, храните и горите, който от своя страна съобразно правилото на чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП е непосредствено по-горестоящ административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон. Безспорно е също така и че в министърът не се произнесъл в срока за това, при което спорът е пренесен пред съда. Същественото в случая е, че според чл. 97, ал. 5 от АПК когато компетентният да разгледа жалбата орган не се е произнесъл в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. От това следва, че на контрол пред съда за законосъобразност подлежи първоначалният акт – в случая АУПДВ, издаден от Изпълнителния Директор на Държавен Фонд "Земеделие". Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 98, ал. 2 АПК, според която когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. В подкрепа на извода е и чл. 145, ал. 2, т. 2, според който на оспорване подлежи решението на по-горестоящия административен орган единствено в случаите, в които с него е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество. В случаи като процесния не може да бъде формиран "мълчалив отказ" по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, доколкото производството пред Министъра на земеделието, храните и горите, в качеството му на горестоящ орган, не е такова във връзка с издаването на индивидуален административен акт, а производство по контрол за законосъобразност и целесъобразност на вече издаден такъв. Именното в този смисъл са и мотивите и указанията на съставите на ВАС, постановили цитираните по-горе Определение № 4101/29.03.2018 г. и Определение № 8929 от 2.07.2018 г. Отделно от това констатира се, че с нарочно Становище от 2.05.2018 г. /л. 291 от досието на АССГ/ Стойчев е заявил, че оспорва именно АУПДВ и настоява за неговата отмяна, като незаконосъобразен, т. е. изрично е уточнен предметът на оспорване. От своя страна АССГ с атакуваното решение не се е произнесъл по законосъобразността на АУПДВ, т. е. по предмета с който е сезиран, вкл. и съобразно посоченото по-горе изрично уточнение на жалбата, а е подложил на съдебен контрол и е отменил формиран според него "мълчалив отказа на Министъра на земеделието и храните по жалба вх. № 01-6500 от 12.12.2017 г.", какъвто мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, каза се не може да бъде формиран в хода на административното оспорване на индивидуалните административни актове. Или налага се извод за недопустимостта на атакувания съдебен акт, вкл. и на допълващото го решение, което не може да съществува самостоятелно в правния мир и следва съдбата на главното. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение Върховният административен съд следи служебно и въпреки че в касационната жалба не е наведен довод за недопустимост на решението като касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, на основание чл. 221, ал. 3 АПК с оглед констатираната служебно недопустимост на същото, то следва да се обезсили и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане на жалбата против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-7039 от 30.11.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". По исканията за разноски на страните, направени в настоящото касационно производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд, който ще разгледа повторно делото. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение