Решение № 50060 от 31.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2883/2022 г.

Решение № 50060 от 31.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2883/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. П. срещу решение № 61 от 22.03.2022 г., постановено по гр. д. № 258/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което след отмяна на решение № 260037/22.03.2021 г., постановено по гр. д. № 262/2020 г. на Районен съд - Троян, е признато за установено по отношение на Д. В. Доков, Р. Д. П. и В. Д. Д., че Ю. Ц. Ч., М. Т. К. и Е. Ц. Р. са собственици по наследство от общия им наследодател Т. Ц. Г., починал на 21.10.1989 г., на общо 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 02448.1.57 по КККР на [населено място], с площ от 2 130 кв. м., намиращ се в [населено място], Ловешка област в м. "К. лъка" и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт № 65, т. II, рег. № 2809, д. № 227 от 11.07.2011 г., на Нотариус с рег. № 337 в НК и район на действие РС-Т., с който са удостоверени права на изключителен собственик на М. Т. Д. върху целия имот, за разликата над притежаваната от нея 1/2 ид. ч. С определение № 50039 от 02.02.2023 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – поради съмнение за допустимост на въззивното решение в частта му, с която след отмяна на решение № 260037/22.03.2021 г., постановено по гр. д. № 262/2020 г. на Районен съд - Троян, е признато за установено по отношение на Р. Д. П., че М. Т. К. е собственик по наследство от общия им наследодател Т. Ц. Г., починал на 21.10.1989 г. на 1/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 02448.1.57 по КККР на [населено място], с площ от 2 130 кв. м., намиращ се в [населено място], Ловешка област в м. "К. лъка" и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт № 65, т. II, рег. № 2809, д. № 227 от 11.07.2011 г., на Нотариус с рег. № 337 в НК и район на действие РС-Т., с който са удостоверени права М. Т. Д. върху описания имот за тази 1/6 ид. ч. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба Ю. Ц. Ч., М. Т. К. и Е. Ц. Р., чрез адв. Г. Г., с подадения отговор на жалбата, изразяват становище за неоснователност на същата. В открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Производството по делото е образувано по предявен от Ю. Ц. Ч., Е. Ц. Р. и Т. Ц. Ч. установителен иск за собственост, който е отхвърлен от районния съд с решение от 22.03.2021 г. На 19.04.2021 г. е постъпила въззивна жалба от адв. Г. – пълномощник на ищците. В хода на въззивното производство е установено, че ищецът Т. Ц. Ч. е починал на 25.03.2021 г., т. е. след постановяване на първоинстанционното решение, предвид на което и въззивният съд е издирил наследниците му - съпруга Е. Ч. и дъщеря М. К. и е постановил да им се изпрати препис от първоинстанционното решение, с указания да заявят ще встъпят ли в процеса и поддържат ли въззивната жалба, подадена от пълномощника на починалия им наследодател. В хода на връчване на тези книжа е установено, че е починала и Е. Ч. и неин наследник е М. К.. Съобщението, изпратено до М. К. й е връчено на 25.01.2022 г. В проведеното на 11.02.2022 г. открито съдебно заседание въззивният съд е констатирал, че същата не е потвърдила процесуалните действия, извършени от адв. Г. по подаване на въззивната жалба и е изменил участието й от въззивник на въззиваем. С диспозитива на обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на районния съд и е уважил иска, като е признал за установено спрямо ответниците, че Ю. Ц. Ч., М. Т. К. и Е. Ц. Р. са собственици на общо 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №...... Предвид установеното се налага извод, че въззивното решение в частта му, с която на М. К. са признати права в размер на 1/6 върху спорния имот, определени по правилата на ЗН, е недопустимо като постановено против влязъл в сила съдебен акт в посочената му част и следва да се обезсили. Това е така, защото М. К. не е потвърдила извършените от адв. Г. процесуални действия без представителна власт, изразяващи се в подаване на въззивната жалба, нито пък е подала самостоятелна такава след връчване на първоинстанционното решение, поради което и следва, че решението на районния съд в частта му за отхвърляне на иска, предявен от наследодателя й Т. Ц. Ч., е влязло в сила. Следва да се обезсили въззивното решение и в частта му, с която Р. Д. П. е осъдена да заплати разноски на М. Т. К. за въззивното и за първоинстанционното производство. С оглед изхода от спора в полза на касатора следва да се присъдят 280 лв., представляващи разноски за касационното производство, както и М. Т. К., като наследник на починалия в хода на производството ищец Т. К., следва да бъде осъдена да заплати на Р. Д. П. сумата от 200 лв. разноски за първоинстанционното производство. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение