Решение № 10371 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2017 г.

Решение № 10371 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния представител, против решение № 5102/2.08.2017 г. по адм. дело № 3882/2017 г. на Административен съд - С.-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Й. С. Т., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 3882/2017 г. на Административен съд - С.-град е образувано във връзка с решение № 4549 от 12.04.2017 г. по адм. дело № 13791/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, постановено в производство по чл. 237 и сл. от АПК, с което на основание чл. 239, т. 1 от АПК е отменено решение № 8111 от 22.12.2014 г. по адм. дело № 12260/2013 г. на Административен съд - С.-град, оставено в сила с решение № 5025 от 26.04.2016 г. по адм. дело № 3903/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав . С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отменил по заповед № Л-9951/12.11.2013 г., издадена от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с която, на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. 2-ро и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража във вр. чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР , на Й. С. Т. - надзирател II-ра степен, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по спора и подробно описал същите в обжалваното решение. Според обстоятелствената част на оспорената пред административния съд заповед, деянието, за което на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" се заключава в следното: На 12.09.2013 г., около 05:30 часа полицай Тончев е пътувал в лек автомобил, с посочени марка и регистрационен номер, седнал на предна дясна седалка до водача, като по "Околовръстен път", в близост до разклона за с. Ч., автомобилът е спрян за проверка от органи на МВР. Водачът на автомобила Д. С. К. е представил свидетелство за управление на МПС и лична карта, а жалбоподателят се е легитимирал със служебната си карта в качеството си на служител на ГДИН. Независимо от това, полицейските служители изискали документите на водача. След направена справка в АИС на МВР се е установило, че данните в представените от него документи не отговарят на данните от АИС - МВР, при което водачът е направил опит да избяга, но е заловен. Жалбоподателят и водачът на МПС са отведени в 02 РУП-СДВР за допълнителна проверка и са задържани за срок от 24 часа. При направена справка в БДС се е установило, че водачът е Д. С. К., който към задържането му е бил обявен за общодържавно издирване поради влязла в сила присъда "лишаване от свобода". По случая е образувано досъдебно производство № 15132/13 г. по описа на 02 РУП-СДВР и служителят е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), за това, че е направил опит да спомогне на Д. С. К. - извършил престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, да избегне спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с Комаров преди да е извършил самото престъпление, като се е легитимирал пред полицейски служител със служебната си карта, издадена от ГДИН, с цел да предотврати извършването на полицейска проверка спрямо Комаров, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Тези неправомерни деяния на полицай Тончев са станали достояние на други правоохранителни органи и институции, както и на служители от ГДИН и са дали основание за ангажиране на наказателната отговорност на служителя. Тези деяния на служителя са квалифицирани като несъвместими с етичните правила по чл. 13 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, с които се уронва престижът на службата, за което носи дисциплинарна отговорност и му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" . По делото е приложена присъда от 11.05.2014 г., постановена по н. о. х. д. № 2658/2014 г. на Софийски районен съд, с която подсъдимият Й. С. Т. е признат за невиновен в това, че на 12.03.2013 г., около 5.30 часа в гр. С., на Околовръстен път в близост до с. Ч., е направил опит да спомогне Д. С. К. - извършил престъпление по чл. 316 вр.