Решение № 6749 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15278/2009 г.

Решение № 6749 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15278/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на зам. директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП и на "Фиксинг-Варна" ЕАД гр. Варна, подадена чрез адв. Дончо Кирчев. Зам. директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на решение № 540/29.09.2009 г. по адм. дело № 2219/2006 г. на Варненския окръжен съд, АО, II състав, в частта, в която е отменен ДРА № 391/02.11.2004 г. на ТДД гр. Варна, потвърден с Решение № 1307/13.01.2005 г. на РДД Варна относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 63000 лв., по фактури издадени от "Виг-Тех" ООД за данъчен период м. юни. 2004 г. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него бъде постановено друго по същество, с което да бъде потвърден РА в тази част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Фиксинг-Варна" ЕАД гр. Варна обжалва решението на Варненския окръжен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството относно непризнато право на данъчен кредит за периода м. 09.2003 г. и м. 05.2004 г., в общ размер на 9920,53 лв., по фактури, издадени от "Паркстрой" ЕООД и "Виг-Тех" ООД. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и съответно отменен ДРА. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. Счита за неоснователна жалбата на "Фиксинг-Варна" ЕАД. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП: Производството по делото пред ВОС е повторно - след постановяване на решение № 9957/16.10.2006 г. на ВАС, I отделение, по адм. дело № 1273/2006 г., с което е отменено решение № 1224/23.11.2005 г., постановено по адм. дело № 202/2005 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, В ЧАСТТА, в която по жалба на "Фиксинг Варна" ЕАД е отменен ДРА № 391/02.11.2004 г. на ТДД гр. Варна, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2691/30.09.2003 г., издадена от "Паркстрой" ЕООД и по фактурите по раздел I. 1.3 от ДРА, издадени през данъчни периоди м. 05/2004 г. и м. 06/2004 г. от "Виг-Тех" ООД, а делото е върнато в тази част на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След връщането на делото и в производството по адм. дело № 2219/2006 г., Варненският окръжен съд е отменил процесния ДРА в частта относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 63000 лв., по фактури издадени от "Виг-Тех" ООД за данъчен период м. юни. 2004 г. За да постанови този резултат окръжният съд е установил следното: На "Фиксинг-Варна" ЕАД е отказано право на данъчен кредит за дан. период м. 06.2004 г. на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) вр. чл. 6 и чл. 24 от с. з. по фактури, издадени от "Виг-Тех" ООД с предмет "СМР по договор от 07.05.2004 г.". Съдът, съпоставяйки приложените по делото граждански договори, протоколи обр. 19 и самият договор, както и заключението на СТЕ, е приел, че въпреки липсата на доказателства по какъв начин и от къде доставчика на процесната услуга се е снабдявал със строителни материали необходими за извършване на СМР, то услугата по договорът е извършена. Налице са предпоставките по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), както и тази на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като от доказателствата по делото съдът безспорно е установил наличието на осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и е отменил ДРА в тази част. Така постановеното решение в тази част е правилно, а касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна по същество е неоснователна. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Основният спорен въпрос в случая е налице ли доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по процесните фактури, издадени от "Виг-Тех" ООД. Изводите му в тази насока се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Правилно окръжният съд е приел, че процесните доставки са извършени и е налице данъчно събитие, по което е начислен ДДС. Безспорно е установено, че данък е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и платен по ДДС-сметка на доставчика, като същите са изпълнили всички законоустановени изисквания - за начисляване на ДДС и счетоводното му отразяване за възникване право на данъчен кредит. В подкрепа на тези изводи са и заключенията на двете ССЕ - неоспорени от страните. Съобразно изложеното, решението на ОС-Варна в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Фиксинг-Варна" ЕАД гр. Варна: За да отхвърли жалбата на дружеството относно непризнато право на данъчен кредит за периода м. 09.2003 г. и м. 05.2004 г., в общ размер на 9920,53 лв., по фактури, издадени от "Паркстрой" ЕООД и "Виг-Тех" ООД, окръжният съд е установил следното: По фактура № 2691/30.09.2003 г., издадена от "Паркстрой" ЕООД - по делото е представен договор от 15.09.2003 г., сключен между касатора /като възложител/ и "Паркстрой" ЕООД /като изпълнител/ с предмет извършване на ремонт на покрив със срок на изпълнение - 30.09.2003 г. Констатирано е наличието на фактура № 439/30.09.2003 г., издадена от "Ивалекс" ЕООД и получател - "Паркстрой" ЕООД за извършване на "СМР по договор от 15.09.2003 г. ". Договорът между тези страни е сключен на 26.09.2003 г., като в не го не е указано къде ще се извършват СМР и срокът му е до 26.10.2003 г. Въз основа на приложените по делото доказателства съдът е приел, че в случая не може да обоснове категоричен извод, че "Ивалекс" ЕООД е поддоставчик на жалбоподателят, тъй като не е установил, че доставката по договорът сключен между "Ивалекс" ЕООД и "Паркстрой" ЕООД изцяло или частично покрива доставката фиксирана в издадената процесна фактура с издател "Паркстрой" ЕООД и получател "Фиксинг-Варна" ЕАД. Наред с това съдът е приел, че липсват доказателства за извършена доставка - например протоколи обр. 19 за извършени и приети СМР, пътни листи за извършване на доставка на строителни материали, доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. Факта, че фактура е отразена в дневника за продажбите и СД по ЗДДС за съответните периоди и че данъкът е начислен, според съда не води до извод за реалност на доставката. Относно непризнатото право на данъчен кредит по 10 бр. фактури с предмет "цимент", издадени от "Виг-Тех" ООД /за дан. период м. 05.2004 г./ на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) във вр. чл. 94, ал. 3 от с. з. и чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗСч (отм.) - съдът е приел, че процесните фактури не съдържат реквизита "предмет на доставката" в нейната цялост, тъй като към тях не са представени други писмени доказателства, от които да се изведе извода за точния вид на доставената стока "цимент". Съдът е приел също така, че не е налице и реалност на доставката, тъй като не са представени доказателства в тази връзка - например транспортни документи за извозването на цимента, складови разписки - от къде е бил доставен, пътно-прехвърлителни разписки, за да се установи преминаването на стоката от доставчика в патримониума на получателя и е отхвърлил жалбата на дружеството в тази част. Настоящият състав намира, че решението на ОС - Варна в тази му част е правилно. Съдът обосновано е отбелязал, че по отношение на процесните фактури, издадени от "Паркстрой" ЕООД и "Виг-Тех" ООД, жалбоподателят не е представил доказателства за реалност на доставките, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 от ЗДДС (отм.), поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 от ЗДДС (отм.). При тяхното изследване винаги се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка и едва след положителен отговор на този въпрос се проверява изпълнението на останалите предпоставки по посочената правна норма за признаване правото на данъчен кредит. Такова право възниква само за получателя на реална доставка по смисъла на ЗДДС. Липсата на реална доставка е достатъчно основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Развитите доводи в жалбата за допуснато процесуално нарушение от страна на данъчния орган, изразяващо се в неизвършване на насрещна проверка на дистрибутора "Итал чименти груп" /от когото "Виг-Тех" ООД е доставял цимента/ са неоснователни. Тежестта на доказване относно наличието на всички условия за упражняването на правото е изцяло върху лицето, което претендира правото - т. е. върху жалбоподателя. Представянето на фактури и доказателства за тяхното плащане, както и относно начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) само по себе си не доказва доставката по тях. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на окръжният съд в тази част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и в тази част следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, I А отделение,