Решение № 3772 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2010 г.

Решение № 3772 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Богданка Владимирова Николова срещу решение № 166 от 4.01.2010 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III-а състав по адм. д. № 3557/2006 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът кмета на СО - район Банкя излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред градския съд е образувано по оспорване на заповед № РД-50-248 от 7.11.2005 г., с която кмета на СО - район Банкя на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определил като изцяло застроен бивш имот № 150012 с площ от 1 201 кв. м. като изцяло застроен. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че изцяло върху площта на процедирания имот е налице застрояване - индивидуално жилищно и улици. Този извод на съда е изведен след преценка на прието и неоспорено заключение на назначена съдебно-техническа експертиза. Във връзка с доводите на жалбоподателите, че процедирания имот не е идентичен с този, за който им е признато право на възстановяване, съдът е изложил мотиви, че имота за който е издадена оспорената заповед е идентичен с този, посочен в заявлението на жалбоподателите въз основа на което е започнало административното производство. Съдът е приел, че е недопустимо в хода на производството пред съда да се въвежда друг предмет на преценка. По тези доводи съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В това производство единственият релевантен въпрос е за наличие на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия. В случая безспорно е установено, че процедирания в административното производство имот е изцяло застроен и този факт не се оспорва от касационния жалбоподател. Основния довод, който е поддържан в производството пред градския съд и в касационното производство е относно идентичността на имота, за който е издадена оспорената заповед и този, за който на наследници на Ангелина Колева Костова е признато право на възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Настоящия състав прецени тези доводи като неоснователни. Както правилно е отбелязал и решаващият съд, оспорената заповед е издадена за имот който точно е посочен в заявлението на правоимащите, на основание на което е започнало административното производство. В това заявление имота е посочен с пл. № 150012, кв. 32, 36 и 37 по кадастрален план от 1960, в. з. Банкя. За този имот е издадена и комбинирана скица и е процедиран в административното производство. Доколкото административния орган се е произнесъл в рамките на заявеното право, факта дали този имот е идентичен с имота, за който е признато право на възстановяване е ирелевантен за конкретния спор. Законосъобразността на оспорената заповед може да бъде преценявана само във връзка с фактите, които заявителите са изложили пред административния орган в производство, по което е издадена оспорената заповед. В случая няма пречка жалбоподателите за инициират ново административно производство за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ за друг имот като точно и конкретно посочат имот, за който твърдят, че им е признато право за възстановяване. По тези доводи настоящият състав счете, че не са налице релевираните касационни отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2,. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение