Решение № 6043 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1658/2011 г.

ВАСV отделение02.05.2011 г.докладчик т Йордан Константинов

Диспозитив

Оставя в сила решение № 2587 от 16.12.2010 г. на Административен съд - Варна, трето отделение, 24-ти състав, постановено по адм. дело № 3310/10 г. Осъжда Началника на Служба геодезия, картография и кадастър - гр. Варна да заплата на Калина Тодорова Павлова от гр. Варна, ул. Васил Кънчев" № 10, ап. 10, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6043 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1658/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2587 от 16.12.2010 г., постановено по адм. д. 3310/10 г. Административен съд - Варна, трето отделение, 24-ти състав, е отменил Решение № РД-20-03-20/13.09.2010 г. на Началник на СГКК - Варна, в частта в която е отказано предоставяне на информация по т. 1 и 2 от заявление да достъп до обществена информация вх. № 94 - 21125/27.08.2010 г. и е върнал делото като преписка на Началника на СГГК - гр. Варна за разрешаването на достъп до обществена информация по т. 1 и 2 от заявление да достъп до обществена информация вх. № 94 - 21125/27.08.2010 г. С решението съдът е оставил без уважение жалбите на Георги Тинев Хаджитинев и Калина Тодорова Павлова срещу Решение № РД-20-03-20/13.09.2010 г. на Началник на СГКК - Варна, в частта в която е отказано предоставяне на информация по т. 4 от заявление да достъп до обществена информация вх. № 94 - 21125/27.08.2010 г., както и е осъдил административния орган да заплати на жалбоподателите разноски. Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Началника на СГКК - гр. Варна чрез пълномощника му адвокат Бистра Господинова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Варна в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение в отменителната му част и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да бъде потвърдено решението на Началника на СГКК - гр. Варна. Като алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира се заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба Георги Тинев Хаджитинев чрез своя пълномощник адв. Мария Димитрова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата по касационната жалба Калина Тодорова Павлова чрез пълномощника си адв. Ивайло Иванов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С една част решението Административен съд - Варна е оставил без уважение жалбите на Георги Тинев Хаджитинев и Калина Тодорова Павлова срещу Решение № РД-20-03-20/13.09.2010 г. на Началник на СГКК - Варна, в частта в която е отказано предоставяне на информация по т. 4 от заявление да достъп до обществена информация вх. № 94-21125/27.08.2010 г. В тази му част като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила - чл. 296, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и не е предмет на касационно разглеждане. С другата част от решението административният съд е отменил Решение № РД-20-03-20/13.09.2010 г. на Началник на СГКК - Варна, в частта в която е отказано предоставяне на информация по т. 1 и 2 от заявление да достъп до обществена информация вх. № 94-21125/27.08.2010 г. и е върнал делото като преписка на Началника на СГГК - гр. Варна за разрешаването на достъп до обществена информация по т. 1 и 2 от заявление да достъп до обществена информация вх. № 94-21125/27.08.2010 г. Съдът е описал фактическата обстановка по издаване на обжалваното решение, както и мотивите на административния орган да откаже достъп до обществена информация - че въпросите по т. 1 и 2 от заявлението се отнасят към действията на трети лица - фирма изпълнител и приемаща комисия, поради което той не може да предостави информация за основанията и мотивите за тяхното извършване. Първоинстанционният съд е приел, че в тази си част решението е постановено в нарушение на закона. Изложени са мотиви, че поисканата информация - по т. 1 на какво правно основание, въз основа на кои първични документи и с какъв акт фирмата изпълнител е дала самостоятелни идентификационни номера на имотите с площ под 3декара и по т. 2 - на какво правно основание, въз основа на кои първични документи и с какъв акт са одобрени идентификационните номера на имотите под 3 декара от приемащата комисия, съставлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, както и че по силата на ЗКИР и Наредба № 3 от 25.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР фирмата - изпълнител и приемащата комисия извършват дейности, които са им възложени от служба геодезия, картография и кадастър. Посочено е още, че всички материали и документи, създадени от фирмата-изпълнител и приемащата комисия се предават на СГКК още преди проекта за кадастрална карта да бъде изпратен на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - гр. София, като след одобряването на кадастралната карта същата продължава да се съхранява в СГКК. Съдът е изложил мотиви и в смисъл, че дори да се приеме, че тези документи съставляват служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, то органът също е длъжен да предостави достъп до тях, тъй като не е налице ограничението по чл. 13, ал. 2 от закона. Посочено е и това, че дори и да не може да посочи правното основание въз основа на което са изготвени документите от фирмата изпълнител и приемащата комисия, то органът е могъл да предостави достъп до останалата съдържаща се информация в първичните документи, въз основа на които са се произнесли двата спомагателни органа, както и да посочи актовете, които са били издадени от тези органи по време на дейността им по създаване на КК и КИР на квартал "Изгрев" в гр. Варна. Решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, но единствено са развити такива относно нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че заявителите искат не достъп до обществена информация, а отговор на поставени въпроси, който отговор не представлява обществена информация. Твърди се още, че началникът на СГКК не е в състояние да предостави информация в този случай, тъй като той не е извършил визираните в заявлението правни и фактически действия. Направените оплаквания са неоснователни. Въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че исканата информация по т. 1 и 2 от заявлението представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Наведените в жалбата оплаквания, че заявителите не искат достъп до обществена информация, а поставят въпроси, са неоснователни. Исканията по т. 1 и 2 от заявление да достъп до обществена информация вх. № 94-21125/27.08.2010 г. не предполагат отговор на въпроси, както твърди касатора, а предоставяне на информация, която е обективирана върху хартиени и електронни носители, които се съхраняват от СГКК - Варна. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон в смисъл, че органът не е извършител на правните и фактическите действия, за които се иска информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична. Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. Ограничение за предоставяне достъп до обществена информация се съдържа и в разпоредбата на чл. 17 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ - когато търсената информация представлява търговска тайна или засяга трето лице. Със заявлението за достъп до обществена информация заявителите са поискали информация за документите, въз основа на които са изготвени кадастрална карта и кадастрални регистри за някои от недвижимите имоти, включени в проектния квартал "Изгрев" - гр. Варна. Процедурата по изготвяне на кадастралните карти и регистри е уредена в разпоредбите на Закона за кадастъра и имотния регистър и Наредба № 3 от 25.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. По силата на чл. 45 от ЗКИР изработените от лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2 (фирмата-изпълнител) кадастрална карта и кадастрални регистри на района, се приемат от службата по геодезия, картография и кадастър. Съгласно чл. 49а, ал. 1 от същия закон, изработените по чл. 35а кадастрална карта и кадастрални регистри се приемат от службата по геодезия, картография и кадастър. В този смисъл, по силата на ЗКИР съставените от фирмата изпълнител и приемащата комисия кадастрални карти и регистър се съхраняват в СГКК, поради което по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ същата е длъжна да предостави съдържащата се в тях обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и наведените от касатора доводи в обратния смисъл се явяват неоснователни като ненамиращи подкрепа в закона. При извършената служебна проверка от страна на настоящата инстанция не се установяват допуснати нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд, обосноваващи необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение и връщането за ново разглеждане от друг състав. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-гр. Варна в обжалваната му отменителна част не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация Калина Тодорова Павлова разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 200 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,