Решение № 5377 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8854/2014 г.

Решение № 5377 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8854/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Автобусни превози" АД, гр. Плевен, в несъстоятелност, подадена чрез назначен синдик, против решение № 952/03.06.2014 г. по адм. д. № 952/2013 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването на Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1318381/22.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 452/07.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново, с който на дружеството е отказано възстановяване на начислен ДДС за данъчен период 01.12.-17.12.2010 г. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и връщане на делото за разглеждане от друг състав. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнагражение в размер на 150 лв. за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е проследил хронологията на фактите, във връзка с твърдението за неправилно начислен ДДС върху налични активи на дружеството към датата на дерегистрация по ДДС - м. 12.2010 г. Установено е, че по подадената справка-декларация по ДДС за м. 12.2010 г., с вх. № 1500-1093526/14.01.2011 г. пазарната стойност на наличните активи по ликвидационна стойност е 765 236, 87 лв. върху която е начислен ДДС в размер на 153 047, 37 лв. На 07.06.2011 г. е подадена молба за корекция на СД за м. 12.2010 г., с приложен нов опис на налични активи със стойност 574 613, 67 лв., върху която дължимия ДДС е в размер на 114 922, 73 лв. По повод коригиращата декларация, е възложена ревизия на дружеството, приключила с РА № 15-1200849/29.08.2012 г., с който е установен дължим ДДС върху налични активи към датата на дерегистрация - м. 12.2010 г., в заявения размер по коригиращата СД, подадена от дружеството, а именно: стойност на активите в размер на 574 613, 67 лв., върху която дължимия ДДС е в размер на 114 922, 73 лв. Във връзка с така удовлетвореното искане, подадената жалба срещу РА е била оставена без разглеждане от ДД "ОУИ" ( сега - ДД "ОДОП") - В. Търново с решение № 609/19.11.2012 г., жалбата срещу което е била отхвърлена с определение № 543/07.12.2012 г. по адм. д. № 1170/2012 г. на Административен съд В. Търново. Това определение е било обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, която е оставена без разглеждане, като подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на инстанционен контрол, с определение на тричленен състав по адм. д. № 390/2013 г., оставено в сила с определение на петчленен състав по адм. д. № 1934/2013 г. по описа на Върховен административен съд. Актът за прихващане или възстановяване, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд в настоящото производство, е издаден по повод искане с вх. № 9360/25.06.2013 г. за намаляване на задълженията по ДДС за м. 12.2010 г. със сумата 86 594, 40 лв., която по твърдение на заявителя "Автобусни превози" АД, гр. Плевен, в несъстоятелност, представлявано от синдика, е неправилно начислен ДДС за този период върху активи, представляващи неджими имоти, за които не е ползван данъчен кредит при придобиването им. В касационната жалба изложението представлява приповтаряне съдържанието на жалбата до първоинстанционния съд с подробно описани активи, за които се твърди, че не е бил ползван данъчен кредит, поради което към датата на дерегистрация по ДДС дължимият ДДС е бил неправилно определен. По същество, искането има характера на втора по ред коригираща справка - декларация за м. 12.2010 г., когато дружеството е било дерегистрирано по ЗДДС. Правилно съдът е направил извода, че в случая не е налице хипотезата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, тъй като въпросът с корекцията на СД по ЗДДС за м. 12.2010 г. е разрешен с влязъл в сила ревизионен акт по повод коригираща СД, подадена 07.06.2011 г. С направеното искане с вх. № 9360/25.06.2013 г. "Автобусни превози" АД, гр. Плевен, в несъстоятелност, всъщност цели изменение и намаление на задълженията си, което не може да стане в условията на производство по чл. 129 ДОПК. При извършената проверка от страна на органа по приходите по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК не е установено наличието на надвнесени или недължимо платени суми, поради което и не са били налице предпоставките за прихващане или възстановяване по този ред. Изменение на данъчни задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт е допустимо единствено в процедура при приложимост на извънредните способи, като отмяна на влязъл в сила административен акт, съответно - отмяна на влязъл в сила съдебен акт, каквато процедура не е задействана по съответния ред. По изложените съображения, като е приел за законосъобразен АПВ, с който е постановен отказ за прихващане или възстановяване на претендираната сума в размер на 86 594, 40 лв., съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което е присъдено от първоинстанционния съд в размер на 150 лв. и поради това, че съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК същото е за цялото производство, второ такова не се дължи за касационната инстанция и заявеното искане на ответната дирекция в представения писмен отговор по касационната жалба, не подлежи на уважаване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение