Решение № 9170 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13411/2015 г.

Решение № 9170 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13411/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново срещу решение № 380 от 19.10.2015 г. по адм. д. № 255/2015 г. на Административен съд - гр. В. Търново.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Великотърновският административен съд е отменил ревизионен акт № Р-15-1303039-091-01 от 19.12.2014 г., потвърден с решение № 125 от 20.03.2015 г. на касационния жалбоподател. За да постанови този резултат съдът е приел, че двата протокола от общи събрания на съдружниците в търговското дружество "Хипократ 2011" ООД, проведени на 24.04.2012 г. и на 17.07.2012 г., и направените парични вноски от 24 000 лв и от 25 000 лв за оборотен капитал въз основа на взетите от общите събрания решения, не обуславят извод за осъществявана от задълженото с ревизионния акт лице В. К. Р. трудова дейност като съдружник в търговското дружество. С. В. административен съд, с посочените два протокола е обективирано участието на Радева в общото събрание на съдружниците, а това обстоятелство, заедно с направените впоследствие от нея трансфери на лични парични средства по сметка на търговското дружество, изпълняват всъщност разпоредбата на чл. 124 от Търговския закон, според която съдружникът е длъжен да участва в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и да изпълнява решенията на общото събрание.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Основани са на следните аргументи:

1. Основание за осигуряване на съдружниците в търговски дружества е личната им трудова дейност в това качество, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Трудовата дейност като основание за осигуряване е изрично релевирана в чл. 10 КСО и чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

2. Личната трудова дейност не трябва да се отъждествява единствено и само със стопанската дейност на дружеството. За трудова дейност се приема всяко действие на съдружника по повод функционирането на фирмата след вписването й в съдебния регистър. Тоест трудовата дейност на лицето в качеството му на съдружник в търговското дружество включва всяко действие, свързано с осъществяваната дейност от дружеството и имащо отношение към нормалното функциониране на същото.

3. В процесния случай събраните при ревизията доказателства сочат, че ревизираното лице извършва трудова дейност в дружеството, чрез която осигуряване неговото функциониране и възможността то да осъществява стопанската си дейност - изграждане и експлоатация на фотоволтаични електроцентрали. Това лице - В. Р. - в качеството й на съдружник в "Хипократ 2011" ООД, разглежда документацията, отнасяща се до изграждане на централата, участва във вземането на решения за набавяне на оборотни средства за дружеството чрез временна финансова помощ от съдружниците, както и за външно кредитиране на дружеството, което е извън компетентността на общото събрание на съдружниците, участва във вземане на решения за размера на необходимите оборотни средства за изграждането на двете фотоволтаични електроцентрали; същевременно е осигурила и внесла парични средства по банковата сметка на дружеството, без които дейности дружеството не би могло да функционира нормално и да осъществява дейност. С. В. Р. упражнява дейност, имаща отношение към осъществяваната стопанска дейност на дружеството, в което е съдружник.

Касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно.

Според трайно установената практика на Националната агенция за приходите задълженията на съдружници в търговски дружества към държавното обществено осигуряване се пораждат от две правни основания.

Първото основание, пораждащо задължение за осигуряване, е чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Това задължение възниква в случаите, при които съдружници в търговски дружества упражняват с договор или без договор трудова дейност по управление и контрол на същите търговски дружества.

Второто основание, пораждащо задължение за самоосигуряване, е чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Това задължение възниква в случаите, при които съдружници в търговски дружества упражняват трудова дейност в дружеството, различна от тази по управление и контрол (полагат личен труд, за който може да получават или да не получават възнаграждение).

Общото и при двете групи случаи е трудовата дейност. В хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО трудовата дейност е по управление и контрол на търговското дружество, а в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО трудовата дейност, представляваща основание за самоосигуряване, не е определена. Поради това в случаите по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО вида на упражняваната трудовата дейност от съдружници в търговски дружества се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда предвиден в ДОПК (така: Разяснение № 2-690 от 28.05.2013 г. на НАП относно осигуряване на управители и съдружници в търговски дружества).

В ревизионен акт № Р-15-1303039-091-01 от 19.12.2014 г. констатациите са:

"В. К. Р. с ЕГН (...) е съдружник в "Хипократ 2011" ООД с ЕИК (...), считано от 23.04.2012 г. Няма подадена декларация по утвърден образец за регистрация като самоосигуряващо се лице. Лицето прави вноски в капитала на "Хипократ 2011" ООД, видно от извършената насрещна проверка и извлеченията от банковата сметка на ревизираното лице, което е индикация, че лицето е участвало в управлението и е извършвало дейности, имащи отношение към функционирането на "Хипократ 2011" ООД. В резултат на изложеното може да се направи извод, че В. К. Р. е упражнявала трудова дейност като съдружник в търговско дружество и за периода след 1.06.2012 г. същата дължи осигурителни вноски на основание чл. 127 от КСО."

В решение № 125 от 20.03.2015 г. директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е описал релевантните за процесния случай факти по-подробно така:

"Представени са банкови извлечения от банкова сметка на ревизираното лице в Централна кооперативна банка АД, клон (...), видно от които на 29.05.2012 г. и на 24.07.2012 г. В. Р. е наредила преводи по сметка на "Хипократ 2011" ООД съответно в размер на 24000 лв и в размер на 25000 лв с основание "вноска за оборотен капитал". (...) Съгласно представения Протокол от 27.04.2012 г. от ОС на съдружниците на "Хипократ 2011" ООД във връзка с необходимостта от осигуряване на оборотни средства на дружеството за изграждането на фотоволтаична електрическа централа и след обстойно разглеждане на документацията, отнасяща се до изграждането на централата, (съдружниците М. Г. и В. Р.) вземат решение двамата съдружника да осигурят собствени средства по 24000 лв, както и да се вземе фирмен кредит от 24000 лв от "Ю. Е. Е." ЕООД. Аналогично с Протокол от 17.07.2012 г. от проведено ОС на съдружниците на "Хипократ 2011" ООД, М. Г. и В. Р. във връзка с дейността на дружеството по изграждане на втора фотоволтаична централа вземат решение за финансиране на дружеството със собствени средства по 25000 лв, както и да сключат втори фирмен кредит с "Ю. Е. Е." ЕООД. В изпълнение на така взетите решения ревизираното лице е превело парични средства на дружеството "Хипократ 2011" ООД."

След това описание на релевантните факти, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" прави следния извод:

"Въз основа на така установената фактическа обстановка органът по приходите е приел, че след като лицето В. Р. участва във вземането на решения във връзка с дейността на дружеството и прави вноски за финансиране на тази дейност, то следва, че същата извършва дейности, имащи отношение към функционирането на дружеството, в което е съдружник. (...) За трудова дейност се приема всяко действие на съдружника по повод функционирането на фирмата след вписването й в съдебния регистър. Тоест трудовата дейност на лицето в качеството му на съдружник в търговското дружество включва всяко действие, свързано с осъществяваната дейност от дружеството и имащо отношение към нормалното функциониране на същото. В настоящия случай от събраните при ревизията доказателства безспорно се установява, че за целите на осигурителното законодателство ревизираното лице извършва трудова дейност в дружеството, чрез която осигурява неговото функциониране и възможността дружеството да осъществява стопанската си дейност - изграждане и експлоатация на фотоволтаични електроцентрали. В. Р., в качеството й на съдружник в "Хипократ 2011" ООД, разглежда документацията, отнасяща се до изграждане на централата; участва във вземането на решения за набавяне на оборотни средства за дружеството чрез временна финансова помощ от съдружниците, както и за външно кредитиране от дружество, което е извън компетентността на общото събрание на съдружниците; участва във вземане на решения за размера на необходимите оборотни средства за изграждане на двете фотоволтаични електроцентрали; същевременно е осигурила и внесла парични средства по банковата сметка на дружеството, без които дейности дружеството не би могло да функционира нормално и да осъществява дейност."

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя този извод на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" поради следните съображения:

Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства - чл. 63, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ). В зависимост от това дали обединяването на лицата има в основата си личното доверие и задължението за лично участие на всяко от тях в общата стопанска дейност или обединяването на лицата има в основата си обединяването на техния капитал, а личните качества на съдружниците са без значение или минават на заден план, търговските дружества са дружества на личността (наричани персонални търговски дружества) и дружества на капитала (наричани още капиталови търговски дружества).

Според чл. 64, ал. 2 ТЗ могат да се учредяват само търговските дружества, предвидени в този закон, а те са изброени в ал. 1. С чл. 64, ал. 3 ТЗ законодателят е определил търговските дружества по ал. 1, т. 1 и 2 (събирателното дружество и командитното дружество) като персонални, а тези по т. 3 - 5 (дружеството с ограничена отговорност, акционерното дружество и командитното дружество с акции) - като капиталови.

Следователно дружеството с ограничена отговорност е дружество на капитала, т.е. като обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства, то има в основата си обединяването на капитала на съдружниците, а техните лични качества са без значение или стоят на по-заден план.

Капиталът е необходим за осъществяването на търговската дейност на дружеството. Набира се по различни начини, едни от които са дяловите и други парични вноски на съдружниците в търговското дружество. Всички въпроси по набирането на капитала са в изключителната компетентност на общото събрание на съдружниците. Набирането на капитал чрез допълнителни вноски от съдружниците е част от тази изключителна компетентност:

По решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок - чл. 134, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ). Решението за това се взема от общото събрание с мнозинство повече от три четвърти от капитала - чл. 137, ал. 1, т. 9 и ал. 3, изр. 1-во ТЗ. и т.н.

При вземането на решения относно капитала на търговското дружество с ограничена отговорност и в частност при вземането на решение по чл. 137, ал. 1, т. 9 ТЗ съдружниците в търговското дружество не упражняват трудова дейност по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 10, ал. 1 КСО.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира за законосъобразно и поради това споделя становището, че "упражняване на трудова дейност е всяко действие на съдружника, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството - сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и т. н." (така: писмо № 94ИИ-299 от 9.03.2007 г. на МТСП относно осигуряването на съдружниците в търговски дружества; разяснение изх. № 2-558 от 16.03.2010 г. на НАП и др.).

В процесния случай становището, изразено в ревизионния акт и в решение № 125 от 20.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" и възпроизведено в касационната жалба, съдържа съществено отклонение от цитираното, възприето в досегашната практиката становище. Отклонението се състои в това, че решенията на общото събрание на съдружниците в търговско дружество с ограничена отговорност по всички въпроси относно капитала на дружеството и в частност решенията по чл. 137, ал. 1, т. 9 ТЗ за увеличаване на капитала или за набиране на допълнителен капитал чрез допълнителни вноски на съдружниците несъмнено имат отношение към функционирането и въобще към съществуването на дружеството, но тези решения не са "действия, извършвани от името на дружеството" по осъществяваната от него търговска дейност и поради това не могат да бъдат определени като трудова дейност по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО.

Изложеното тук за решенията по въпроси на капитала на търговското дружество с ограничена отговорност се отнася и за решенията на общото събрание за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях - чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Тези въпроси също са в изключителната компетентност на общото събрание, имат пряко или косвено отношение към функционирането (търговската дейност) на дружеството, но не са "действия, извършвани от името на дружеството", поради което вземането на решение за придобиване на недвижими имоти не е трудова дейност, за разлика от сключването след това на сделка в нотариална форма за реалното придобиване на недвижимия имот в изпълнение на решението на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Ответницата по касационната жалба не е направила искане за присъждане на разноски в касационното производство.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,