Решение № 6224 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 178/2011 г.

ВАСIV отделение04.05.2011 г.докладчик т Нина Докторова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 2263 от 4.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2541 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна. Осъжда община Варна да заплати на ЕТ "Дом - Игнат Раденков" с БУЛСТАТ 103078165 сторените по делото разноски от 400 (четиристотин) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6224 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 178/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 2263 от 4.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2541 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отменил неговия изричен отказ да извърши административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация в удостоверителната й част относно вписване на обстоятелството дали имотът е държавна или общинска собственост и е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне в срок от 7-дни от влизане на решението в сила, съобразно дадените в мотивите указания. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. От ответната страна по жалбата е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че касационната жалба е неоснователна. Изложени са възражения, противопоставящи се на твърденията в жалбата. Те се поддържат и от адвокат-пълномощника на ответника в съдебно заседание. Моли се, решението на съда да бъде оставено в сила и се претендира присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е установил, че исканата административна услуга е включена в списъка на административните услуги, извършвани от община Варна дирекция "Общинска собственост". Счита, че са правилни изводите на съда, за оспорения административен акт, който е издаден при превратно упражняване на власт, защото административният орган няма правото на преценка дали поискалият услугата е собственик или не на имота. Тази преценка е в правомощието на нотариуса. Предлага решението да бъде оставено в сила, защото не са налице касационни основания за неговата отмяна. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че ЕТ "Дом - Игнат Раденков", гр. Варна е поискал от кмета на община Варна да завери молбата-декларация, която да му послужи за извършване на обстоятелствена проверка за признаване на правото на собственост върху имот с идентификатор 10135.3513.467, целият с площ от 3960 кв. м, намиращ се в местността "Шашкъна", район бул. "Хр. Смирненски". Кметът е отказал да извърши исканата услуга с изричен отказ № ЗАО 17817 от 17.05.2010 г. като е изложил мотиви, че имотът включва описаните в отказа имоти, които са били отчуждени, като собствениците им са обезщетени. За имота е съставен акт за държавна собственост и част от него попада в разширението на бул. "Хр. Смирненски". Против отказа е подадена жалба до Административния съд - Варна, който като е обсъдил приетите писмени доказателства е приел, че отказът е незаконосъобразен. Изложил е съображения, че съставеният акт за държавна собственост върху имота не е пречка да се придобие правото на собственост върху имот според чл. 86 ЗС. Приел е, че се касае за извършване на административна услуга, като заверката върху молбата-декларация ще послужи на заинтересованото лице да придобие права, а кметът на общината я дължи, без да преценява дали молителят може или не да придобие правото на собственост върху имота. Като е приел, че отказът е незаконосъобразен, съдът го е отменил и е задължил административния орган да извърши услугата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Според § 2, т. 2, б. "в" ДР на ЗА административна услуга е извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Отказът от извършването й е приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт, според чл. 21, ал. 3 АПК във връзка с § 8 ПЗР. По делото са приложени доказателства, които сочат на законен интерес за едноличния търговец от исканата административна услуга - заверка на молбата-декларация, която да му послужи в охранителното производство по реда на чл. 587 ГПК, извършвано от нотариуса. Няма никаква пречка за общинската администрация да впише в молбата-декларация всички данни, с които разполага за имота, включително и акта за държавна собственост, приложен по делото, а нотариусът следва да прецени, дали едноличният търговец е придобил правото на собственост чрез давностно владение върху същия имот, придобит от държавата чрез отчуждаването му от неговите собственици, които са и обезщетени. Наведените доводи в касационната жалба за допуснати пороци при постановяването на съдебния акт са неоснователни. Съдът е събрал всички относими по спора писмени доказателства, които е обсъдил. Въз основа на тях е установил фактите по спора и е издал законосъобразен съдебен акт. Съдът не е допуснал и нарушение на съществени процесуални правила, които само са маркирани в касационната жалба, без да са обосновани, поради което няма как да бъдат разгледани. Съдът не е допуснал и нарушение на материалния закон. По изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от ответната страна за присъждане на разноските пред касационната инстанция ще следва да се уважи, на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че сторените пред настоящата инстанция разноски са от 400 лв., които общината ще следва да бъде осъдена да му заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,