Решение № 6415 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14024/2014 г.

Решение № 6415 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14024/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Николов Николов, адрес гр. Пазарджик, ул. "Киселец" № 10, срещу решение № 489 от 7.10.2014 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 485/2014 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба-началникът на Районно управление "Полиция", гр. Пазарджик, взема становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът осъществил съдебен контрол на основание чл. 146 АПК и правилно приел, че в тежест на касатора е да обоснове искането си. С оглед на това съдът направил обоснован извод за липса на предпоставките по чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Върховният административен съд приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд-Пазарджик е приел от фактическа страна обстановка, която се споделя от касационната инстанция като кореспондираща със събраните относими и допустими доказателствени средства: Николай Николов Николов от гр. Пазарджик е подал заявление вх. № 7455 от 2.04.2014 г. по описа на РУП-Пазарджик до Началника на РУП, гр. Пазарджик, с което моли на основание чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ да му бъде подновен срока на разрешителното за носене и съхранение на закупеното от него огнестрелно оръжие, необходимо му за самоотбрана. Към искането са приложени документи, удостоверяващи, че срещу лицето няма данни за образувани досъдебни производства и/или повдигнати обвинения, същото не е осъждано и е психично здраво. С писмо от 8.04.2014 г. началник РУП-Пазарджик уведомява Николов, че не отговаря на изискванията на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ /тъй като е с дисциплинарно наказание "уволнение"/, поради което следва да отстрани непълноти в заявлението - в срок да представи копие от удостоверение за преминал курс за безопасно боравене с оръжие. Към преписката е представено такова с дата 25.04.2014 г., от което се установява, че лицето е завършило курс и е положило успешно изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие. По искането, началникът на РУП, гр. Пазарджик е постановил акт per. № ПЗ-З 345 от 6.06.2014 г., с който отказва на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие - пистолет "Аркус" 98 DAC, кал. 9x19мм., № 23TS401045. Писменият отказ е връчен лично на Николай Николов на 12.06.2014 г. срещу подпис /стр. 11/. В законоустановения срок жалбоподателят е упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик, като е подал жалба с вх. № 13793 от 17.06.2014 г. Като доказателство по делото е представено удостоверение per. № 13995 от 13.03.2014 г. от Директор на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Пазарджик, видно от което Николай Николов Николов е бил служител в Министерството на вътрешните работи /МВР/ от 15.01.1991 г. до 16.10.2009 г. и е освободен от служба в МВР, поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Представено е и заверено копие от решение № 2084 от 31.10.2011 г., постановено по н. а. дело № 6891/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което обвиняемият Николай Николов Николов е признат за виновен в това, че на 27.10.2010 г. в междугарието Пазарджик - Пловдив съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - карта за пътуване по БД, Ж обр. 922, BЛ с № 000202 за 2010 г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Въз основа на така установените факти, съдът е приел от правна страна, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, като съдържа фактически и правни основания. Приел, че в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и решението е в съответствие с материалноправните разпоредби. Органът правилно приел, че по отношение на Николов не са налице основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ - не са установени обстоятелства, които да обосноват нужда по този текст. Приел, че доказателствената тежест за установяване на тези факти и обстоятелства е негова и той не ги е доказал. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения акт per. № ПЗ-З 345 от 6.06.2014 г. на началника на РУП гр. Пазарджик, с който отказва на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие - пистолет "Аркус" 98 DAC, кал. 9x19мм., № 23TS401045 на заявителя Николов. Върховният административен съд споделя и изводите на Административен съд Пазарджик от правна страна. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В хода на производството, Административен съд-Пазарджик не е допуснал съществени процесуални нарушения. При установените по делото факти и с оглед на твърдяното от касатора отменително основание, спорът по делото е досежно обосноваността на извода на съда за липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешително. За да отговори на доводите на касатора и за да изпълни задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка на съответствието на съдебното решение с материалния закон, съдът счита за необходимо да посочи следното: Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини, както правилно е приел и съдът, е на касатора. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази насока, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от доказателствата по делото той не е сторил това. Следователно, Административен съд Пазарджик правилно е установил фактите по делото и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е приложил материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд