Решение № 5575 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14093/2008 г.

Решение № 5575 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14093/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Нора Силвиева Петрова от гр. Бургас, против решение № 434/09.07.2008 год., постановено от Административен съд - София-град, по адм. дело № 6131/2007 год., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й срещу заповед № РД-14-344/14.08.2007 год. на Зам. началник на ДНСК, за премахване на незаконен строеж - "масивна ограда", осъществен от касаторката, в отдел № 235 от Държавния горски фонд, в местността "Ченгене скеле", землище на гр. Бургас. Решението се счита неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, настоява се за отмяната му. От ответните по жалбата страни - ДНСК, Държавна агенция по горите и МРРБ, не е депозирано становище или възражение по жалбата. В съдебното заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, въз основа на заключението на вещото лице, преценено в съвкупност с всички останали доказателства, че процесната заповед е издадена от компетентния орган и в изискуемата форма, с посочени правни и фактически основания, в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразна. Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Установено е по категоричен начин, че процесният строеж има характеристиката на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, поради което и подлежи на премахване, което именно е предприето с оспорената заповед - извършен е без предвиждане по плана и без разрешение за строеж, виза и пр. строителни книжа. Няма спор и по факта, че строежът е осъществен през 2007 г. - за него не са налице условията на § 16 от ПР на ЗУТ за допустимост и търпимост, същият не попада и в категорията "други строежи" по смисъла на чл. 140, ал. 3 от ППЗГ, който не е действал към момента на изграждане на оградата - оплакванията са подробно обсъдени в решението и правилно са преценени като несъстоятелни. Представените пред настоящата инстанция два боя удостоверения от община - Бургас, че е направено предложение за изключване на терените от ДГФ, с нищо не променят тези изводи - законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. В самите удостоверения е акцентувано, че "отпочнатата процедура по Закона за горите не може да бъде основание за узаконяване на незаконното строителство", което е правилно - ЗУТ не го допуска. С оглед изложеното, с преценката за неоснователност на касационната жалба, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,