Решение № 18 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8637/2019 г.

Решение № 18 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8637/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - София и на "Менкаура"ЕООД, гр. София, против Решение № 7874 от 27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 10822/2017 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/ и Допълнително Решение № 3376 от 20.05.2019 г., постановено по същото адм. дело № 10822/2017 г. по описа на АССГ. Първият касатор обжалва Решение № 7874 от 27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 10822/2017 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, в частта му с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22220216005573-091-001 от 19.05.2017 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от екип в състав: А. Манова на длъжност Началник Сектор, в качеството й на орган възложил ревизията, и А. Иванова на длъжност старши инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията, потвърден и изменяне в хода на административното му обжалване с Решение № 1261 от 08.08.2017 г. на ИД Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София, в ЧАСТТА му с която е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 8 466,67 лева за данъчен период месец Септември 2013 г., месеците 06, 08 и 12 на 2015 г. и 03.2016 г. по фактури от "Спорт Палас Приморско"ЕООД, и в размера на данъка по фактурите е извършена корекция на декларирания резултат за посочените данъчни периоди и е осъдена НАП да заплати на "Менкаура"ЕООД разноски по делото. Същият касатор с втора касационна жалба е оспорил и Допълнително Решение № 3376 от 20.05.2019 г., постановено по същото адм. дело № 10822/2017 г. по описа на АССГ, с което е изменен същият РА като са намалени размерите на начислените лихви за забава за конкретно посочени данъчни периоди по ЗДДС от общо 16 466, 26 лева на общ 14 614, 09 лева. В двете касационни жалба, подадени от Директор на Дирекция "ОДОП" –гр. София се излага становище за неправилност и необоснованост на съдебните актове, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касателно първото решение се изразява несъгласие с извършената от съда преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, с която е обоснован извод че услугите, за които са издадени спорните фактури от "Спорт Палас Приморско"ЕООД, са с получател именно "Менкаура"ЕООД и са във връзка с неговата икономическа дейност, като се поддържа тезата, че "поемането на чужди разходи" не може да бъде квалифицирано като доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Относно постановеното допълнително решение се счита, че неправилен от фактическа страна е решаващият извод на съда, че спорните лихви са начислявани от датата на която е издавана съответната фактура от доставчика, като от мотивите на РА било видно, че периодът на олихвяване е от 15-то число на месеца, следващ месеца през който е упражнено правото на данъчен кредит по същите тези фактури. По тези съображения се иска отмяна на двата съдебни акта, в съответната им част, с която е отменен частично процесния РА и в частта с която НАП е осъдена за разноски и за отхвърляне на жалбата на "Менкаура"ЕООД и в тези й части. Претендира сторените в процеса разноски. Вторият касационен жалбоподател е оспорил Решение № 7874 от 27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 10822/2017 г. по описа на АССГ, в частта му с която е отхвърлена жалбата на "Менкаура"ЕООД против РА № Р-22220216005573-091-001 от 19.05.2017 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от екип в състав: А. Манова на длъжност Началник Сектор, в качеството й на орган възложил ревизията, и А. Иванова на длъжност старши инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № 1261 от 08.08.2017 г. на ИД Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София, в ЧАСТТА му с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 680 лева по фактура № 125 от 23.05.2013 г., издадена от "Шанс 2022"ЕООД, и в размер на 20 041, 17 лева по фактура № 834 от 26.06.2013 г., издадена от "Хуфу"ЕООД, и са извършени корекции на декларирания резултат за същите данъчни периоди в размер на данъка по фактурите и е осъдено дружеството за разноски. "Менкаура"ЕООД с втора касационна жалба оспорва и Допълнително Решение № 3376 от 20.05.2019 г., постановено по същото адм. дело № 10822/2017 г. по описа на АССГ, с което е изменен същият РА, като са намалени размерите на начислените лихви за забава за конкретно посочени данъчни периоди по ЗДДС от общо 16 466, 26 лева на общ 14 614, 09 лева. В двете касационни жалба, подадени от "Менкаура"ЕООД се излага становище за неправилност и необоснованост на съдебните актове, като от съображенията в същите се извличат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Относно първото решение се твърди, че изводите от фактическа страна, сторени от първостепенния съд са изградени при неправилна преценка на събрания доказателствен материал, съответно при липсата на обсъждане на всички изложени в жалбата аргументи, без в този смисъл да се извърши от съда вменената му от закона преценка за законосъобразност и обоснованост на административния акт, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се твърди, че по издадената от "Шанс 2022"ЕООД фактура е на лице реално осъществена доставка, използване в последствие в икономическата дейност на ревизирания субект, за което са налице достатъчно доказателства, което обосновава правото му на данъчен кредит, което незаконосъобразно му е отказано. Относно доставката, обективирана с фактурата, издадена от "Хуфу"ЕООД, се поддържа тезата, че е на лице доставка на стока по смисъла на ЗДДС, не се касае до извършено "авансово плащане", като правото на собственост по отношение на процесната недвижимост е прехвърлено от продавача на купувача с издаването на фактурата, като последният е заплатил и уговорената цена. Настоява се да се приеме и че по тази доставка е на лице право на данъчен кредит, което незаконосъобразно е отказано. Относно Допълнителното решение се оспорват изводите, че към датите на издаване на спорните фактури не е настъпило данъчно събитие, респ. че правото на данъчен кредит във връзка с тези доставки е възникнало в по-късен момент, поради което неправилно е приета дължимост на процесните акцесорни задължения в потвърдената им от съда част. Настоява се за отмяна на съдебните актове и отмяна на РА и в тези му части, както и за присъждане на разноски. Като ответници по касация всеки от касаторите оспорва основателността на касационните жалби на другата страна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на така депозираните касационни жалби. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Всяка една от касационните жалби като депозирани в законоустановения за това срок, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в съответните му неблагоприятни за страната части, е процесуално допустима. Неоснователни са възраженията на "Менкаура"ЕООД за недопустимостта на касационната жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София против Допълнителното решение. Нормата на чл. 160, ал. 6 от ДОПК в редакцията й в сила от 18.09.2018 г. предвижда, че Решението на административния съд е окончателно, когато е поставено "по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания.... общо в размер до 4 000 лева, в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица", а в случая предмет на оспорване пред АССГ е РА, с който на "Менкаура"ЕООД са вменени публични задължения в размер над установения от законодателя такъв. В тази смисъл преценката за допустимостта на касационния контрол изхожда от размера на установените с РА публични задължения, които са оспорени пред първоинстанционния съд, а не от постановения резултат в хода на така предприетото оспорване. На основание чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон съдът следи служебно. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради несъответствие с материалния закон. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № Р-22220216005573-091-001 от 19.05.2017 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от екип в състав: А. Манова на длъжност Началник Сектор, в качеството й на орган възложил ревизията, и А. Иванова на длъжност старши инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № 1261 от 08.08.2017 г. на ИД Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София, в ЧАСТТА му с която на "Менкаура"ЕООД е отказано право на данъчен кредит, както следва: в размер общо на 8 466, 67 лева за данъчен период месец Септември 2013 г., месеците 06, 08 и 12 на 2015 г. и 03. 2016 г. по фактури от "Спорт Палас Приморско"ЕООД, в размер на 20 041, 17 лева за данъчен период месец Юни 2013 г. по фактура № 834 от 26.06.2013 г., издадена от "Хуфу"ЕООД и в размер на 680 лева за данъчен период месец Май 2013 г. по фактура № 125 от 23.05.2013 г., издадена от "Шанс 2022"ЕООД, като в размера на данъка по фактурите е извършена корекция на декларирания резултат за посочените данъчни периоди и са вменени лихви за забава, както и в ЧАСТА с която са определени задължения за лихви за забава в размер общо на 16 466, 26 лева във връзка с упражненото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Бендойл"ООД за м. 04. 2014 г., м. 05. 2014 г., м. 05. 2015 г., м. 07. 2015 г., м. 09. 2015 г., м. 10. 2015 г., м. 11. 2015 г. и м. 03. 2016 г. С атакуваните съдебни актове е уважена частично жалбата, респ. е отхвърлена в останалите й части, като бе посочено по-горе. В тази връзка при осъществената от първоинстанционния съд задължителна служебна проверка относно валидността на оспорения пред него РА /чл. 168, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, в аспекта на постановяването му от компетентен орган, като част от преценката на неговата законосъобразност /в този смисъл чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 146, т. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, е прието, че той е издаден от компетентни съобразно нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи по приходите. За да изгради този си извод от правна страна съставът на АССГ е приел за установено следното: Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-22220216005573-020-001/11.08.2016 г., издадена от Т. Недялкова на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, в качеството й на заместник на Г. Новакова, също Началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, която е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-22220216005573-020-002 от 11.08.2016 г., издадена от А. Манова, на длъжност Началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, като срокът на ревизията е удължен до 20.01.2017 г. Именно последното посоченото лице – А. Манова, в качеството й на Началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София и на орган, възложил ревизионното производство, е един от органите по приходите /наред с органа определен за ръководител на ревизията с първата ЗВР/ издали и процесния РА, съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Съответно именно определения за "ръководител на ревизията" с първата по ред ЗВР орган по приходите е участвал също на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК в екипа издал РА. Първоинстанционният съд е приел, че е на лице компетентност на всеки един от посочените органи по приходите /издатели на ЗВР, респ. издали РА/, с аргументи, че по делото от л. 153 до л. 157 са представени доказателства за заемане на длъжността, в това число Заповед № РД-01-369/30.03.2016 г. за оправомощаването и на посочените органи да възлагат ревизия по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, както и за заместване - Заповед за заместване от 22.07.2016 г. за конкретния случай, и двете издадени от Директора на ТД на НАП – София, както и при наличието на Решение № Р-22220216005573-098-001/27.10.2016 г. на Директор на Дирекция Контрол при ТД на НАП – София /лист 44 от административната преписка, папка 1 от приложенията/, с което правомощията на орган по възлагане на ревизията са иззети от Г. Новакова на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК поради продължителен отпуск по болест, предстоящ отпуск поради бременност и раждане по чл. 163, ал. 1 КТ и са възложени на А. Манова, Заповед за назначаването на А. Манова за орган по приходите и включването й в Заповедта от 30.03.2016 г. на л. 153 от делото, с която Директорът на ТД на НАП – София определя органите, с функции по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. С оглед на така установеното, съдът е приел, че компетентността на органите, издали първоначалната ЗВР и последващите за изменението й, както и качеството на А. Манова на орган, възложил ревизията и поради това компетентен да издаде процесния РА, е доказано. Решението е неправилно. От доказателствата по делото касационната инстанция констатира, че съставът на органите по приходите, издал оспорения РА е формиран в противоречие с правилата на материалния закон и ревизионният акт е нищожен. Съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК е предвидено РА да се издава от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Ръководител на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, съответно органа възложил ревизията е териториалния директор или лицето на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В този контекст в Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС изрично е прието, че "за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на "възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция". В същото тълкувателно решение е прието, че "След изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единият е органът възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както органа издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК, а вторият от първия орган въз основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. ". Все в тази връзка от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Правомощието да промени компетентния орган е на определен в закона горестоящ орган, като при действието на чл. 7, ал. 3 ЗНАП правомощието по чл. 7, ал. 3 ДОПК е част от компетентността на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на агенцията. В случая както е приел и първоинстанционния съд началото на ревизионното производство е сложено със ЗВР №Р-22220216005573-020-001/11.08.2016 г., издадена от Т. Недялкова на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, в качеството й на заместник на Г. Новакова, също Началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София. Трайната съдебна практика приема, че за да е изпълнен фактическия състав на "заместването" следва да са на лице кумулативно следните предпоставки: 1. Изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността, 2. Доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции, съобразно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., на титуляря на длъжността. Т. Недялкова не е органът по приходите определен с издадената на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК Заповед № РД-01-369 от 30.03.2016 г. на Директора на ТД на НАП – София, т. II /л. 153-154 от досието на адм. дело № 10822/2017 г. /, да упражнява правомощията на орган по възлагане на ревизии при отсъствието на титуляря – Г. Новакова, като за такъв е определен Т. Тодоров също заемащ длъжността Началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, но не той е издател на коментираната Заповед, сложила началото на ревизионното производство, респ. с която е определен на основание чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК съставът на ревизиращия екип, вкл. и органът по приходите от този състав изпълняващ функциите на "ръководител на ревизията". Представената по делото Заповед № 8908 А от 22.07.2016 г., издадена от Директора на ТД на НАП – София не може да се приеме, че изпълнява първото посочено по-горе кумулативно изискване. Тя е издадена на основание чл. 84, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, но не Директорът на ТД на НАП – София е "органа по назначаването", такъв е Изпълнителният Директор на НАП /чл. 13 от ЗНАП/. Що се касае до приложената упълномощителна /по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ заповед на същия орган, то посочи се по-горе не Т. Недялкова, а друг орган по приходите е определен да изпълнява функциите по възлагане на ревизии при отсъствието на Г. Новакова, като няма данни тази заповед да е била изменяна. Във връзка с доказване на втората кумулативна предпоставка не са ангажирани доказателства за отсъствието на титуляря на длъжността /отделно от съдържанието на Заповед № 8908 А от 22.07.2016 г. не се установява причината за това отсъствие, съотнесено и към периода за който е разпоредено заместването – последващ този на издаване на самата Заповед/, но ангажирането или не на такива всъщност не може да обоснове различен от сторения извод за липсата на първата от двете кумулативни предпоставки за изпълнение в неговата цялост на института на "заместването". Или иначе казано още първата по реда ЗВР, с която е сложено началото на ревизионното производство, а също така съобразно императивното правило на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК е определен и органът, натоварен с функциите на "ръководител на ревизията" и в този смисъл определен да участва в екипа по издаването на РА съобразно нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издадена от некомпетентен орган, поради което и не е могла да породи търсените правни последици. Що се касае до втората по ред ЗВР – тази с която е изменена първоначалната такава, то касационната инстанция също счита, че е издадена от некомпетентен орган. Посочи се вече, че правомощията си на орган по възлагането касателно процесната ревизията А. Манова черпи от приложеното по административната преписка Решение № Р-22220216005573-098-001 от 27.10.2016 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка с посочен издател "А. Тонев, в качеството си на Директор на Дирекция при Териториална Дирекция София", който орган е разписал същата заповед с електронен подпис с отбелязване "А. Тончев, на длъжност Началник Отдел", каквато длъжност е посочена и в разписката за връчване на този акт. Или изначално не може да се приеме, че издателят на тази заповед е действал в качеството на Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София /така например от приложената по делото Заповед № 8908 А от 22.07.2017 г. е видно че не това е лицето заемащо тази длъжност/, както е прието и от горестоящия административен орган и от съда, съответно в хода на административното и съдебното оспорване на РА. Същественото в случая е, че съгласно изричната новела на чл. 7, ал. 3 от ЗНАП правомощията по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК са възложени на изпълнителния директор и на териториалния директор, които могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия. А такива доказателства – за делегиране на правомощията по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ЗНАП, липсват, още по-малко за делегирането им на конкретния орган по приходите. Или в обобщение дали посоченото физическо лице е издало Решението по чл. 7, ал. 3 от ДОПК в качеството на Директор на Дирекция, било то и "Контрол", при ТД на НАП – София или на Началник Отдел /неясно кой/, то това не променя факта, че липсва компетентност по смисъла чл. 7, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 3 от ЗНАП. Отделно от това в случая не са ангажирани доказателства и към датата на издаването на Решението по чл. 7, ал. 3 от ДОПК да е на лице "трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения", която хипотеза се поддържа. Твърди се "продължително ползване на отпуск по болест и предстоящ отпуск поради бременност и раждане по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда", но доказателства за това не са ангажирани. Съгласно съдебната практика отпускът поради временна нетрудоспособност в общата му хипотеза не установява "трайна невъзможност" по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, който факт следва да е на лице към датата на издаването на акта за изземване на компетентността /така например Решение № 7297 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10174/2016 г., I о., Решение № 12682 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2016 г. и др. /, а "предстоящ отпуск поради бременност и раждане по чл. 163, ал. 1 от КТ" /неясно от коя точно дата/ не може да се приеме, че обосновава наличието на "трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения" към датата на издаване на акта по чл. 7, ал. 3 от ДОПК. В обобщение изначално ревизионното производство е възложено от некомпетентен орган, а и изземването на преписката от орган по приходите /с неясно каква длъжност/ от Г. Новакова и възлагането на правомощията по възлагане и решаване на конкретната ревизията на А. Манова е нищожно процесуално действие, което в своята съвкупност опорочава извършените процесуални действия, вкл. и това по определяне на ръководителя на ревизиращия екип. Доказателствената тежест за установяването на посочените факти е изцяло на административния орган /чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, с която същият не се справи, въпреки дадените указания за разпределяне на доказателствената тежест в процеса от страна на първоинстанционния съд. Без да е надлежно образувано ревизионно производство /съгласно чл. 112, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията/, и без да е правомерно определена А. Манова за орган по възлагането на ревизията, респ. без А. Димитрова да е правомерно определена за ръководител на ревизиращия екип /с валидна заповед по чл. 113, ал. 1 от ДОПК/, не е възникнало правомощието за никой от посочените органи по приходите да участва в състава по чл. 119, ал. 2 ДОПК за издаване на РА. Издаденият в хода ненадлежно образувано ревизионно производство и от некомпетентни органи по приходите ревизионен акт е нищожен. Пропускът на първостепенният съд да възприеме водещите до нищожност пороци на административния акт се преодолява с отмяна на първоинстанционното решение, както и на допълнителното такова, и прогласяване на нищожността на РА в атакуваните му пред съда части от касационната съдебна инстанция. При този изход на делото на "Менкаура"ЕООД се дължат деловодни разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за понасянето им, под формата на заплатени държавния такси, депозити за вещо лице и уговорен и изплатен адвокатски хонорар, всички те за двете съдебни инстанции, в размер общо на 5 187, 68 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение