Решение № 11166 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14593/2012 г.

Решение № 11166 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14593/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София срещу Решение № 5091 от 24.09.2012 г., постановено по адм. дело № 7795 от 2011 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отменен Ревизионен акт № 2001009592/06.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 1280/01.08.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, с която на "Милки Груп" ЕООД, гр. София е определено задължение за ДДС на основание чл. 177 от ЗДДС по доставки, извършени от "Танина 07" ЕООД, "Денис - 03" ЕООД и "Евромилк 07" ЕООД в общ размер от 11 314 624.84 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда са формирани при игнориране на част от събраните доказателства, чиято съвкупна преценка установява всички кумулативни предпоставки по чл. 177 от ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на получателя по доставките. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи, представя многобройни писмени доказателства и по същество моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Милки груп" ЕООД, гр. София, с писмен отговор и в о. с. з., чрез процесуален представител, оспорва същата. Претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 2001009592/06.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 1280/01.08.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, с която на "Милки Груп" ЕООД, гр. София е определено задължение за ДДС на основание чл. 177 от ЗДДС в общ размер от 11 314 624.84 лв. по доставки, извършени от "Танина 07" ЕООД, "Денис - 03" ЕООД и "Евромилк 07" ЕООД. За да мотивира своята преценка за незаконосъобразност, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон. Този извод е формиран въз основа на следната фактическа установеност: Към момента на осъществяване на процесните доставки, както доставчиците, така и ревизираното лице - получател са регистрирани по ЗДДС, като посочените в издадените справки фактури са включени в ДП на доставчиците и СД за съответните данъчни периоди, както и в ДП и СД на получателя. И на тримата доставчици са издадени влезли в сила ревизионни актове, с които са установени задължения за ДДС, които не са внесени от задължените лица. Същевременно, получателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки, като е включил размерът на данъчния кредит в съответната СД, посочил е първичният счетоводен документ в дневника за покупки и този данъчен кредит е участвал при определяне на резултата за данъчния период по реда на чл. 88 от ЗДДС. Съдът е приел, че спорът между страните се концентрира върху наличието на пряка връзка между невнесения данък и ползвания данъчен кредит, както и върху наличието на предпоставките по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на получателя. В тази връзка решаващият състав е обсъдил издадените РА на доставчиците, ведно с РД, в резултат на което е установил, че с тях не е извършена корекция на начисления данък по продажбите към ревизираното лице, но е отказано право на приспадане на данъчен кредит по предходните доставки. Преценил е, че с оглед принципът на правна сигурност е недопустимо да се приеме, че за едната страна по правоотношението няма реална доставка, а за другата е налице такава. След анализ на събраните доказателства за съществуващи наемни правоотношения между доставчиците и ревизираното лице и получените отговори по линия на административното сътрудничество с Германия и Франция, решаващият състав е достигнал до заключението, че не би могъл да формира несъмнен и обоснован извод, че получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчиците му. Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като необосновано поради неизясняване на спора от фактическа страна. Съпоставката на изложените в съдебния акт мотиви сочи, че е налице пряко противоречие в изводите на съда относно едни и същи релевантни факти и обстоятелства. От една страна решаващият състав е приел, че ревизираното лице е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по всяка една от процесните облагаеми доставки, а от друга, че след като не е установен техния предмет, то не би могло да се приеме, че именно по тези доставки задължените лица не са внесли ДДС. Необоснован е изводът на решаващия състав, че несъответствието между описаните в ПИНП на "Евромилк 07" ЕООД фактури с тези, включени в дневниците за продажбите на доставчика съобразно извършената проверка в програмен продукт VAT е основание да се приеме, че непосочените в ПИНП фактури не са издадени. Действително, същите не са представени от доставчика, но определящо е дали фигурират в дневниците за продажби и в дневниците за покупки на получателя и доколко посочените в тях фактури съответстват на тези, фигуриращи в справките към РА. Тъй като този идентитет е останал неустановен по делото, а само въз основа на него чрез назначаване на нарочна ССчЕ може да се установи липсата или наличието на пряка връзка между невнесения данък и ползвания данъчен кредит по отношение на всички доставчици, то на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да формира и фактически изводи въз основа на представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, част от които обективират свидетелски показания в писмен вид, събрани по друг процесуален ред и в рамките на друго производство. За пълнота на изложението следва да се посочи още, че разрешаването на спора изисква да се съобрази тълкувателно приложимото Решение на СЕС от 31.01.2013 г. на СЕС, съобразно което "данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. Само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка". На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение