Решение № 9927 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция „Национална полиция“/ГДНП/ - МВР, чрез процесуален представител Г. Розенова срещу решение № 5805 от 12.02.2026 г., постановено по адм. дело № 10197/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена Заповед № 3286з-1909/13.05.2025 г. за отказ за снемане на полицейски регистрации № 22239/14.10.2007 г. на 01 РУ-СДВР; № 21582/19.02.2012 г. на 06 РУ-СДВР и № 15905/03.04.2013 г. на 04 РУ-СДВР на Г. Й. Т..

В касационната жалба се излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита същото и за неправилно по отношение на присъдените разноски, за което излага съображения в касационната жалба. Излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, при ясно посочени фактически и правния основания за постановения отказ и при съобразяване с тълкуването, дадено в Решение от 30.01.2024г- по дело № С-118/22г. на СЕС. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение и се отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответната страна - Г. Й. Т., в представен писмен отговор, чрез адв. Димитров оспорва касационна жалба. Моли оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Върховна касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на пето отделение приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно е приел, че издадената заповед е материално незаконосъобразна.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че Г. Й. Т. има извършени полицейски регистрации както следва:

1. Регистрация № 22239/14.10.2007 г. по описа на 01 РУ-СДВР за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което по образувано НОХД № 5804/2008 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, НО, 6-ти състав, и съгласно протоколно определение /в сила от 23.06.2008 г./ споразумение, сключено по делото, му е наложено наказание 6 месеца „Лишаване от свобода“ /ЛОС/, отложено за срок от три години от влизане в сила на определението и глоба в размер на 1 000.00 лева;

2. Регистрация № 21582/19.02.2012 г. по описа на 06 РУ-СДВР за извършено престъпление по чл. 316 и по чл. 324, ал. 1, чл. 57, ал. 1 вр. чл. 54 вр. чл. 47, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК, за което е признат за виновен съгласно одобрено протоколно определение /в сила от 12.07.2013 г./ споразумение, сключено по НОХД № 5126/2013 г. по описа на СРС, НО, 4-ти състав, с което на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание от определените му за всяко престъпление отделно, а именно „Пробация“, включваща следните пробационни мерки – “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 месеца и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 10 месеца, към което да се присъедини изцяло наказанието “глоба” в размер на 200 лева;

3. Регистрация № 15905/03.04.2013 г. по описа на 04 РУ – СДВР за извършено престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, за извършването на което е бил признат за виновен съгласно присъда от 22.05.2014 г. /влязла в сила на 07.06.2014 г./, постановена по НОХД № 6885/2013 г., по описа на СРС, 18-ти състав.

Административното производство е образувано по молба с вх. № 513000-8028/03.03.2025 г. по описа на СДВР, депозирана от Г. Й. Т. за снемане на полицейските му регистрации. След извършени проверки с оспорената Заповед № 3286з-1909/13.05.2025 г. е отказано снемането на полицейските регистрации за извършените престъпления поради липсата на визираните в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че прекратяването на наказателните производства по НОХД № 5804/2008 г. по описа на СРС, и НОХД № 5126/2013 г. по описа на СРС, поради сключване на споразумения, както и осъждането на жалбоподателя с присъда по НОХД № 6885/1013 г., по описа на СРС, не са сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация. Посочено е, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни на лицето, събирани чрез способа на полицейската регистрация, в т. ч. при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност и за превенция на деяния, опасни за обществото. Изложен е мотив, че съгласно изготвена и представена справка, заявителят Т. има профил на извършител на престъпления от общ характер, за които срещу него са образувани и водени досъдебни производства, включително и задържането му от полицейски орган.

При тези фактически установявания, съдът неправилно е приел, че административният орган не е извършил преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани и за пропорционалност на срока на съхранението им. Съдът е посочил, че административният орган не е извършил конкретна преценка за рисковия профил на заявителя във връзка със срока за съхранение и налице ли е все още необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. С оглед тези съображения АССГ е приел, че мотивите на органа са бланкетни и неподкрепени с конкретни факти и отменил оспорената заповед.

Решението е неправилно.

Изводите на първоинстационния съд не се споделят от настоящия касационен състав. Видно от събрания и приобщен по делото доказателствен материал е, че Г. Й. Т. има профил на извършител на престъпления от общ характер, за което е представена изготвена по случая справка. Изложените от органа мотиви за постановяване на отказа за снемане на полицейските регистрации на заявителя не са бланкетни, същите са направени въз основа на събраните с административната преписка доказателства.

С оглед на събраните по делото доказателства, неправилно от страна на първоинстанционния съд е прието, че в конкретния случай липсват и не са налице доказателства, че Г. Й. Т. представлява опасност за националната сигурност и обществения ред, респективно по какъв начин съхранението на неговите данни, снети при полицейските регистрации би довело до предотвратяване и разкриване на престъпления.

Основателни са релевираните в касационната жалба възражения, че противно на приетото от АССГ, административният орган е изпълнил задължението си да извърши проверка дали съхранението на личните данни на заявителя е все още необходимо. Доводите, че е установена необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, в т. ч. при извършване на оперативно-издирвателната им дейност почиват на конкретни данни по административната преписка. Оспорения административен акт е издаден в съответствие с Решение на СЕС по дело № С-118/2022 г.

Съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква „в“ от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум“, с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.

В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, §1, букви „в“ и „д“ от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, §2, буква „б“ и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

В процесния случай, административния орган в проведеното административно производство по искане за снемане на полицейска регистрация е приложил разрешението, възприето в т. 45 и т. 70 от Решението на СЕС, според което чл. 5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им. Подходящите срокове за такава периодична проверка трябва /в съответствие с чл.4, параграф 1, букви „в“ и „д“ от тази директива и в светлината на чл. 52, параграф 1 от Хартата/ в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо.

При липса на определени от държавата-членка срокове за периодичната проверка на необходимостта от обработването на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, всяко инициирано производство по реда на по реда на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР вр. чл. 18 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация (или производство за заличаване /изтриване/ на лични данни по чл. 21 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи вр. 25, ал. 3 от ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР/, предполага извършване от компетентния административен орган на проверка за необходимостта от обработване по смисъла на ОРЗД на лични данни на заявителя в съответните хипотези, към датата на иницииране на производството.

Административният орган е изпълнил задължението си да извърши проверка към датата на подаване на искането дали извършваното съхранение на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, включително при реабилитация на субекта, все още е необходимо. По този начин необходимата предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лицето Г. Й. Т., регистрирано по реда на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, е налице.

Видно от съдържанието на оспорения административен акт е, че административният орган освен предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия е събрал и анализирал наличната информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с други параметри, включващи естеството и тежестта на престъпленията, извършени от него.

Такива обстоятелства за конкретния казус са свързани с вида на умишлените престъпления от общ характер, за извършването на които лицето е било привлечено като обвиняем, и което е било основание за извършване на процесните полицейски регистрации по чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, а именно: престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК; престъпление по чл. 316 и по чл. 324, ал. 1, чл. 57, ал. 1 вр. чл. 54 вр. чл. 47, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК и престъпление по чл. 324, ал. 1 НК.

Относно факта на настъпилата реабилитация на основание чл. 88, ал. 1 от НК, следва да бъде посочено, че съгласно тълкуването в т. 61 от Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/2022 г. на СЕС, същата не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а е само индиция, че субектът на данни представлява по-малък риск. Следва да се посочи, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, като нито в Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, нито в ЗМВР има такава хипотеза. Основен аргумент за предходното е именно фактът, че полицейската регистрация, съхраняването и обработването на лични данни, е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от извършване на противоправно деяние от същото.

Независимо от настъпилата реабилитация и предвид извършените от заявителя престъпления, тяхната обществена опасност, установеното държане на високорискови наркотични вещества, използването на неистински официален документ, удостоверяващ правоспособност на водач на лек таксиметров автомобил, както и управление на таксиметров лек автомобил без надлежно притежавано удостоверение за това, води до извод, че снемането на процесната полицейска регистрация би представлявало риск от гледна точка на целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, както правилно е приел и посочил в акта административния орган.

Горно означава, че извършената съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел в конкретния случай и спрямо конкретното лице /субект на данни/ и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация /вж. т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС/, в контекст на баланса между обществения интерес и това право, обосновава необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето Г. Й. Т., събрани чрез способа на полицейската регистрация.

При установения превес на обществения интерес към момента на извършената проверка, над правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо, се налага заключение за законосъобразност на постановения отказ за снемане на полицейска регистрация, при спазване принципа на пропорционалност.

Въз основа на гореизложеното следва извод, че оспорената пред АССГ Заповед № 3286з-1909/13.05.2025 г. за отказ за снемане на полицейски регистрации № 22239/14.10.2007 г. на 01 РУ-СДВР; № 21582/19.02.2012 г. на 06 РУ-СДВР и № 15905/03.04.2013 г. на 04 РУ-СДВР на Г. Й. Т., е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и същата е съответна на приложимите материалноправни норми и целта на закона.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски на касатора се определят разноски в размер на 235.79 евро, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 35.79 евро.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение