Решение № 98 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2011 г.

Решение № 98 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Р. Т. Д. за отмяна на влязлото в сила определение № 13529 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 4915/2008 г. на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че била лишена от възможността за въззивно обжалване, тъй като не е уведомена лично за постановеното определение, а обявлението е изпратено на пълномощника й адв. С., чиито правомощия са с ограничен обем. Ответникът С. о., чрез процесуалните си представители изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа молбата и провери съдебния акт, чиято отмяна се иска, с оглед на посочените отменителни основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Според текста на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата, тъй като нито един от наведените доводи не може да се отнесе към тези отменителни основания. Фактически молителят не се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а прави общите оплаквания за нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до редовното й уведомяване за постановения съдебен акт, с оглед твърдения ограничен обем на правомощията дадени на пълномощника й. По своята същност това са касационни основания за обжалване, процесуалния ред за които е изчерпан, с произнасянето на ВКС. Тези оплаквания не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, уредено от закона като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения/определения въз основа на изчерпателно изброените основания в разпоредбата на чл. 303 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора на ответника се дължат направените разноски. Представителят на молителя е оспорил размера на договореното и изплатено възнаграждение на пълномощниците на ответника и е направил искане за редукцията му на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно тази разпоредба съдът може, по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Посочената норма в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет, според която при присъждане на възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, същото следва да е в размер, не по-нисък от трикратния размер на минималното възнаграждение. В случая трикратния размер на възнаграждението възлиза на сумата от 1500 лв. и именно тази сума е дължима като разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.