Решение № 14123 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 419/2016 г.

Решение № 14123 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 419/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "П. М. енд Ко" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. "Ц. А." .№..., ет. ... /адрес за кореспонденция: гр. Б., ул. "И. Б." .№.../, подадена чрез управителя и представляващ дружеството К. С. М., против решение № 1600/03.11.2015 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. д. № 714/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-02-1401341-091-01/15.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б. - Н. К. Ж. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол", възложила ревизията, и Д. Х. Г. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден в оспорената част с решение № 86/25.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Твърди се, че изводите на съда за това, че не са налице реално осъществени доставки на услуги от страна на доставчика "ДОД КОНСУЛТ" ЕООД, не кореспондират със събраните по делото доказателства. Представени са протоколи и програма, както и писмени обяснения от страна на физическите изпълнители на услугите. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № Р-02-1401341-091-01/15.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден в оспорената част с решение № 86/25.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 42 560 лв. по фактура № 1..... 316/30.05.2014 г., издадена от "ДОД К." ЕООД, с предмет консултантска услуга за данъчния период м. май 2014 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Изложени са мотиви за това, че не е доказано извършването на облагаеми доставки като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Първонистанционният съд правилно е приел, че РА е издаден от компетентни органи при съобразяване разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК /В този смисъл е и приетото ТР № 5/2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС/, в изискуемата форма след проведено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод за това, че законосъобразно с РА не е признато право на данъчен кредит за данъчния период м. май 2014 г. в размер на 42 560 лв. по фактура № 1..... 316/30.05.2014 г., издадена от "ДОД К." ЕООД, с предмет консултантска услуга. Посочил е, че липсва конкретика във формулирането на предмета на услугите в договора или в друг съставен документ /освен договора, други допълнителни споразумения, сключени на основание чл. 12 от същия, не са представени/. Не е конкретизиран пазарът, който следва да бъде проучен /стоков пазар или пазар на услуги/, не са представени доказателства за направени проучвания, търсене на клиенти, намиране на клиенти, отправени предложения до възложителя за сключване на договори, предоставяне на консултации при избор на фирма за софтуерни продукти, по отношение сключването на какви договори и с кои контрагенти са оказани консултантските юридически и технически услуги. Представените от жалбоподателя договори, сключени от него като изпълнител, с фирми - възложители, имащи за предмет също консултантски услуги, са идентични по съдържание, а изпълнителите нямат юридическо образование, за да предоставят юридически консултации. Предметът на услугите не се изяснява и от съдържанието на представените граждански договори, сключени с лицата И. Б., Г. Б. и С. П. Справките-декларации по ЗДДС на доставчика и на клиентите на жалбоподателя е са подавани с електронния подпис на К. М.. Това обстоятелство установява знанието на данъчно-задълженото лице, че използва фактура с невярно съдържание, за да упражни неправомерно правото си на данъчен кредит. Според настоящия касационен състав решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено, че договорът за консултантска услуга е сключен на 27.05.2014 г., а фактурата е издадена на 30.05.2014 г. за цялата дължима сума по него - 212 800 лв. с ДДС 42 560 лв. без услугата да е осъществена към тази дата. Предмет на посочената във фактурата стопанска операция не е авансово плащане, а консултантска услуга, освен това към датата на издаването й не е извършено плащане на посочените в нея суми. На 03.06.2014 г. е платен само дължимият ДДС в размер на 42 560 лв. Правилно е приел съдът, че представените три протокола без дати /един от доставчика и два от жалбоподателя/ не доказват предоставяне на услуги, свързани с оптимизиране дейността на възложителя. Според първия протокол е осъществена лична среща с ръководителя на фирмата - възложител с цел получаване на обща информация за дейността и събиране на отчетна документация, използвана в ежедневната работа на отделите. Според втория протокол са предложени идеи за по-добър контрол на работата на персонала и по-съвестно отношение на персонала към работата му. Според третия протокол са предложени стратегии за екипна ефективност. Изложеното в тези протоколи противоречи на обективно установените и неоспорени данни за това, че ревизираното дружество е имало само две наети по граждански договори лица, които са имали само и единствено задължението да събират материали, информация и документация съгласно дневния ред и да ги подготвят за разглеждане. Според сключените между "ДОД К." ЕООД и лицата, за които се твърди, че са предоставили услугите, граждански договори, тези лица са имали за задача да оказват техническа и юридическа помощ при подготовката и сключването на договорите с клиенти. Така формулираната задача предполага сключваните от възложителя "ДОД К." ЕООД договори с негови клиенти. Самите физически лица не дават обяснение за това в какво конкретно са се изразявали предоставените от тях услуги, позовавайки се на конфиденциалност на информацията. Според декларацията на С. П. на възложителя е предложен списък с 40 фирми и той е сключил договори с някои от тях. Представените от жалбоподателя договори имат един и същ предмет - консултантска услуга, изразяваща се отново в анализ на дейността на фирмата, оценка на проблемите в отделните дейности и налагане на нови правила и стандарти. По никакъв начин не може да се установи връзката между консултантските услуги, предоставени от "ДОД К." ЕООД, свързани с посочване на потенциални клиенти, и сключените договори, още по-малко с дейността на ревизираното дружество, което възлага същите услуги на друго дружество, когато става въпрос за оптимизиране на своята дейност. Според практиката на СЕС доставката на услуга подлежи на данъчно облагане само, ако е налице пряка връзка между извършената услуга и получената насрещна престация, т. е. полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя (вж. решения СЕС Tolsma, C-16/93, т. 14; K. G., C-174/00, т. 39, RCI Europe, C-37/08, т. 24, L. R. dТOr SARL, С-151/13, т. 29). В конкретния случай от представените доказателства не се установява какво конкретно е извършил доставчика и е невъзможно да се прецени дали е налице такава пряка връзка между извършеното и насрещната престация /договорената цена/, както и връзката между извършеното и дейността на ревизираното дружество или осъществените от него следващи облагаеми доставки. Доколкото с договора не е договорено абонаментно обслужване, съответно не се установява от неговото съдържание възнаграждението да е договорено като насрещна престация за задължението на доставчика да бъде постоянно на разположение на възложителя и в готовност за осъществяването на консултантски юридически и технически услуги във връзка с конкретни задачи, настоящата касационна инстанция намира, че решението на СЕС по дело С-463/14 "А. Л. И. Къмпани" ООД е неотносимо към конкретния правен спор, поради различие на фактите по спора. Така изложените съображения налагат извод за законосъобразност на оспореното решение на Бургаския административен съд като постановено при правилна преценка на доказателствата и съобразяване с приложимите материално правни законови норми. Поради това решението следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не се представлява и не изразява становище по касационната жалба, съответно не заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК върховният административен съд, първо отделение