Решение № 9354 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15448/2009 г.

ВАСIV отделение05.07.2010 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182 от 1.10.2009 г. по адм. д. № 111/2009 г. на Административен съд - Смоля. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9354 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15448/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община - Девин, подадена чрез пълномощници адв. Матева и адв. Радунчев против решение № 182 от 1.10.2009 г. по адм. д. № 111/2009 г. на Административен съд - Смолян, с което е обявена за нищожна заповед № РД-09-146 от 2.04.2009 г. на кмета на Община - Девин, с която е отказано възстановяване на имот с пл. № 1084 в м."Даръ Тарлъ", по КВС за землището на с. Грохотно на наследниците на Ясен Антимов Чаушев. Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че административният акт е законосъобразен, като издаден по чл. 19, ал. 5 от ЗСПЗЗ и е адресиран до ОСЗ за продължаване производството по възстановяване на собствеността върху процесния имот. Подробни доводи излага в писмени бележки. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде оставен в сила обжалвания акт, като се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - Джемал Хюсеин Чешли, чрез пълномощника си адв. Сираков с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна, като съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗСПЗЗ и при постановяване на заповедта административният орган е излязъл извън своята компетентност. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 182 от 01.10.2009 г. по адм. д. № 111/2009 г. на Административен съд - Смолян, е обявена за нищожна заповед № РД-09-146 от 02.04.2009 г. на кмета на Община - Девин, с която е отказано възстановяване на имот с пл. № 1084 в м. "Даръ Тарлъ", по КВС за землището на с. Грохотно на наследниците на Ясен Антимов Чаушев, както и е оставено без разглеждане искането на Джемал Хюсеин Чешли за прогласяване нищожността на договор за замяна на общински недвижим имот № 319 от 30.12.2008 г., сключен между Община - Девин и Сали Реджепов Късаалиев. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е нищожен, поради липса на материална компетентност на органа - кмета на общината, да се произнася относно възстановяване на собствеността на земеделски земи, като е съобразил, че в производството по чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗСПЗЗ, е следвало да предостави земеделската земя по искането на ОСЗ. По отношение на искането за прогласяване на договора за замяна за нищожен и прекратяване на производството, съдът е приел, че следва да се разглежда по общия ред. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Касационният жалбоподател е посочил като касационно основание - неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема доводите на касационния жалбоподател за неоснователни, като в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е преценил всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон, като е обявил нищожност на обжалвания акт. Установените от административния съд фактически обстоятелства са съответни на доказателствата по делото, поради което настоящият съдебен състав приема констатациите за правилни. Подробно и обосновано административният съд е установил спорното административно правоотношение по оспорване на административен акт, с който е отказано възстановяване на собствеността върху земеделска земя от кмета на общината в производство по чл. 19, ал. 5 от ЗСПЗЗ, която е призната за възстановяване от ОСЗ - Девин. От доказателствата по делото се установява, че с решение № 22 от 22.12.1992 г. по преписка № 1320/22.01.1992 г. на ПК - Девин е признато право на възстановяване на собствеността върху нива от 0,1 дка в м."Чайрлъка", землище на с. Грохотно на наследници на Ясен Антимов Чаушев, чиито наследник е първоначалния жалбоподател Джамал Хюсеин Чашли. По реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ имот № 1084 - нива с площ от 1,703 дка по КВС на с. Грохотно е включен в имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ от комисията по чл. 19, ал. 2 /решение № 4 от 23.07.2008 г./, което решение о одобрено със заповед № 31-4 от 28.07.2008 г. от директора на ОД "Земеделие" - Смолян. По искане изх. № 148 от 16.03.2009 г. на ОС "Земеделие" - Девин е поискано от кмета на Община - Девин на основание чл. 19, ал. 4, т. 1 и ал. 5 и § 26, ал. 1 на ЗИД на ЗСПЗЗ да бъде издадена заповед за предоставяне на имот № 001084 на наследници на Ясен Антимов Чаушев, предвид признато право на собственост, като е указано, че имотът е идентифициран на терен и в съответствие с чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е регистриран като собственост на Община - Девин. Със заповед № РД-09-146 от 02.04.2009 г. на кмета на Община - Девин е отказано възстановяване на собствеността върху имота с мотиви, че не са налице предпоставките по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и че с имота е извършена замяна и са налице предпоставките на чл. 19, ал. 9 от ЗСПЗЗ. В производството пред административния съд са установени всички обстоятелства относими към административноправния спор, както и е назначена съдебно - техническа експертиза относно установяване местонахождението на имота по КВС. Правилно административният съд е приел, че с издадения административен акт кметът на общината се е произнесъл извън кръга на предоставената му материална компетентност в производството по чл. 19, ал. 5, във връзка с ал. 4, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за което е бил сезиран с искане от общинската служба по земеделие. В образуваното административно производството кметът на общината е следвало да съобрази искането на ОСЗ и се произнесе относно предоставянето на имот № 1084 записан в КВС и включен в имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, видно от приложение № 1 към раздел I, т. 1 от протоколно решение № 4 от 23.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 31-4 от 28.07.2008 г. В съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗСПЗЗ общините са длъжни да предоставят земите по ал. 1 при наличие на предпоставките по т. 1-5 по реда на ал. 5. В тази връзка кметът на общината не е компетентен орган за произнасяне относно правото за възстановяване на собствеността във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗСППЗ, а следва да предостави поискания от ОСЗ имот по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за който са налице данните по чл. 19, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ. В случая кметът на общината извън предоставената му компетентност с обжалвания административен акт е отказал възстановяване на собствеността на имота, с което е излязъл извън кръга на своята компетентност по чл. 19, ал. 5 от ЗСПЗЗ. В съответствие с чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд в съответствие с материалния закон и при изпълнение на съдопроизводствените правила с оглед събраните по делото доказателства, правилно е обосновал и мотивирал обжалваното решение. Обявяването за нищожен на обжалвания административният акт е обусловено от характера на производството пред административния орган по инициатива на общинската служба по земеделие в съответствие с чл. 19, ал. 5 от ЗСПЗЗ, по което в съответствие с предоставените му със закон правомощия кметът на общината е следвало да разпореди предаването на имот по чл. 19, ал. 1, във връзка с ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ. Произнасянето на органа извън кръга на тези правомощия обуславя нищожност на постановения административен акт. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдяните от касатора нарушения обуславящи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката в съответствие с чл. 218 от АПК не се установиха пороци на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1