Решение № 15245 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15714/2010 г.

Решение № 15245 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15714/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ДНСК против решение по адм. д. № 952/2010 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна поради неправилност. Твърди, че ищцата не е доказала какви са преките вреди, защото не е ангажирала доказателства за платена от нея наемна цена за ползване на стоматологичен кабинет и причинна връзка между отменения административен акт и вредата. Освен това присъдените обезщетения са нереално големи. Галина Йорданова Котова оспорва касационната жалба. Твърди, че присъдените й обезщетения са обосновано определени, предвид доказателствата по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото определеното обезщетение за лишаване от право на ползване не представлява пряка вреда, каквато би била само заплатената сума за наем на кабинет. Неправилно е присъден хипотетичен наем за собствения на ищцата стоматологичен кабинет. Липсват мотиви относно обезщетението за неимуществени вреди. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството е по чл. 203 от АПК и е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е уважил иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 600 лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване на собствен на ищцата имот за периода от 1.03.2008 г. до 6.08.2009 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото 1.02.2010 г. до окончателното плащане. Със същото решение е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 500 лева, както и разноски по делото в размер на 548, 02 лева. Исковете са отхвърлени в останалата част над уважения размер. Решението е обосновано и законосъобразно в частта, в която е присъдено обезщетение за претърпени вреди от лишаване от право на ползване на собствен имот, преустроен в стоматологичен кабинет и въведен в редовна експлоатация с разрешително № 736/13.07.1993 г. на ХЕИ, но чието ползване е забранено със заповед № ДК-23-16/14.02.2008 г. на началника на СДНСК, издадена на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ и отменена впоследствие със съдебно решение по адм. д. № 3120/2008 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 6.08.2009 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове на държавни органи при или по повод изпълнение на административна дейност, като искът се предявява след предварителна отмяна на незаконосъобразния административен акт- изискване на чл. 204, ал. 1 от АПК, както е в случая. Ищцата е поискала обезщетение за претърпени имуществени вреди и макар да е навела в исковата молба различни обстоятелства като основание за обезвреждане, с петитума е поискала обезщетение само за вредата, която представлява невъзможността да ползва собствения си стоматологичен кабинет. Не е определила вида на вредите- преки или пропуснати ползи. Правото на ползване е елемент от субективното право на собственост, поради което незаконосъобразния индивидуален административен акт, въз основа на който собственикът е лишен принудително от възможността да ползва имота си според неговото предназначение, е в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Лишаването на собственика от признатата му от закона правна възможност да извлича полезните свойства на вещта всякога има характер на пропусната полза и тя се съизмерява със средната пазарна наемна цена, в какъвто смисъл е изслушаната съдебна експертиза. Периодът, за който се дължи обезщетение е определен от датата на издаване на заповедта до влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена, защото действието на административния акт за забрана на достъп и ползване на строеж е от момента на издаването, предвид чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, според който оспорването не спира изпълнението. Затова в тази част решението на съда следва да се остави в сила. Решението е необосновано и незаконосъобразно в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди над размера от 1000 лева. Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е предявен в размер на 7000 лева, а ищцата е навела с исковата молба като основание за претенцията си страдание и неудобство, изразяващи се в стрес и "отразяване на здравословно състояние". С исковата молба няма конкретизиране в какво се изразява влошеното здраве, а доказателства за ненаведени спорни факти са ирелевантни за спора и правилно не са ценени от съда. Съдът е обсъдил само претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в нарушен нормален режим на работа и стреса свързан с това. Свидетелката Анита Стефанова свидетелства само в смисъл, че за кратък срок ищцата е трябвало да премести кабинета на друго място и там да продължи работа с пациентите си, а това неминуемо е свързано с напрежение и неудобства. Няма наведени и установени други факти за субективни неприятни изживявания от ищцата. Свидетелката описателно ги е определила като "шок", който израз не носи конкретна информация. При тези данни първоинстанционният съд е уважил половината от претендираната сума и определил обезщетение от 3 500 лева, което е прекомерно, и несъответстващо на принципа на материалната норма на чл. 52 от ЗЗД за справедливо обезщетение. В тази част решението е необосновано и незаконосъобразно. Следва обезщетението да бъде намалено на 1000 лв., като над този размер до уважения от 3500 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отменено решението и в частта за разноските над размера от 423 лв., които се явяват съответни на уважените части от исковете по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 209, т. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение