Решение № 11694 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2012 г.

Решение № 11694 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иваничка Василева Колева от гр. Габрово срещу решение № 20 от 05.03.2012 г. по адм. дело № 31/2012 г. на Административен съд - гр. Габрово. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор по фактите. Спорът между страните е правен и е по въпроса има ли право на пенсия по § 5, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) лице, което при подаването на заявлението за пенсия не е учител, а когато е било освободено от учителска длъжност е имало необходимия учителски стаж за такава пенсия, но не е имало необходимата минимална възраст. Отговори на този въпрос са дадени с правилото на чл. 19, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според което право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 и 4 ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от учителска длъжност (от изброените в ал. 1, 2 и 4 на същия чл. 19) са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби и с реш. № 5397 от 12.05.2008 г. по адм. д. № 3133/2008 г. на ВАС-I отд., според което придобиването на правото на пенсия за ранно пенсиониране по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО е обвързано с принадлежността на лицата към учителската професия именно към момента на пенсионирането им и поради това чл. 19, ал. 5 НПОС не противоречи на нормативен акт от по-висока степен и в частност на чл. 94, ал. 1 КСО и § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. С посоченото по-горе решение Габровският административен съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Иваничка Василева Колева срещу решение № 9 от 24.01.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Габрово и потвърденото с него разпореждане от 06.12.2011 г., с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - гр. Габрово е отказало да отпусне на жалбоподателката исканата от нея пенсия по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО с мотиви, че към датата на освобождаването й от учителска длъжност (23.07.2002 г.) тя не е имала изискуемата минимална възраст и поради това не е придобила право на такава пенсия, а сега при подаването на заявление за пенсия няма необходимата възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, поради което няма и право на общата пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО. За да постанови този резултат Габровският административен съд също е приел, че право на пенсия по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО имат само тези лица, на които прекратеното осигуряване по смисъла на чл. 94, ал. 1 КСО е било за работа на учителска длъжност. Решението е съобразено с правилото на чл. 19, ал. 5 НПОС и цитираното по-горе реш. № 5397 от 12.05.2008 г. по адм. д. № 3133/2008 г. на ВАС-I отд., което със сила на пресъдено нещо решава въпроса за законосъобразността на чл. 19, ал. 5 НПОС. Съобразено е и със съдебната практика, установена след това решение (допусната е обаче техническа грешка - реш. № 14386 е от дата 25.11.2010 г. и е постановено по адм. д. № 5067 от 2010 г., а не по адм. д. № 5056 от 2010 г., както неправилно е посочено в мотивите на ГАС; независимо от допустата техническа грешка ГАС правилно се е позовал на това решение на ВАС-VI отд., защото с него е даден отговор на същия въпрос - има ли право Иваничка Василева Колева на пенсия по § 5 ПЗР на КСО). Поради това настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна. Не е налице инвокираното с нея касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Доводът, че "Наредбата за ПОС противоречи на основния закон с изискването за едновременност в частта за учителските пенсии" по своята същност е инцидентно оспорване на този подзаконов нормативен акт и по-точно на чл. 19, ал. 5, а както се посочи по-горе този спор е вече разрешен с влязло в сила съдебно решение (реш. № 5397 от 12.05.2008 г. по адм. д. № 3133/2008 г. на ВАС-I отд.). Освен това в административното правосъдие инцидентното оспорване на административен акт е недопустимо. Неоснователен е и доводът: "Като бивш учител аз съм придобила право на срочна ранна пенсия по § 5, ал. 1 и 2 от КСО на 01.01.2011 г., т. е. след отпадане на изискването за едновременност на стаж и възраст, което означаваше да съм работа "към момента" тогава." Т. нар. учителска пенсия по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО по своята същност е пенсия за осигурителен стаж и възраст и това е видно от диспозицията "учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст"". Дори от самото наименование на пенсията - за осигурителен стаж и възраст - се вижда, че две са предпоставките (два са юридическите факта), при чието едновременно наличие възниква правото на такава пенсия (поради това по-прецизно е да се каже, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст възниква при осъществяването на сложен фактически състав от два елемента, от два юридически факта - осигурителен стаж и възраст). Впрочем тези предпоставки (правопораждащи юридически факти или фактически състав) са посочени в чл. 68, ал. 1 КСО, с който неразривно е свързан § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки това, обаче, следва да бъде изрично посочено, че не се споделя изразеното в мотивите на това решение становище: "Според чл. 15 от Закона за нормативните актове, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен правораздавателните органи прилагат по-високия по степен нормативен акт. Приложението е директно, не е задължително опосредяване чрез решение на КС или ВАС, установяващо противоречие или постановяващо отмяна на подзаконова разпоредба." Това становище обезсмисля съществуването на Конституционния съд на Република България и на раздел III от глава десета на АПК. Затова то следва да бъде коригирано така: "Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт (така и чл. 5, ал. 1 АПК), когато въпросът, дали по-ниският по степен нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, не е разрешен изрично от Конституционния съд или от Върховния административен съд." Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,