Решение № 5064 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12209/2010 г.

Решение № 5064 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12209/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Компо" АД, гр. Враца, представлявано от изпълнителния директор Владилен Иванов Кръстев, чрез адв. Стоян Жеков против Решение № 245/27.07.2010 г. на Административен съд Велико Търново, трети състав, постановено по адм. д. № 29 по описа за 2010 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 900261/14.10.2009 г., издаден от Галина Илиева Ганчева - орган по приходите в ТД на НАП Враца, потвърден в обжалваната пред Съда част с Решение № 557/17.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП, както и присъдени разноски в размер на 3694,05 лв. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Излагат се подробни съображения. Касаторът моли за уважаване на жалбата му, отмяна на атакуваното съдебно решение и данъчните актове, и за присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП я е оспорил с подробни съображения, изложени в писмен отговор на юрисконсулт Мариан Иванов. Счита, че съдът е приложил правилно материалния закон и решението е обосновано, в съответствие с доказателствата. Ответникът моли да бъде отхвърлена касационната жалба и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна, тъй като решението е постановено в нарушение на материалния закон в обжалваната му част. С атакуваното съдебно решение на Административен съд Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Компо" АД, гр. Враца срещу Ревизионен акт № 900261/14.10.2009 г., с който на дружеството са определени задължения ДДС за внасяне в размер на 27402,82 лв. и лихви върху сумата в размер на 6539,35 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2008 г. в общ размер на 135740,14 лв. и е доначислен косвен данък в размер на 19949,47 лв., като е извършено прихващане с данъчен резултат ДДС за възстановяване за данъчен период м. 12.2007 г. Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза и вещото лице е проверило документацията по делото, както и тази в счетоводствата на жалбоподателя и доставчиците му "ТСП Инженеринг" ЕООД и от "Спед евро транс" ЕООД. Приел е, че не е доказано да са извършени облагаеми доставки, следователно не е възникнало данъчно събитие и жалбоподателя няма право на данъчен кредит по фактурите. Видно от наличната по преписката документация, в проверявания период "Компо" АД, гр. Враца е закупило от "ТСП Инженеринг" ЕООД стоки, които в последствие са били предмет на вътреобщностна доставка за Италия. Закупените от доставчика стоки са превозени от транспортно дружество - "Спед евро транс" ЕООД до последващия получател. Транспортното дружество притежава лиценз за извършване на международна транспортна дейност. Настоящата инстанция счита, че са установени по делото всички предпоставки обуславящи правото на приспадане на данъчен кредит на "Компо" АД, гр. Враца по тези доставки. Доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица, издали са проверяваните фактури, включили са ги в отчетните си регистри по ЗДДС. Представили са по делото необходимите доказателства, свързани с доставката. "Компо" АД, гр. Враца също е представило допълнителни доказателства за получаване на стоката предмет на доставката, както и за последващата й реализация. Представени са доказателства за плащането на стоките, за притежавания касов апарат, представени са проверяваните фактури, от които се установява, че отговарят на всички изисквания на ЗДДС, а данъкът е посочен на отделен ред, представени са счетоводни документи и регистри, както и договор за склад. Представени са и доказателства за предходен доставчик. Счетоводната експертиза изслушана по делото е установила, че съгласно данните от счетоводството доставчикът "ТСП Инженеринг" ЕООД е разполагал с продадените стоки. Както от констатациите на ревизиращият екип, така и от заключението на вещото лице се установява безспорно, че при извършване на доставката стоките са изписани от счетоводството на доставчика, "ТСП Инженеринг" ЕООД е издал процесните фактури, включил ги е в СД и дневници за продажби за периода, отразил е данъка по тях в счетоводството си като задължение към бюджета. От наличните по делото приемо-предавателни протоколи е видно, че стоките са предавани при подписване на фактурите. Този факт се потвърждава от текста на самите фактури, в които е отразено предаването на стоките, а също и от заключението на вещото лице, което при извършване на експертизата си е проверило момента на изписване на стоките от доставчика и тяхното заприходяване в счетоводството на "Компо" АД. Представена е по делото нотариално заверена декларация от управителя "ТСП Инженеринг" ЕООД, потвърждаваща предаването на стоките. Относимо към спора е обстоятелството, потвърдено и от управителя на доставчика, че стоките са реално предадени. Приетата по делото експертиза е установила, че плащането по фактурите е извършено в брой, което е отразено в дневните отчети от ЕКАФП и са издадени фискални касови бонове. Констатациите на вещото лице, че фискалните касови бонове за плащането по три от фактурите са издадени в срок между 1 - 3 дни след издаване на фактурите нямат отношение към възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. Това е така защото, фактурите законосъобразно са издадени в момента на предаване на стоката и последващото плащане по някои от тях не оборва възникването на данъчно събитие, а напротив - потвърждава го, тъй като липсва каквато и да било логика да се плаща стока, която не е или няма да бъде получена. От събраните още в хода на ревизията доказателства, подкрепени безпротиворечиво и допълнени от констатациите на вещото лице, а също така от доказателствата, представени в последното заседание по делото е видно, че стоките са транспортирани от превозвач "Спед Евро Транс" ЕООД. Това дружество е издало фактури за транспорт, отразило данъка по е същите в счетоводството си като задължение към бюджета, включило ги е в СД и дневници за продажби за периода. Освен счетоводното документиране, доставчикът на транспортната услуга разполага със собствени транспортни средства и с допълнително заети такива, притежава лиценз за международен транспорт и ангажирани на трудови договори шофьори. Управителят на доставчика "Спед Евро Транс" ЕООД, още в хода на насрещната проверка е дал подробни разяснения на приходната администрация относно извършването на доставките. От наличната по делото счетоводна документация, заключението на вещото лице и обясненията, дадени в хода на ревизията от управителя на "Спед Евро Транс" ЕООД се установява, че "Компо" АД е получило стоките от доставчик "ТСП Инженеринг" ЕООД, чрез транспорт от "Спед Евро Транс" ЕООД, а след това отново с транспорт на този превозвач, стоките са използвани за извършване на ВОД. Получаването на стоките е отразено счетоводно в счетоводството на "Компо" АД, което е водено редовно, съгласно заключението на вещото лице. Влагането на стоките в търговската дейност на дружеството, чрез извършване на ВОД, също е надлежно счетоводно отразено, като за него са представени и всички изискуеми по ППЗДДС документи за доказване на ВОД. За последващата продажба също са представени доказателства, съобразно изискванията на ППЗДДС. Налице са всички документи, удостоверяващи извършения ВОД, а именно инвойси и транспортни документи. Обстоятелството дали получателят е открит или не от данъчната администрация в Италия не показва, че не е получил стоката. Фактурите са отразени в декларациите подавани от получателя, което представлява потвърждение на доставката и от негова страна. Допълнително са представени и доказателства за получените плащания и отчетения приход по продажбите на същите стоки. Извършването на последваща доставка е допълнително доказателство, че фактурите за покупки не са безстокови. Доказателствата следва да се преценяват в тяхната съвкупност. Недопустимо е да се пренебрегват доказателствата представени по делото. От всички събрани доказателства по делото се установява по несъмнен начин получаването на стоките и услугите. Извършването на облагаеми доставки се доказва от издадените първични счетоводни документи, съставените счетоводни регистри, представените доказателства за извършени плащания на цената по доставката, представените протоколи за фактическо предаване на стоките, представените доказателства за транспортирането й. Тези преки и несъмнени доказателства установяващи обстоятелството, че доставка е извършена не са съобразени от съда, което е довело до едно неправилно решение в тази му част. Решението на ВТАС, касаещо допълнително начисления от органите по приходите ДДС за данъчен период м. 10.2007 г. в размер на 19949,47 лв. на основание чл. 84, вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗДДС за извършено от дружеството ВОП на лек автомобил "Даймлер Бенц", не е обжалвано пред настоящата инстанция и в тази си част е влязло в законна сила. Решението е неправилно и трябва да бъде отменено след което да се постанови друго решение, отменящо РА в процесната част. Фактите са безспорно установени и настоящият състав ги възприема по начина, описан по - горе. Правният спор е свързан с тяхното тълкуване, респективно доколко са налице предпоставки по ЗДДС за отказване правото на данъчен кредит. Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, който регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Поради гореизложените мотиви касационната инстанция счита, че "Компо" АД, гр. Враца притежава правото на данъчен кредит и РА е незаконосъобразен в тази си част. С оглед резултата по делото в полза на дружеството трябва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 6975 лв. за производството пред ВТАС и ВАС. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение,