Решение № 12711 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2009 г.

Решение № 12711 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ"Рали Денев Ралев", със седалище и адрес на управление гр. Бяла, ул. "Панайот Волов" № 6, бл. "Албена", вх. 1, ет. 3, ап. 1, представляван от Рали Денев Ралев, против решение № 291 от 25.02.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 980 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 1800865 от 24.11.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с Решение № 101/1.04.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди 07, 08 и 09.2003 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 3 414, 89 лв. по две фактури на ЕТ "Момчев-Иван Момчев" и по три фактури на "Сталкер" ООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в това, че при ревизията не били доказани основанията за отказ на данъчен кредит - неначисляване на ДДС и непредставяне на доказателства относно реалността на доставките от страна на преките доставчици. Решението било неправилно и в частта за разноските, тъй като в съдебното заседание не е присъствал представител на ответника и въпреки това му е присъдено юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на решението, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и присъждане на разноски. Ответникът Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е неоснователна. Правно основание за отказ на данъчен кредит при ревизията е била разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.), поради неизпълнение на реда по чл. 88, ал. 4 ППЗДДС за упражняване на право на данъчен кредит при изгубен, унищожен или откраднат данъчен документ. В потвърждаващото РА решение на директора на Д "ОУИ" е въведено и ново основание за отказ на данъчен кредит - по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) поради при непредставяне от страна на преките доставчици на доказателства за начисляване на ДДС и на такива относно реалността на доставките. Съдът е приел от една страна, че основание за отказ по чл. 64, ал. 1, т. 6 не е доказано, тъй като макар и с възражението против първоначалния РА ревизираното лице е изпълнило посоченото си задължение за уведомяване, но доколкото не е доказало всички положителни предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури в негова тежест са последиците от това недоказване. Решението е правилно, макар и с известна корекция на мотивите. Неправилно съдът е приел че ревизираното лице е изпълнило изискванията по чл. 88, ал. 4 ППЗДДС (отм.) (в редакцията съгласно ДВ, бр. 15/2001 г.), според която при изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на данъчен документ регистрираното лице може да упражни своето право на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си. Съгласно чл. 93, ал. 9 ЗДДС (отм.), при кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи регистрираното лице незабавно уведомява писмено съответната териториална данъчна дирекция за тези обстоятелства. Изискването за незабавно уведомяване според цитираната разпоредба на закона означава уведомяването на данъчните органи да бъде извършено веднага, или във възможно най-кратък срок, което очевидно не е сторено, тъй като изгубването на документите е изтъкнато едва с възражението против отменения по административен ред в тази част РА № 1800050/25.04.2006 г. Отделно от това, законосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд, че при липса на доказателства за реалното извършване на фактурираните доставки и начисляването на ДДС от страна на преките доставчици, правото на данъчен кредит е отказано в съгласие с материалния закон. Решението е правилно и в частта за разноските. Въпреки неявяването на представител на данъчната администрация пред първоинстанционния съд, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, при посочения изход на спора, на ответника е следвало да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно материалния интерес по делото. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение