Решение № 4193 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 609/2018 г.

Решение № 4193 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 609/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "К. -Л. Андреев", гр. Плевен, представляван от собственика Л. Андреев, чрез процесуалния му представител - адв. Иванов, против решение № 591/07.12.2017 г. по адм. дело № 816/2017 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-10-1546 от 13.09.2017 г. на кмета на община Плевен и е уважено оспорването от същия на истинността на подписа, положен за "получател" върху обратна разписка на л. 34 от делото, като е признато за установено, че този подпис не е положен от Л. Андреев. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: кмета на община-Плевен, редовно призован, не се явява. От същия, чрез процесуалният му представител - юрисконсулт Банджаков, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба срещу решението, в частта му, с която е уважено оспорването истинността на документ по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК, е недопустима, поради това, че в тази част същото не е неблагоприятно за касатора, като предпоставка за подаване на касационната жалба по чл. 210, ал. 1 АПК. Като недопустима в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство в същата част подлежи на прекратяване. В останалата част касационната жалба се явява допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС-Плевен е била Заповед за изземване на общински нежилищен имот-частна общинска собственост от 13.09.2017 г. на кмета на община Плевен, по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, с адресат ЕТ "К. - Л. Андреев", гр. Плевен, поради това, че се държи без основание - прекратен договор за наем. По делото не е било спорно наличието на наемни правотношения между оспорващия търговец и община Плевен спрямо общинския нежилищен имот - предмет на заповедта, с договор за наем от 30.10.2013 г., за срок от пет години, до 30.10.2018 г. Спорно е наличието на предпоставката по чл. 65, ал. 1 ЗОС за изземване на имота, поради държането му без основание, като оспорващият е поддържал, че владее и държи имота на правно основание - непрекратен договор за наем. Съдът, след преценка на доказателствата по делото, вкл. и съдебно графологическа експертиза, е извел правни изводи за законосъобразност на заповедта, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон и целта му. По спорния въпрос за наличие или не на прекратен договор за наем, е приел, че наемните правоотношения между страните относно процесния имот са прекратени с отправяне на едномесечно предизвестие от кмета на общината с писмо от 13.07.2017 г., получено от ЕТ "К. -Л. Андреев" чрез друго лице - майката на Л. Андреев, Т. Андреева, живуща на същия адрес, на който е и седалището и адреса на управление на ЕТ, на 14.07.2017 г., чрез отправяне на известие за доставяне-обратна разписка, подписано от нея. Решението в отхвърлителната му част, е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че при издаване на заповедта не е нарушен материалния закон - чл. 65, ал. 1 ЗОС, както и че липсват други основания за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 1, 2, 3 и 5 АПК. Съобразно установените факти правилни са изводите на съда, че към момента на издаване на заповедта процесният имот - сграда за обществено хранене /снег-бар/, находящ се на ул. "Вардар"2 Б-градска градина, гр. Плевен, се държи без основание от бившия наемател ЕТ "К. -Л. Андреев", поради това, че наемните му правоотношения за този имот са прекратени с едностранно предизвестие от кмета на община Плевен, на основание чл. 22. 2 от договора за наем и чл. 15, ал. 1, т. 8 ЗОС. По делото не е спорно, че договорът за наем между страните има за предмет свободен нежилищен имот, чрез проведен търг, по чл. 14, ал. 1-3 ЗОС. Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗОС наемните правоотношения за такива имоти по чл. 14, ал. 3 се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, с едномесечно предизвестие. Това е специален ред за прекратяване на договорите за наем с такива нежилищни имоти, като процесния, който, за разлика от жилищните общински имоти, препраща към ЗЗД. В случая този специален ред е спазен от ответника, видно от отправеното предизвестие за прекратяване на договора за наем изх. №ЖФ-63 от 13.07.2017 г. /стр. 33/, като се споделят изводите на решаващия съд, че то е получено от касатора на 14.07.2017 г., чрез друго лице-майката на Л. Андреев - Т. Андреева, живуща на същия адрес, който е такъв и за ЕТ, посредством известие за доставяне-обратна разписка /стр. 34/, по реда на чл. 50, ал. 4, предл. второ ГПК. С изтичане на предизвестието, договорът за наем се счита за прекратен, като държането на имота след прекратяването се явявя без основание, т. е налице е една от предпоставките за изземване на имота по чл. 65, ал. 1 ЗОС, което прави издадената заповед законосъобразна. Като е достигнал до същите изводи решението в отхвърлителната му част, се явява правилно. Неоснователно се поддържа от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради участието на нелигитимен процесуален представител в първоинстанционното производство на страната на кмета на община Плевен. Видно от пълномощното на стр. 47 от делото, юрисконсулт Банджаков е упълномощен да представлява не само община Плевен, но и кмета на община Плевен пред всички инстанции на съда, свързани с издадени заповеди по ЗОС, каквато е и процесната. Неоснователно е и оплакването за невръчено предизвестие за прекратяване на договора за наем от 13.07.2017 г. по чл. 46, ал. 2 ГПК и липса на съгласие от лицето-получател. В случая връчването на предизвестието е по реда на чл. 50, ал. 4, предл. второ ГПК, тъй като връчителят е намерил някой, който е съгласен да получи съобщението. Разпоредбата касае връчване на търговци, каквото качество има касатора, като същата не изисква съгласието на това друго лице да бъде отразявано върху съобщението, за разлика от чл. 46, ал. 2 ГПК. От изложеното следва, че касационната жалба, в допустимата й част е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. На ответника, съобразно направеното искане, се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, без явяване пред нея, в размер на 100 лева. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение