Решение № 1670 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13628/2015 г.

Решение № 1670 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13628/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Алтрус - КМ" ООД, представлявано от управителя К. Т. К., чрез адв. С. К. срещу Решение № 1988 от 26.10.2015 г., постановено от Административен съд П. по адм. д. 541/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-24-1401050-091-01 от 06.11.2014 г., издаден от Л. П. Ц., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД П. на НАП, възложил ревизията, и Г. П. Й., главен инспектор по приходите при ТД П. на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 47 от 24.01.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П., относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 21 480,12 лева и лихви в общ размер на 11 475,90 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрск. С. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-24-1401050-091-01 от 06.11.2014 г., издаден от Л. П. Ц., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД П. на НАП, възложил ревизията, и Г. П. Й., главен инспектор по приходите при ТД П. на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 47 от 24.01.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П., относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 21 480,12 лева и лихви в общ размер на 11 475,90 лева. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и релевантната за спора материалноправна уредба, като за приетото се е обосновал. Преценил е ангажираните доказателства по издадените 13 бр. фактури от търговското дружество - доставчик "ИВСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с предмет на доставките ламарина и объл профил, по които органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит, като е приел, че липсват доказателства за реално получени облагаеми доставки на стоки. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По своята правна същност правото на приспадане на данъчен кредит е сложен фактически състав, правните последици по който могат за възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи, като първият и основен елемент на този състав е наличието на доставка. Реалното наличие на такава не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в отчетните и счетоводни регистри за съответния период. В хода на ревизията са предприети действия за изследване на всички обстоятелства относно фактическото изпълнение на доставката на стоки и по надлежния ред е събран годен доказателствен материал, въз основа на който се формира обоснования извод, че за жалбоподателя не би могло да възникне право на данъчен кредит по процесиите фактури. Доставчикът и жалбоподателят не са доказали еднозначно и безспорно реалното осъществяване на доставките на горива по процесиите фактури и след като не са налице доказателства за това, то в тези фактури е начислен данък без наличие на правно основание и за жалбоподателят не може да възникне право на данъчен кредит. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 21 480,12 лева по фактури, издадени от "И. И." ЕООД с предмет на доставките ламарина и объл профил. Правилно е приел първоинстанционният съд, че е останало недоказано твърдението на дружеството-жалбоподател за мястото, откъдето са купени и доставени процесните стоки, за механизма на извършване на доставките - на части, в рамките на календарен месец, по заявка на "Алтрус - КМ" ООД, както и за начина на транспортирането им - със собствен или нает транспорт и на части с оглед товароносимостта на двата леки автомобила и ремаркето. Всички тези твърдения са останали недоказани както от събраните по делото допълнителни писмени доказателства, така и от заключенията на двете експертизи - счетоводна и техническа, които напълно подкрепят констатациите и изводите на органите по приходите. Правилно е посочено, че не става ясно въз основа на какви документи е изготвена справката (л. 47), приложение към жалбата против ревизионния доклад, доколкото едва в представените в хода на съдебното обжалване пътни листове се съдържа обобщена информация за движението на определено МПС и то само за част от периодите на процесните доставки. Подобна информация се съдържа в записванията в материалната книга, но извършваният превоз успешно може да се обвърже и с последващата реализация на изготвените детайли към клиентите на дружеството-жалбоподател, а не с доставката на материали за изготвянето на тези детайли. Освен това и непредставянето на никакви документи от страна на доставчика, които да послужат за потвърждение на отразените данни в тях, като се вземе предвид също, че това са частни документи, които не притежават материална доказателствена сила, която да обвързва съда, напълно обосновани и правилни са изводите на органите по приходите за липса на доказателства за техническата обезпеченост на дружеството-жалбоподател да извърши транспорт на фактурираните стоки с притежаваното или наетото МПС и товарното ремарке. Освен това в конкретния случай се касае за доставка на родово определени вещи, прехвърлянето на правото на собственост върху които се извършва при тяхното отделяне от рода (чл. 24, ал. 2 ЗЗД). В настоящия случай няма доказателства за такова отделяне и предаване, следователно неоснователно и недоказано е твърдението на дружеството-жалбоподател за извършване на доставки по процесните 13 фактури. Фактическата обстановка не се променя и от събраните в хода на делото доказателства. Заключението на извършената в хода на делото ССЕ от вещото лице М. не дава отговор на основния въпрос - налице ли е реална доставка на стока между "И. И." ЕООД и "Алтрус - КМ" ООД. Следва да се отбележи и факта, че заключението на вещото лице бе оспорено, тъй като същото е разглеждало само и единствено документи, представени му от жалбоподателя. Тези документи по своята същност са частни писмени документи, непритежаващи достоверна дата, поради което в съдебно заседание е оспорена датата на тяхното съставяне. По делото няма приложени годни доказателства, от които да се направи законосъобразен извод, че Р. Е. и ремарке, които са собственост на трето лице, са били използвани от "Алтрус - КМ" ООД за осъществяване на стопанската му дейност. Не може да се направи категоричен извод в подкрепа на твърденията на дружеството жалбоподател и от събраните свидетелски показания и в тази връзка, същите не могат да оборят подкрепената с документи констатация на органите по приходите. Нещо повече - свидетелските показания, че процесните стоки са били транспортирани с Р. Е., шофирано от сина на управителя на "Алтрус - КМ" влизат в противоречие с представените от страна на дружеството пътни листове, в което това лице не е записано като извършило превоза. С оглед гореизложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1139 лв. на осн. чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, осмо отделение,