Решение № 6821 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1788/2021 г.

Решение № 6821 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1788/2021 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" – София, подадена чрез процесуален представител ст. юрк. Г. срещу решение № 2111/20.11.2020 г. по адм. дело № 1342/2020 г. по описа на Административния съд – Пловдив, с което е осъдена да заплати на "Примекс – АВГ" ЕООД със седалище гр. Пловдив обезщетение в размер общо от 800 лева за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление НП № 1031/14.11.2018 г., издадено от заместник-началник на Митница Пловдив, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и правна помощ по АНД № 8008/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив и КАНД № 1242/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Присъдил е и разноски по делото в размер на 425 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон. Моли да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отхвърли като неоснователна исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ответникът – "Примекс АВГ" ЕООД, в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Лайкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно да бъде потвърдено. Моли също за присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна, поради следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Примекс АВГ" ЕООД, със седалище гр. Пловдив, с която срещу Агенция "Митници" – София е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на отмяната на Наказателно постановление № 1031/14.11.2018 г., издадено от заместник-началника на Митница Пловдив, (преобразувана в ТД "Тракийска" - Пловдив) представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 800 лева за защита и процесуално представителство по АНД № 8008/2018 г. по опис на Районен съд – Пловдив и КАНД № 1242/2019 г. на Административен съд – Пловдив. В исковата молба се твърди, че с наказателно постановление № 1031/14.11.2018 г. на началника на Митница Пловдив, (преобразувана в ТД "Тракийска" - Пловдив) на "Примекс АВГ" ЕООД е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 64, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд – Пловдив, където е образувано АНД № 8008/2018 г. по описа на съда. С решение № 508/19.03.2019 г., по същото дело, съдът е отменил като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Решението на районния съд е обжалвано пред Административен съд – Пловдив, който с решение № 1426/25.06.2019 г. по КАНД № 1242/2019 г. е оставил в сила решението на районния съд. Административният съд е установил също, че в производството пред Районен съд – Пловдив и пред Административен съд – Пловдив, ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Лайкова от Адвокатска колегия – Пловдив, която е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.12.2018 г., с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, ( л. 24 от АНД № 8008/2018 г.) и съответно от 17.04.2019 г., с договорено възнаграждение в размер на 400 лева (л. 20 от КАНД № 1242/2019 г.) или общо в размер на 800 лева изплатени изцяло в брой при подписването на двата договора. С оглед тази фактическа обстановка административният съд приел, че по делото е доказано наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – отменен незаконосъобразен административен акт, имуществена вреда за ищеца, изразяваща се в направените от него разходи за адвокатско възнаграждение за защита, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилата имуществена вреда. Административният съд съобразявайки се с приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегии на Върховния административен съд е приел, че заплатеният адвокатски хонорар в производството по обжалване и отмяна на процесното наказателно постановление се явява имуществена вреда за ищеца и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Във връзка с направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производствата по оспорване на наказателното постановление съдът отбелязал, че договореният размер на адвокатското възнаграждение е съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата. С тези мотиви административният съд е осъдил Агенция "Митници" – София да заплати на "Примекс АВГ" ЕООД обезщетение в размер общо от 800 лева за претърпените от него имуществени вреди, както и разноските направени в исковото производство в размер на 425 лева. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е допустимо и съответства на материалния закон. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато от съда неточно приложение на материалния закон по съображения, че съдът е тълкувал превратно приложимия материален закон и при неправилна преценка на доказателствата. Направените от касационния жалбоподател доводи не могат да бъдат споделени от настоящия състав на Върховния административен съд, с оглед разрешението възприето с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело № 2/2016 г. Съгласно тълкувателното решение "при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. " Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Административният съд е постановил решението си съобразно тълкувателното решение, формирайки законосъобразен извод, че искът е доказан по основание. Съдът не е нарушил материалния закон и като е приел, че възнаграждението, платено от ищеца за правна защита и съдействие, е реално заплатено и същото не е прекомерно, поради което не следва да се присъжда по-нисък размер на обезщетението. Съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд ".. съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството". При отсъствието на соченото касационно основание за отмяна, постановеното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева съгласно приложеният по настоящото дело Договор за правна защита и съдействие от 06.01.2021 г. Видно от него е, че посочената сума е изплатена изцяло в брой при подписването на договора – л. 11 от настоящото дело. Настоящият съдебен състав намира, че така определеното възнаграждение е съобразено и съразмерно с извършената правна защита по делото, поради което следва да бъде присъдено в посочения размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,