Решение № 1233 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3873/2016 г.

Решение № 1233 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3873/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова С. Н. Н. е подал касационна жалба срещу решението от 20.01.2016 г. по адм. дело № 250/2015 г. по описа на Административния съд-П., с което е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от дискриминационно отношение по повод на престоя му по "чужда делегация" в Затвора - С. в периодите: 20.11.2009 г. - 24.11.2009 г.; 04.12.2009 г. - 08.12.2009 г.; 19.02.2010 г. -23.02.2010 г.; 22.10.2010 г. - 26.10.2010 г.; 18.01.2011 г. - 20.01.2011 г.; 04.02.2011 г. - 08.02.2011 г.; 06.06.2011 г. - 10.06.2011 г.; 04.07.2011 г. - 05.07.2011 г., заедно със законната лихва, считано от 5.07.2011 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. О. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на С. Н. Н. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанието", с която е предявен иск за сумата 50 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дискриминационно отношение, проявено от служители на ответника по време на пребиваването му в Софийския централен затвор за периодите: 20.11.2009 г. - 24.11.2009 г.; 04.12.2009 г. - 08.12.2009 г.; 19.02.2010 г. - 23.02.2010 г.; 22.10.2010 г. - 26.10.2010 г.; 18.01.2011 г. - 20.01.2011 г.; 04.02.2011 г. - 08.02.2011 г.; 06.06.2011 г. - 10.06.2011 г.; 04.07.2011 г. - 05.07.2011 г. В исковата молба се твърди, че по време на пребиваването му в Софийския централен затвор, където бил превеждан от друг затвор за участие в съдебни дела, С. Н. бил настаняван в помещения в сектор под специален режим в зоната с повишена сигурност, без такъв режим да е определен за изтърпяване на наказанието му, и от това понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в множество негативни преживявания, липса на сън и апетит за храна, страх за живота му, стрес, психическо натоварване, жестоко и нечовешко отношение, унижаване на човешкото достойнство. Административният съд установил, че С. Н. Н. изтърпява наказание лишаване от свобода от 28 години и 11 месеца при условията на строг режим. В различно време, в периода 20.11.2009 г. - 05.07.2011 г., за участие в съдебни производства, той бил превеждан по "чужда делегация" в Софийския централен затвор, където бил настаняван в помещение, попадащо в зона на повишена сигурност, при специален режим, заедно с лица, осъдени на доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. Разпитаните по делото свидетели, настанени в едно помещение заедно със С. Н. по време на пребиваването му в Софийския централен затвор, разказали, че той бил емоционално нестабилен, притеснявал се е от това, че е в една килия с осъдени на доживотен затвор без замяна, хранел се малко, бил е под силен стрес и правел постъпки пред служители на затвора, да бъде преместен в друга килия извън зоната за повишена сигурност. Двама от свидетелите уточнили, че в първа килия на първа група до 2013 г. били настанявани само лица по "чужда делегация", с различни присъди, включително и непълнолетни лица. Тези показания се подкрепяли от информацията в писмо № 2939/18.05.2015 г. на началника на З.-С., според която в процесните периоди Нешков бил настаняван в първа група, в която се намира зоната с повишена степен на сигурност и охрана. Там били настанявани лишени от свобода, приведени по "чужда делегация" с дългосрочни присъди, доживотни присъди и с високорисково поведение, описано в придружаващите ги документи. Според писмо № 2824/17.06.2014 г. на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" първа килия на първа група в З.-С. била обособена за етапно конвоирани лица, като настанените лица били лишени от свобода, изтърпяващи наказание на специален, строг или общ режим. Съдът посочил, че страните не спорят по фактите, заявени с исковата молба. Тези факти били безспорно установени с решение № 12803/30.11.2015 г. по адм. дело № 13476/2014 г. по описа на Върховния административен съд, с което било отменено решение № 4821/11.07.2014 г. по адм. дело № 2730/2014 г. по описа на Административния съд-С. град и вместо него било постановено друго по същество, с което е бил отхвърлен предявения от С. Н. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди в частта за заплащане на сумата 2400 лева като обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и унижение, причинени вследствие настаняването на ищеца в Ц. С. затвор в помещения при специален режим вместо при строг режим, за периодите 20.11.2009 г. - 24.11.2009 г.; 04.12.2009 г. - 08.12.2009 г.; 19.02.2010 г. - 23.02.2010 г.; 22.10.2010 г. - 26.10.2010 г.; 18.01.2011 г. - 20.01.2011 г.; 04.02.2011 г. - 08.02.2011 г.; 06.06.2011 г. - 10.06.2011 г.; 04.07.2011 г. - 05.07.2011 г. От правна страна административният съд приел, че предявените искове следва да се квалифицират по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация - за установяване на дискриминационно отношение и за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от дискриминация. След преценка на събраните по делото доказателства съдът достигнал до заключение, че ищецът не е бил поставян в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите, изтърпяващи наказания, лица при привеждането им в З.-С. по "чужда делегация" и след като не била осъществена дискриминация, искът за установяване на дискриминация следвало да се отхвърли. Това обуславяло отхвърлянето и на втория иск за заплащане на обезщетение за вреди. С постановеното по делото решение административният съд отхвърлил исковата молба на С. Н. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди от дискриминационно отношение по повод престоя му по "чужда делегация" в Софийския централен затвор за конкретно посочените в исковата молба периоди. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Административният съд неправилно е приел, че пред него са предявени два иска - иск за установяване на дискриминация и иск за обезщетение за вреди. Същевременно, посочвайки в мотивите, че разглежда два иска, в диспозитива на съдебното решение съдът отхвърлил един иск - този за присъждане на обезщетение за вреди, който ищецът фактически е предявил. Съдът не е съобразил, че няма компетентност да установява действия или бездействия на органи или длъжностни лица, представляващи дискриминация. Органите, които са компетентни да се произнасят по случаи на неравно третиране, са Комисията за защита от дискриминация и гражданският съд. Произнасянето на административния съд по искове за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия и бездействия на органи или длъжностни лица, представляващи форма на дискриминация, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (чл. 74, ал. 2 ЗЗД ), е допустимо само при наличието на акт на Комисията за защита от дискриминация, издаден в производството по глава четвърта, раздел I от Закона за защита от дискриминация, с който се установява неравно третиране. Административният съд обаче е приел за разглеждане иск за обезщетение за вреди от действия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", определени от ищеца като дискриминация, без да е налице административен акт на Комисията за защита от дискриминация, с който се установяват нарушения по Закона за защита от дискриминация. Първоинстанционният съд не е взел предвид, че искът, който е разгледал, е бил предявен от С. Н. срещу същия ответник, на същото основание и със същия петитум в производството по адм. дело № 2730/2014 г. по описа на Административния съд - С. град. О., изложени в исковата молба, и периодите, за които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, съвпадат изцяло. В тази връзка следва да се отбележи, че исковете по чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация за обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, които се явяват в противоречие със Закона за защита от дискриминация, не са отделен вид. Те представляват искове по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, които могат да се предявят пред административния съд след установяването на проява на дискриминация с решение на Комисията за защита от дискриминация. По тази причина разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация съдържа препращане към Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При положение, че фактите, описани в исковата молба по разглежданото дело, не са били установени с акт на компетентния административен орган по Закона за защита от дискриминация, така че спорното материално право да се изведе от друг фактически състав, а същите факти са били предмет на съдебно установяване по дело между същите страни, приключило с влязли в сила решения на Административния съд-С. град и Върховния административен съд, следва да се приеме, че е формирана сила на присъдено нещо, която е пречка за повторното предявяване на същия иск. Съгласно чл. 299 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Като не е зачел силата на присъдено нещо, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и да се постанови прекратяване на съдебното производство. С оглед изхода на делото и в зависимост от фактическата и правната му сложност в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд