Решение № 10859 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6546/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Наука и образование за интелектуален растеж 2014 2020 г. (ОП НОИР) срещу Решение 2956 от 07.05.2021 г. на Административен съд София- град (АССГ) по адм. дело 10544/2020 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение 09-75 от 13.10.2020 г. на ръководителя на УО на ОП НОИР, с което на Института по механика Българска академия на науките (БАН), е определена финансова корекция в размер на 10% от предоставената безвъзмездна финансова помощ (БФП) от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по договор от 16.06.2020 г. с Инфолаб ООД за нередности за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Касационният жалбоподател - ръководителят на УО на ОП НОИР, счита първоинстанционното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че въведеното от възложителя изискване към момента на подаване на офертата участникът да предостави оторизационно писмо (или друг еквивалентен документ), издадено изрично от производителя на апаратурата, е ограничително, тъй като не е предвидено такава оторизация да може се предоставя и от упълномощен от производителя представител. Счита за неправилен извода на съда, че законът винаги допуска предоставянето на документ от пълномощник, като намира за недопустимо приравняването на оторизацията с най-обикновена форма на упълномощаване. Сочи, че оторизацията представлява правен акт, който дефинира действията/услугите, които могат да извършват определени лица. Счита, че въведеното от възложителя изискване участниците, които не са производители на предлаганата от тях апаратура, да предоставят в техническото предложение информация за собствен или нает оторизиран от производителя сервиз, налага извода, че участниците следва да разполагат с него още към момента на подаване на офертата, за да могат да отговорят на изискванията. Така формулираното изискване предварително предопределя кръга на потенциалните участници и лишава от възможност за участие, тези кандидати, които към момента на подаване на офертата не разполагат със собствен или нает сервиз, но в случай, че бъдат избрани за изпълнители, ще осигурят такъв. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Н. Славейков. Ответникът по касационната жалба - Институтът по механика към БАН, счита касационната жалба за неоснователна. Счита за правилен извода на съда, че дали е представено оторизационно писмо от производителя или от негов пълномощник е идентично като правен ефект, доколкото пълномощникът не извършва самостоятелно волеизявление, а действа в рамките на представителната си власт. Следователно факта, че възложителят не е предвидил оторизационно писмо да се предоставя и от упълномощен представител на производителя е правно ирелевантен, доколкото законът винаги допуска предоставянето на документи от пълномощник. По отношение на второто нарушение, твърди, че изискването на възложителя за предоставяне на информация за собствен или нает сервиз, оторизиран от производителя, е логично и обосновано предвид обема и спецификата на обществената поръчка. Сочи, че монтирането, поддръжката и сервизирането на високотехнологичен апарат, предмет на обществената поръчка, изисква специални познания, поради което допускането на участници, които не разполагат със сервиз към датата на сключване на договора, би изложило на риск качеството на изпълнението. Прави искане съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт П. Джонджоров. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: Между Изпълнителна агенция ОП НОИР, като Управляващ орган, от една страна, и Института по механика - БАН, Института по информационни и комуникационни технологии - БАН, Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски", Техническия университет София, Университета "Проф. д-р Асен Златаров" Бургас, Висшето училище по застраховане и финанси и Фондация "Гис - Трансфер Център", като бенефициенти, от друга страна, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 22 570 752,32 лв. по проект Изграждане и развитие на Център по мехатроника и чисти технологии MIRACle (Mechatronics, Innovation, Robotics, Automation, Clean technologies). На 10.03.2020 г. с Решение РД-09-62 директорът на Института по механика - БАН открива открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка, инсталиране, въвеждане в експлоатация и обучение на мултимодулна платформа за наномеханика (трибоиндентор)". В документацията за обществената поръчка, в указания за подготовка на офертата, точка 1.2., подточка 1.2.3., възложителят е поставил изискване към офертата си участникът да представи оторизационно писмо (или друг еквивалентен документ) от производителя на апаратурата, удостоверяващо, че участникът е оторизиран за продажба и за гаранционна поддръжка на апаратурата, която предлага в изпълнение на поръчката, когато участникът не е производител и информация за собствен или нает оторизиран от производителя на апаратурата сервиз. На 16.06.2020 г. е сключен Договор РД-09-112 между Института по механика - БАН, като възложител, и Инфолаб ООД, като изпълнител, с предмет: "Доставка, инсталиране, въвеждане в експлоатация и обучение на мултимодулна платформа за наномеханика (трибоиндентор)", на стойност 706 000,00 лв. без ДДС. На 11.09.2020 г. ръководителят на УО уведомява Института по механика - БАН за установени нередности при провеждане на обществената поръчка, осъществени чрез нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирани съответно по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). На 25.09.2020 г. Институтът по механика представя възражение. На 13.10.2020 г. с Решение 09-75, на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, ръководителят на УО определя на Института по механика - БАН финансова корекция в размер на 10% от предоставена безвъзмездна финансова помощ по договор от 16.06.2020 г. с Инфолаб ООД за нередности, за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирани съответно по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата. По отношение на въведеното от възложителя изискване да се предостави оторизационно писмо (или друг еквивалентен документ) от производителя на апаратурата, УО е приел, че то води до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, доколкото възложителят не е предвидил оторизация да се предоставя не само от производителя на оборудването, но и от упълномощен от производителя представител. По отношение на изискването за представяне от страна на кандидатите на информация за собствен или нает оторизиран от производителя на апаратурата сервиз, УО е приел, че възложителят необосновано ограничава кръга от потенциални кандидати, тъй като в обявената процедура не могат да вземат участие потенциално заинтересованите лица, които не разполагат със собствен или нает оторизиран от производителя на апаратурата сервиз към момента на подаване на офертата. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. АССГ е приел, че мотивите на административния акт са изцяло необосновани и представляват изцяло неотносимо с приложимото право тълкуване на едно изречение от изискванията в обществената поръчка. Счел е, че е недопустимо квалифицирането на един и същ факт, идентичен по съдържание и основание, като две различни нарушения. Приел е, че дали е представено оторизационно писмо от производителя или от негов пълномощник, е идентично като правен ефект, доколкото пълномощникът не извършва самостоятелно волеизявление, той винаги действа в рамките на представителната си власт, съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Законът винаги допуска представяне на документи от пълномощник, поради което фактът, че възложителят не е въвел изискване оторизационно писмо да може да се предостави и от пълномощник на производителя е правно ирелевантен. Съдът е приел, че изискването за предоставяне на информация за собствен или нает, оторизиран от производителя на апаратурата, сервиз, е логично и обосновано предвид обема и спецификата на обществената поръчка. В изискванията не е предвидено участникът да разполага със собствен, оторизиран от производителя на апаратурата, сервиз, а да осигури такъв. Въз основа на изложеното, е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е неправилно. Преди да се произнесе по релевираните от касатора пороци, съдът счита за необходимо да посочи следното: В решението си, съдът се е позовал на Регламент 1083/2006 г. на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1260/1999 (Регламент 1083/2006). Посоченият Регламент е отменен с Регламент 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), като съгласно член 152, параграф 1 от същия Регламент 1083/2006 г. продължава да се прилага само за помощта, предоставена за програмния период 2007 2013 или за съответните операции до приключването им. Регламентът, който установява общите правила, които регулират Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 2020 г., е Регламент 1303/2013. Следователно, когато предмет на съдебен контрол е административен акт, регулиращ правоотношения във връзка с получена БФП за програмния период 2014 - 2020 г., какъвто е процесният случай, съдът следва да се позовава на относимите разпоредби на Регламент 1303/2013 г. Фактът, че основните дефиниции в двата регламента, както и разпоредбите, регламентиращи правомощията на държавите членки и техните органи по управление и контрол на предоставените средства, са в значителна степен идентични, не е основание в мотивите си съдът да се позовава на неприложима правна норма, още по-малко да прави комбинация на разпоредби от двата регламента. На следващо място, видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че фактическият състав на нередността по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 г. е: 1.) доказано нарушение на разпоредба на общностното право или на националното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект; 2.) доказано нанасяне на вреда на общия бюджет на Европейския съюз (ЕС), като се отчете неоправдан разход в общия бюджет; 3.) доказана причинна връзка между нарушението и вредата. Съдържанието на понятието нередност не изисква доказано нанасяне на вреда на общия бюджет на ЕС. Това, което разпоредбата установява, е нарушението на приложимото право да има или би имало за последица нанасянето на вреда. Относно причинната връзка между нарушението и вредата, следва да се посочи, че когато даден субект е бенефициер на БФП и е установено извършено нарушение, то причинно-следствената връзка е явна и доказана чрез сключения договор за БФП. Поради това, при установен бенефициер на БФП и извършено нарушение на приложимото право, относимият въпрос е дали извършеното нарушение причинява или би могло да причини вреда, а не причинно-следствената връзка между нарушението и вредата. По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила: В подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационният жалбоподател е посочил липсата на мотиви относно удостоверените от УО факти и обстоятелства, свързани със заложеното изискване за изрична оторизация от производителя на апаратурата и изискването за наличие на сервиз (собствен или нает) към датата на подаване на офертата. Не сочи конкретно нарушено процесуално правило. Действително, с оглед разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В случая, АССГ е изложил мотиви защо приема, че не са налице твърдените от административния орган нарушения. Фактът, че касаторът счита тези мотиви за несъответни на доказателствата по делото и поради това за неправилни не обосновава извод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Верността на фактическите изводи на съда и правилността на правните му изводи е въпрос на обоснованост на съдебното решение и на съответствието му с материалния закон, а не на нарушение на процесуално правило. Видно от изложеното, доводът на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е неоснователен. По пороците противоречие с материалния закон и необоснованост: Доводите на касатора относно тези два порока са свързани с преценката на съда на приетите за осъществени две нарушения на чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП, които обосновават осъществяване на две нередности. Съдът е приел, че в оспорения административен акт, органът е квалифицирал един и същ факт ка осъществяващ фактическия съства на две различни нарушения. Подобен извод е напълно несъответен на доказателствата по делото, доколкото в случая са налице две отделни изисквания, въведени от възложителя в документацията по обществената поръчка: 1) оторизационно писмо (или друг еквивалентен документ) от производителя на апаратурата, когато участникът не е производител и 2) информация за собствен или нает оторизиран от производителя на апаратурата сервиз. Фактът, че двете изисквания са събрани в едно изречение, по никакъв начин не води до извода, че за едно деяние са налице две нарушения. При преценката за спазване на изискванията на ЗОП, се преценява всяко едно изискване независимо дали е формулирано в самостоятелно изречение или няколко изисквания са формулирани в едно изречение. Няма нормативно изискване в едно изречение да се съдържа само едно изискване на възложителя. По отношение на изискването оторизационно писмо от производителя: Първоинстанционният съд е приел, че законът винаги допуска представяне на документи от пълномощник, поради което дали е представено оторизационно писмо от производителя или от негов пълномощник, е идентично като правен ефект, доколкото пълномощникът не извършва самостоятелно волеизявление, а винаги действа в рамките на представителната си власт съгласно ЗЗД. Този извод на съда е в противоречие както с приложените по делото доказателства, така и с материалния закон. Законът за задълженията и договорите, на който съдът се е позовал, ще намери приложение едва след сключването на договора и то дотолкова доколкото с публичноправни норми не са въведени ограничения. След като в документацията по обществената поръчка е поставено изискване за представяне на оторизационно писмо от производителя, то представянето на такова от друг икономически оператор, упълномощен от производителя, би представлявало неизпълнение на изискването и основание за отстраняване от участие в процедурата. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Наука и образование за интелектуален растеж 2014 2020 г. (ОП НОИР) срещу Решение 2956 от 07.05.2021 г. на Административен съд София- град (АССГ) по адм. дело 10544/2020 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение 09-75 от 13.10.2020 г. на ръководителя на УО на ОП НОИР, с което на Института по механика Българска академия на науките (БАН), е определена финансова корекция в размер на 10% от предоставената безвъзмездна финансова помощ (БФП) от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по договор от 16.06.2020 г. с Инфолаб ООД за нередности за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Касационният жалбоподател - ръководителят на УО на ОП НОИР, счита първоинстанционното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че въведеното от възложителя изискване към момента на подаване на офертата участникът да предостави оторизационно писмо (или друг еквивалентен документ), издадено изрично от производителя на апаратурата, е ограничително, тъй като не е предвидено такава оторизация да може се предоставя и от упълномощен от производителя представител. Счита за неправилен извода на съда, че законът винаги допуска предоставянето на документ от пълномощник, като намира за недопустимо приравняването на оторизацията с най-обикновена форма на упълномощаване. Сочи, че оторизацията представлява правен акт, който дефинира действията/услугите, които могат да извършват определени лица. Счита, че въведеното от възложителя изискване участниците, които не са производители на предлаганата от тях апаратура, да предоставят в техническото предложение информация за собствен или нает оторизиран от производителя сервиз, налага извода, че участниците следва да разполагат с него още към момента на подаване на офертата, за да могат да отговорят на изискванията. Така формулираното изискване предварително предопределя кръга на потенциалните участници и лишава от възможност за участие, тези кандидати, които към момента на подаване на офертата не разполагат със собствен или нает сервиз, но в случай, че бъдат избрани за изпълнители, ще осигурят такъв. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Н. Славейков. Ответникът по касационната жалба - Институтът по механика към БАН, счита касационната жалба за неоснователна. Счита за правилен извода на съда, че дали е представено оторизационно писмо от производителя или от негов пълномощник е идентично като правен ефект, доколкото пълномощникът не извършва самостоятелно волеизявление, а действа в рамките на представителната си власт. Следователно факта, че възложителят не е предвидил оторизационно писмо да се предоставя и от упълномощен представител на производителя е правно ирелевантен, доколкото законът винаги допуска предоставянето на документи от пълномощник. По отношение на второто нарушение, твърди, че изискването на възложителя за предоставяне на информация за собствен или нает сервиз, оторизиран от производителя, е логично и обосновано предвид обема и спецификата на обществената поръчка. Сочи, че монтирането, поддръжката и сервизирането на високотехнологичен апарат, предмет на обществената поръчка, изисква специални познания, поради което допускането на участници, които не разполагат със сервиз към датата на сключване на договора, би изложило на риск качеството на изпълнението. Прави искане съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт П. Джонджоров. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: Между Изпълнителна агенция ОП НОИР, като Управляващ орган, от една страна, и Института по механика - БАН, Института по информационни и комуникационни технологии - БАН, Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски", Техническия университет София, Университета "Проф. д-р Асен Златаров" Бургас, Висшето училище по застраховане и финанси и Фондация "Гис - Трансфер Център", като бенефициенти, от друга страна, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 22 570 752,32 лв. по проект Изграждане и развитие на Център по мехатроника и чисти технологии MIRACle (Mechatronics, Innovation, Robotics, Automation, Clean technologies). На 10.03.2020 г. с Решение РД-09-62 директорът на Института по механика - БАН открива открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка, инсталиране, въвеждане в експлоатация и обучение на мултимодулна платформа за наномеханика (трибоиндентор)". В документацията за обществената поръчка, в указания за подготовка на офертата, точка 1.2., подточка 1.2.3., възложителят е поставил изискване към офертата си участникът да представи оторизационно писмо (или друг еквивалентен документ) от производителя на апаратурата, удостоверяващо, че участникът е оторизиран за продажба и за гаранционна поддръжка на апаратурата, която предлага в изпълнение на поръчката, когато участникът не е производител и информация за собствен или нает оторизиран от производителя на апаратурата сервиз. На 16.06.2020 г. е сключен Договор РД-09-112 между Института по механика - БАН, като възложител, и Инфолаб ООД, като изпълнител, с предмет: "Доставка, инсталиране, въвеждане в експлоатация и обучение на мултимодулна платформа за наномеханика (трибоиндентор)", на стойност 706 000,00 лв. без ДДС. На 11.09.2020 г. ръководителят на УО уведомява Института по механика - БАН за установени нередности при провеждане на обществената поръчка, осъществени чрез нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирани съответно по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). На 25.09.2020 г. Институтът по механика представя възражение. На 13.10.2020 г. с Решение 09-75, на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, ръководителят на УО определя на Института по механика - БАН финансова корекция в размер на 10% от предоставена безвъзмездна финансова помощ по договор от 16.06.2020 г. с Инфолаб ООД за нередности, за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирани съответно по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата. По отношение на въведеното от възложителя изискване да се предостави оторизационно писмо (или друг еквивалентен документ) от производителя на апаратурата, УО е приел, че то води до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, доколкото възложителят не е предвидил оторизация да се предоставя не само от производителя на оборудването, но и от упълномощен от производителя представител. По отношение на изискването за представяне от страна на кандидатите на информация за собствен или нает оторизиран от производителя на апаратурата сервиз, УО е приел, че възложителят необосновано ограничава кръга от потенциални кандидати, тъй като в обявената процедура не могат да вземат участие потенциално заинтересованите лица, които не разполагат със собствен или нает оторизиран от производителя на апаратурата сервиз към момента на подаване на офертата. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. АССГ е приел, че мотивите на административния акт са изцяло необосновани и представляват изцяло неотносимо с приложимото право тълкуване на едно изречение от изискванията в обществената поръчка. Счел е, че е недопустимо квалифицирането на един и същ факт, идентичен по съдържание и основание, като две различни нарушения. Приел е, че дали е представено оторизационно писмо от производителя или от негов пълномощник, е идентично като правен ефект, доколкото пълномощникът не извършва самостоятелно волеизявление, той винаги действа в рамките на представителната си власт, съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Законът винаги допуска представяне на документи от пълномощник, поради което фактът, че възложителят не е въвел изискване оторизационно писмо да може да се предостави и от пълномощник на производителя е правно ирелевантен. Съдът е приел, че изискването за предоставяне на информация за собствен или нает, оторизиран от производителя на апаратурата, сервиз, е логично и обосновано предвид обема и спецификата на обществената поръчка. В изискванията не е предвидено участникът да разполага със собствен, оторизиран от производителя на апаратурата, сервиз, а да осигури такъв. Въз основа на изложеното, е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е неправилно. Преди да се произнесе по релевираните от касатора пороци, съдът счита за необходимо да посочи следното: В решението си, съдът се е позовал на Регламент 1083/2006 г. на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1260/1999 (Регламент 1083/2006). Посоченият Регламент е отменен с Регламент 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), като съгласно член 152, параграф 1 от същия Регламент 1083/2006 г. продължава да се прилага само за помощта, предоставена за програмния период 2007 2013 или за съответните операции до приключването им. Регламентът, който установява общите правила, които регулират Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 2020 г., е Регламент 1303/2013. Следователно, когато предмет на съдебен контрол е административен акт, регулиращ правоотношения във връзка с получена БФП за програмния период 2014 - 2020 г., какъвто е процесният случай, съдът следва да се позовава на относимите разпоредби на Регламент 1303/2013 г. Фактът, че основните дефиниции в двата регламента, както и разпоредбите, регламентиращи правомощията на държавите членки и техните органи по управление и контрол на предоставените средства, са в значителна степен идентични, не е основание в мотивите си съдът да се позовава на неприложима правна норма, още по-малко да прави комбинация на разпоредби от двата регламента. На следващо място, видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че фактическият състав на нередността по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 г. е: 1.) доказано нарушение на разпоредба на общностното право или на националното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект; 2.) доказано нанасяне на вреда на общия бюджет на Европейския съюз (ЕС), като се отчете неоправдан разход в общия бюджет; 3.) доказана причинна връзка между нарушението и вредата. Съдържанието на понятието нередност не изисква доказано нанасяне на вреда на общия бюджет на ЕС. Това, което разпоредбата установява, е нарушението на приложимото право да има или би имало за последица нанасянето на вреда. Относно причинната връзка между нарушението и вредата, следва да се посочи, че когато даден субект е бенефициер на БФП и е установено извършено нарушение, то причинно-следствената връзка е явна и доказана чрез сключения договор за БФП. Поради това, при установен бенефициер на БФП и извършено нарушение на приложимото право, относимият въпрос е дали извършеното нарушение причинява или би могло да причини вреда, а не причинно-следствената връзка между нарушението и вредата. По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила: В подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационният жалбоподател е посочил липсата на мотиви относно удостоверените от УО факти и обстоятелства, свързани със заложеното изискване за изрична оторизация от производителя на апаратурата и изискването за наличие на сервиз (собствен или нает) към датата на подаване на офертата. Не сочи конкретно нарушено процесуално правило. Действително, с оглед разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В случая, АССГ е изложил мотиви защо приема, че не са налице твърдените от административния орган нарушения. Фактът, че касаторът счита тези мотиви за несъответни на доказателствата по делото и поради това за неправилни не обосновава извод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Верността на фактическите изводи на съда и правилността на правните му изводи е въпрос на обоснованост на съдебното решение и на съответствието му с материалния закон, а не на нарушение на процесуално правило. Видно от изложеното, доводът на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е неоснователен. По пороците противоречие с материалния закон и необоснованост: Доводите на касатора относно тези два порока са свързани с преценката на съда на приетите за осъществени две нарушения на чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП, които обосновават осъществяване на две нередности. Съдът е приел, че в оспорения административен акт, органът е квалифицирал един и същ факт ка осъществяващ фактическия съства на две различни нарушения. Подобен извод е напълно несъответен на доказателствата по делото, доколкото в случая са налице две отделни изисквания, въведени от възложителя в документацията по обществената поръчка: 1) оторизационно писмо (или друг еквивалентен документ) от производителя на апаратурата, когато участникът не е производител и 2) информация за собствен или нает оторизиран от производителя на апаратурата сервиз. Фактът, че двете изисквания са събрани в едно изречение, по никакъв начин не води до извода, че за едно деяние са налице две нарушения. При преценката за спазване на изискванията на ЗОП, се преценява всяко едно изискване независимо дали е формулирано в самостоятелно изречение или няколко изисквания са формулирани в едно изречение. Няма нормативно изискване в едно изречение да се съдържа само едно изискване на възложителя. По отношение на изискването оторизационно писмо от производителя: Първоинстанционният съд е приел, че законът винаги допуска представяне на документи от пълномощник, поради което дали е представено оторизационно писмо от производителя или от негов пълномощник, е идентично като правен ефект, доколкото пълномощникът не извършва самостоятелно волеизявление, а винаги действа в рамките на представителната си власт съгласно ЗЗД. Този извод на съда е в противоречие както с приложените по делото доказателства, така и с материалния закон. Законът за задълженията и договорите, на който съдът се е позовал, ще намери приложение едва след сключването на договора и то дотолкова доколкото с публичноправни норми не са въведени ограничения. След като в документацията по обществената поръчка е поставено изискване за представяне на оторизационно писмо от производителя, то представянето на такова от друг икономически оператор, упълномощен от производителя, би представлявало неизпълнение на изискването и основание за отстраняване от участие в процедурата.