Решение № 6865 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2015 г.

Решение № 6865 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Домстрой" ЕООД, ЕИК 117682994, гр. Русе, подадена чрез управителя Милен Русев, срещу Решение № 239 от 10.02.2015 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 3157 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 181401312/23.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 507/11.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Домстрой" ЕООД срещу Ревизионен акт № 181401312/23.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 507/11.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Констатирал е, че предмет на спора е непризнато право на данъчен кредит по следните фактури: за д. п. 10.2011 г. - ДФ № 10000019/30.10.2011 г., ДО 63 340 лева и ДДС 12 668 лева, с предмет СМР, издадена от "Габи транс 05" ЕООД, ДФ № 941/31.10.2011 г. с ДО - 41 666,67 лева и ДДС 8 333,33 лева, с предмет СМР, издадена от "Вити 1" ЕООД; За д. п. 11.2011 г. - ДФ № 1172/30.11.2011 г. с ДО 15 000 лева и ДДС 3 000 лева, с предмет СМР, издадена от "Вити 1" ЕООД; За д. п. 03.2012 г. - ДФ № 1591/16.03.2012 г. с ДО 16 666,67 лева и ДДС 3 333,33 лева, с предмет СМР, издадена от "Вити 1" ЕООД. Фактурираните СМР се отнасят до два обекта, изградени от дружеството-жалбоподател: жилищни сгради в гр. Русе, ул. "Чавдар Войвода" № 14 и № 16. Съгласно окончателния доклад от независимия строителен надзор относно завършване на строителството от 09.08.2011 г., сградата на ул. "Ч. Войвода" № 16 е седеметажна, с 19 апартамента, 2 гаража и 5 офиса, както и сутерен с 20 избени помещения ВиК помещение, и склад към офис, като по част "Довършителни работи" изпълнител е "Вити 1" ЕООД съгласно договор от 23.02.2011 г. За сградата е издаден акт обр. 15 за установяване на годността за приемане на строежа от 11.07.2011 г. По отношение на сградата на ул. "Ч. Войвода" № 14 в преписката от Доклад от независимия строителен надзор от 25.06.2012 г. се установява, че става въпрос за седеметажна сграда със сутерен, за която е издаден Констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа от 23.05.2012 г. Съгласно представените договори за СМР, фактурата от "Габи транс 05" ЕООД, както и фактура № 941/31.10.2011 г., издадена от "Вити 1" ЕООД се отнасят до сградата на ул. "Ч. Войвода" № 16, а останалите две фактури - № № 1172/30.11.2011 г. и ДФ № 1591/16.03.2012 г., издадени от "Вити 1" ЕООД са свързани със строителството на сградата на ул. "Ч. Войвода" № 14. Относно фактурата, издадена от "Габи транс 05" съдът е приел, че законосъобразно е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като не е доказано реалното изпълнение на услугата - липсват приемо-предавателни протоколи, акт. Обр. 19. По отношение на фактурите, издадени от "Вити 1" ЕООД е обоснован извод за обоснованост на РА, като в тази връзка съдът е обсъдил приложените по делото договори, КСС, Акт. Обр. 19, доказателствата за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, както изслушаните в тази връзка свидетелски показания и заключението на ССчЕ. Освен това доставчикът - "Вити 1" ЕООД е използвал за част от работите подизпълнители "Пан 1815" ЕООД, "Гала тея 2" ЕООД и "Габи транс 05" ЕООД, за които в хода на ревизионното производство на издателя на фактурите е прието, че реално доставки по фактурите за СМР от тези три дружества не са осъществени, поради което на "Вити 1" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по тях. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите в жалбата възражения за нищожност на РА предвид обстоятелството, че ЗВР са издадени от лице, което е било компетентно да издава заповеди на задължени лица, адресно регистрирани в административните граници на гр. Търговище, където е разположено ИРМ - Търговище, като в същото време "Домстрой" ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр. Русе. В случая ревизионното производство е образувано със ЗВР № 1305193/05.12.2013 г., издадена от Геновева Койчева Атанасова - Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Варна, определен на основание чл. 112, ал. 2 от ДОПК за това със Заповед № Д-1536/11.11.2013 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, ревизионното производство е приключило в посочения срок, определен при спазване на изискванията на чл. 114 от ДОПК. От изложеното следва, че ЗВР е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен от директора на ТД на НАП. По същество на спора: Няма спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Неоснователни са оплакванията за необоснованост на решението относно направения фактически извод за недоказана реалност на доставките, първоинстанционното решение е постановено в съгласие и при правилна и съвкупна преценка на доказателствата. Касаторът счита, че в рамките на производството са представени всички необходими доказателства относно фактическото извършване на доставките на СМР - услуги. Възраженията са неоснователни. В конкретния казус правото на приспадане на данъчен кредит е отказано по фактури, издадени от "Габи транс 05" ЕООД и "Вити 1" ЕООД предвид недоказаната реалност на доставките. Обосновано е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да установи при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Наличието на фактури, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. В случая няма спор, че фактурираните СМР се отнасят до два обекта, изградени от касатора: жилищни сгради в гр. Русе, ул. "Чавдар Войвода" № 14 и № 16. За обекта на № 14 е представен Протокол обр. 19 от 30.11.2011 г. към фактура № 1172/30.11.2011 г. за полагане на турбозолна гипсова мазилка 800 кв. м., при единична цена 9,50 лева и вътрешна варова мазилка 740 кв. м. при единична цена 10 лева, или общо 15 000 лева без ДДС и Протокол обр. 19/16.03.2012 г. към фактура № 1591/16.03.2012 г. за извършени циментова пясъчна замазка 520 кв. м., при единична цена 8,97 лева, 300 кв. м. топлоизолация по калкан при единична цена 20 лева и 300 кв. м. топлоизолация по фасада, при единична цена 20 лева. Тези протоколи са в противоречие с представените по-късно от дружеството КСС към фактура № 1172/30.11.2011 г. (л. 84 от пр.) - без дата за 500 кв. м. циментова замазка, 500 кв. м. гипсова мазилка, 185,185 кв. м. топлоизолация и мазилка - 15 000 лева и ДДС 3000 лева и Протокол без дата към фактура № 1591/16.03.2012 г. (л. 82 от пр.) за извършени - 1666,66 кв. м. "мазане на стени и тавани". Обосновано съдът е приел, че по описания начин не е възможно да се установи нито действително твърдяния обем на извършените и фактурирани СМР, нито техния вид. Що се отнася до сградата на № 14 и фактура № 19 от 16.03.2012 г., то следва да се има предвид, че от подписания между възложител, консултант, строител, проектант и технически контрол Акт обр. 10 от 09.04.2012 г., за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (л. 567 от пр.), се установява, че състоянието на сградата към тази дата е с изпълнена строителната конструкция, изпълнена вътрешна ВиК инсталация, външни ВиК връзки, вътрешна ел. инсталация, като няма данни за изпълнени вътрешни и външни мазилки почти месец след датата на издаване на фактурата. Основателни съмнения в извършването на фактурираните работи по начина и от изпълнителите, твърдяни от касатора, внася и обстоятелството, че съгласно ревизионният акт на "Вити 1" ЕООД, част от работите дружеството е превъзложило на подизпълнители "Пан 1815" ЕООД, "Гала тея 2" ЕООД и "Габи транс 05" ЕООД, за които в хода на ревизионното производство на издателя на фактурите е прието, че реално доставки по фактурите за СМР от тези три дружества не са осъществени, поради което на "Вити 1" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по тях. Недоказано остава твърдението на касатора, че доставчикът "Вити 1" ЕООД не е използвал подизпълнители. На л. 533 гр. - 535 е приложен опис на представени документи от "Вити 1" ЕООД с вх. № 6677-10/24.10.2012 г., като в табличен вид е посочено, по кои фактури издадени към "Домстрой" ЕООД кои подизпълнители са използвани. В същото време не са ангажирани доказателства в подкрепа на приложения по преписката на л. 274 имейл от Т. Тодор - управител на "Вити 1" ЕООД, в който е посочено, че дружеството не е ползвало подизпълнители във връзка с извършените СМР на обект ул. "Чавдар Войвода № 14 и № 16. Също така представените договори и актове обр. 19, са частни документи и притежават единствено доказателствената сила по чл. 180 ГПК, вр. с § 2 ДР ДОПК. Същите в случая съдът е преценил в съвкупност с всички доказателства по делото. Относно твърдението за извършени СМР - услуги от "Габи транс 05" ЕООД, освен представените фактури, не са представени други доказателства, въз основа на които да може да бъде установено вида им, материали които са вложени, лицата, които са ги извършили, както и реалното приемане на услугите. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства, от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, които са постановени при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." В процесния казус съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително заключението на ССчЕ, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност те не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Наличието на издадена фактура, както и доказателства за плащане на фактурираните суми, без да е удостоверено по безспорен начин получаването на услугата, не е достатъчно да породи претендираното право на данъчен кредит. Предвид на гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено с първоинстанционното решение до размера, регламентиран в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,