Решение № 3631 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2020/2012 г.

Решение № 3631 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2020/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на кмета на община Габрово и на Евгени Атанасов Атанасов от гр. Габрово, и двете срещу решение № 141 от 20.12.2011 г., постановено по адм. д. № 170 по описа за 2011 г. на Административен съд - Габрово. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 1301 от 6.07.2011 г. на кмета на община Габрово и е осъдил общината да заплати на Виолета Звезделинова Фридрих от гр. Габрово сторените от нея разноски от 760 лв. И в двете жалби се съдържа становище за неправилност на решението като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. И в двете жалби се твърди, че съдът в мотивите си е допуснал противоречие като първоначално е записал, че жалбата е неоснователна, а в диспозитива си я е уважил. На следващо място са изложени твърдения за допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения се моли, решението на съда да се отмени и вместо него постанови друго, с което заповедта на кмета се потвърди. От адвокат-пълномощника на ответната страна - Виолета Фридрих е постъпило писмено становище с характер на писмена защита. В него се твърди, че и двете касационни жалби са неоснователни, а решението на съда е правилно и законосъобразно. По изложените съображения в него се моли, решението на съда да се остави в сила. Претендира се и присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Останалите ответни страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че съдът е достигнал до правилния извод, че с обжалваната заповед не се поправя допусната очевидна фактическа грешка, по реда на чл. 62, ал. 2 АПК във връзка със специалните текстове от § 4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ, а по същество се постановява друга заповед, с която се изменя възстановеното право на собственост върху процесния имот. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете касационни жалби, подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество те са неоснователни по следните съображения: От данните по делото се установява, че със заповед № 1978 от 27.09.2010 г. кметът на община Габрово, на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и на основание на влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ), одобрен със заповед № 340 от 6.10.2004 г. на областния управител на област Габрово и въз основа на описаното решение № 3550 от 31.10.1997 г. на Общинската служба по земеделие и гори-Габрово е възстановил правото на собственост на наследниците на Ради Петров Кацаров и Ружа Иванова Кацарова върху новообразуван поземлен имот, извън строителните граници с номер 14218.35.326, местност "Шенени", по ПНИ на землище Габрово, с площ от 1044 кв. м при описаните в заповедта граници. Със заповед № 1301 от 6.07.2011 г. на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 62, ал. 2 АПК, § 4к, ал. 8, т. 1, предложение първо и т. 2 и чл. 4б (вероятно се има предвид § 4б) ПЗР на ЗСПЗЗ, по искане на Евгени Атанасов Атанасов, с нотариален акт № 113, том IV, рег. № 1500, дело № 1059 от 23.07.2001 г. на Службата по вписванията - Габрово и протокол на назначената от кмета комисия на основание § 4к, ал. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, кметът на община Габрово е изменил предходно издадената си заповед № 1978 от 27.09.2010 г., като е извършил поправка на очевидна фактическа грешка на влезлия в сила ПНИ. В изменящата заповед е записано, че се изменя разпоредителната част на изменената заповед, като вместо "Възстановявам правото на собственост на наследниците на Ради Петров Кацаров и Ружа Иванова Кацарова, удостоверението за наследници 2695 от 27.08.2010 г." да се чете: "Евгени Атанасов Атанасов да придобие правото на собственост на ПИ 14218.35.326, закупен съгласно н. акт № 113, том IV, рег. № 1500, дело № 1059 от 23.07.2001 г. на Службата по вписванията - Габрово". На следващо място в заповед № 1301 е записано да бъдат отразени произтичащите промени в помощния план (плана на бившите собственици), като наследниците на Ради Кацаров и Ружа Кацарова да бъдат вписани в регистъра на имотите към плана на старите собственици и бъдат обезщетени. Тази заповед № 1301 е била обжалвана от наследниците на Ради Кацаров и Ружа Кацарова. Жалбата е била приета за процесуално допустима и е разгледана по същество. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, които е съпоставил с неоспореното от страните заключение на вещо лице, според което имотът на Евгени Атанасов, описан в нотариалния акт е частично идентичен с част от имота на наследниците по земеделската реституция. Анализирал е съдържанието на чл. 62, ал. 2 АПК и е направил правен извод, че заповед № 1301 не може да бъде издадена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК чрез поправка на допусната очевидна фактическа грешка. По изложените мотиви я е отменил като неправилна и незаконосъобразна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Вярно е първото твърдение и в двете касационни жалби, че първоначално съдът е приел жалбата за неоснователна, а в последствие я е уважил. Очевидно са касае за допусната грешка в мотивите, която по искане на на страните може да бъде поправена. Само на това основание не може да се приеме, че решението на съда е неправилно и то да бъде отменено, защото от обстоятелствената част на мотивите личи ясната и непротиворечива воля. Безспорно е, че направената поправка не може да бъде извършена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, тъй като се касае за друг собственик върху бивш земеделски имот, а неговото право на собственост дори не е индивидуализирано върху конкретния имот по площ и граници, а единствено с идентификационния номер на имота, според ПНИ. Но от данните по делото се установява, че ПИ № 326 е с площ от 1044 кв. м, а по нотариалния акт - лист 14 от делото Евгени Атанасов е закупил 560 кв. м. В заповедта няма данни какво е станало с останалата площ от имота до размера на 1044 кв. м, коя е тази площ и при какви граници. Материалното право на собственост върху имота не е индивидуализирано по площ и граници. Приложимото материално право към момента на издадената заповед № 1301 е § 4к, ал. 8, ал. 11 - 13 ПЗР на ЗСПЗЗЗ и съответният им чл. 28в ППЗСПЗЗ. На първо място би следвало да се допусне изменение на ПНИ, който безспорно е влязъл в сила, като се направят и съответните отразявания по него, според правата на собствениците върху имота - съответно на тези по земеделската реституция и на купувача Евгени Атанасов Да се отразят собствениците на имотите в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти, а след това да се издаде и новата заповед. Въпросът е дали това би могло да стане само с една заповед. Безспорно отговорът е отрицателен, защото трябва да се съобразят правата на наследниците на Ради Кацаров и на Ружа Кацарова и нормата на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ и правата на Евгени Атанасов - купувач на част от имота по земеделската реституция. Освен изложеното следва да се отбележи, че вероятно между наследниците на земята по земеделската реституция и Евгени Атанасов има и спор за собственост върху същата земя. От приложения нотариален акт № 82 от 1999 г - лист 62 от делото се установява, че последният е издаден по реда на чл. 483 ГПК (отм.) за имот, предоставен за ползване по ПМС № 76 от 1978 г., който попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Недопустимо е кметът на общината с една заповед да го разреши, което не е и в компетентността му. Обжалваната заповед на кмета на община Габрово е незаконосъобразна, какъвто е и правилният извод на съда. Като я е отменил съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение, което ще следва да бъде потвърдено. Направеното искане от адвокат-пълномощника на Виолета Фридрих за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК. Според представения договор за правна защита и съдействие № 45954 от 27.02.2012 г. за процесуално представителство е договорена и внесена сумата от 400 лв. Касаторите ще следва да бъдат осъдени да я заплатят. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение