Решение № 15965 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9302/2018 г.

Решение № 15965 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9302/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Консолторес и промосионес" ЕООД, гр. София, против решение № 3457/23.05.2018 г. по адм. д. № 7221/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт №Р 22221016006883-091-002/15.03.2017 г., поправен с РА №П-22221017055049-003-001/04.04.2017 г., издадени от органи по приходите, потвърдени с решение № 823 от 29.05.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП. Пред съда се яви лично управителя Г. Папломатас, представляващ дружеството, който поддържа касационната жалба и представя писмени бележки с изложени съображения за неправилност на решението в извода, че ДКИ е издадено поради частично неизпълнение на договора, а не при разваляне на доставката, както се твърди. Счита, че погрешно и неточно са изчислени сроковете за издаване на ДКИ, както и давностните срокове за погасяване на вземането, също - неправилно е възприетата теза от съда, че щом процесното КИ не е отразено в счетоводството на некоректния получател, няма основание да се упражни правото на прихващане с недължимо внесения в бюджета ДДС. Твърди се, че няма произнасяне от страна на съда относно начислената лихва, изчислена за период от датата на АПВ и РА. Заявява искане за отмяна на решението като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София, представляван от юрк. Тасева оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с определено задължение от 28 175, 44 лв. /-25 000 лв., във връзка с КИ № 22 издадено от ревизираното дружество на 09.11.2015 г. към фактура №. 14/21.01.2011 г. и 3175, 44 лв. дължима сума за лихви върху задължението, определени от ползване на право на приспадане на ДДС съобразно АПВ до издаване на РА. За да издаде акта органът по приходите е приел, че в случая липсва основание по чл. 115 ЗДДС за издаване на ДКИ с - 25 000 лв., отрицателен знак, към фактури по Договор, сключен на 15.10.2010 г. между ревизираното дружество и "Металик" АД за извършване на консултантски услуги - да проучи и анализира перспективите за извършване на ремонтни дейности и доставка на оборудване на енергетически компании на Пиринейския полуостров и в Кралство Мароко, както и да установи на етап 2 контакти с потенциални клиенти, съответно на етап 3 - да организира посещения на специалисти. Цената на етап 1 е 25 000 лв. без ДДС, а на етап 2 и 3 - 75000 евро без ДДС. Съгласно клауза в Договора плащанията се извършват до 10 работни дни. Плащанията са частични, по банков път. Налице са приемо-предавателни протоколи, от 06.12.2010 г. и 27.01.2011 г. за осъществени дейности и съответно са издадени фактура № 13/07.12.2010 г. и № 14/21.01.2011 г. Безспорно е, че е налице частично плащане и остатък, неплатен от възложителя. Във връзка с това е изпратена нотариална покана от РЛ на 12.10.2015 г. до възложителя, която се оспорва да е получена от надлежно упълномощено лице. На 09.11.2015 г. е издадено процесното КИ към фактура № 14/21.01.2011 г. с ДО 125 000 лв. и ДДС -25000 лв., с отрицателен знак. Включена е в съответния данъчен период по ЗДДС и е ползвано право на приспадане на ДДС с издаден АПВ. Позовавайки се на нотариалната покана, ревизираното лице твърди, че договорът е прекратен. Наличието на задължение от страна на възложителя за заплащане на остатък от договорената сума не е основание за прекратяване на договора при липса на разрешаване на този спор по съдебен ред. При извършена проверка при получателя на доставката на услугите по Договора - "Металик" АД се оспорва твърдението, че договора е прекратен, като се твърди, че остатъка от сумата е погасен по давност. Оспорва се получаването на нотариалната показана, както получаване и на КИ. Вещото лице по приетата от съда ССчЕ също потвърждава факта, че КИ не е осчетоводено в счетоводството на получателя на доставките по Договора. Извършената ревизия е на основание чл. 129, ал. 3 ДОПК, в съответствие с относимите специални процесуални разпоредби, независимо от издадения АПВ. Именно във връзка с непризнаване редовността на ДКИ е определена и дължима лихва в размер на 3175, 44 лв. от ползваното право на приспадане на ДДС по АПВ до датата на издаване на РА. Правилно е прието от съда, в потвърждение изводите на органите по приходите, че в случая не са налице предпоставките по чл. 115 ЗДДС за издаване на кредитното известие. След като не е налице развален Договор, няма промяна в данъчната основа, налице са приемо-предавателни протоколи във връзка с осъществяване на услугите по Договора, няма други обстоятелства довели да намаляване на данъчната основа - няма поправено или погрешно фактуриране, при което не са налице основанията по чл. 115 ЗДДС за издаване на КИ. Правилно е установена като задължение сумата, която незаконосъобразно е ползвана като приспаднат ДК, съобразно издаден АПВ, ведно с лихва в размер на 3175, 44 лв. Позоваването на касатора на липсата на мотиви в обжалваното съдебно решение относно дължимата лихва не е порок, водещ до основание за касационна отмяна, а е обстоятелство по смисъла на чл. 176 АПК, за което е дължимо произнасяне от страна съдът, постановил обжалваното решение - Административен съд София-град. Решението, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу процесния РА е правилно и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение