Решение № 5247 от 17.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния представител адв. Пачаманов, срещу Решение 6833 от 15.11.2022 г., постановено по адм. дело 1199/2022 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е отменена заповед 55 от 04.02.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение в обжалваната част, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът Д. Стефанов, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Русанова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмено становище.Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. Стефанов, против заповед 55 от 04.02.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното му правоотношение за длъжността главен секретар с ранг III старши, в Държавен фонд Земеделие , считано от 04.02.2022 г. В мотивите на заповедта е посочено, че се прекратява служебното правоотношение, поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, макар и издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административно-производствени правила, същата е постановена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Прието е от съда, че в мотивите на оспорената заповед обективната невъзможност по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл по никакъв начин не е обоснована, доколкото липсват изложени каквито и да било фактически твърдения, от които да става ясно защо органът по назначаването е приел, че жалбоподателят обективно не може да изпълнява правата и задълженията си по служебното правоотношение, като в тази насока не са ангажирани и доказателства. Според съда мотиви за постановяване на оспорената заповед не се съдържат и в приложените по делото Решения по т. 12.3, т. 12.4 и т. 12.5 от Протокол 188 от 03.02.2022 г. на Управителния съвет на Държавен фонд Земеделие , тъй като същите обективират взети управленски решения и се явяват предложения до органа по назначаването, но не съдържат фактически данни, които да сочат кое е това събитие, независещо от волята на страните по служебното правоотношение, но трайно препятстващо изпълнението на служебните задължения и не можещо да бъде преодоляно. Административният съд приема, че взетите управленски решения очевидно са субективно обусловени и изключват обективно настъпили обстоятелства извън волята на страните. С оглед на това съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото решаващият съд е достигнал до верен извод, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение е извършено в несъответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ второ от ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е възпроизведено само съдържанието на чл. 107, ал. 1 ,т. 5 от ЗДСл, без обаче да са посочени конкретни фактически основания, от които да е видно в какво се изразява възприетата от органа по назначаване обективна невъзможност на служителя да изпълнява функционалните си задължения и задачи, както и правилно приема административният съд. В приложената по делото административна преписка също така не се съдържат материали, които позволяват да се установи конкретна фактическа обстановка, която се субсумира в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е бланкетна и във всеки отделен случай органът по назначаването следва да посочи конкретни факти, които изпълват съдържанието й, каквито в процесния случай безспорно не са изложени, поради и което правилно и обосновано съдът е приел, че в случая не е посочено нито едно фактическо основание, обосноваващо извод за наличие на цитираната законова хипотеза, както и не са ангажирани доказателства за това. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че доводите на касатора, че е налице обективна невъзможност в резултат на промяна в длъжностната характеристика, поради което държавния служител не притежава необходимите знания и умения за изпълнение на длъжността, са неоснователни. От една страна такива фактически основания в заповедта не са изложени, а от друга страна е недопустимо едва в съдебното производство да се сочат фактическите основания за издаване на административния акт. Освен това съгласно константната практика на Върховния административен съд в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл промяната в длъжностната характеристика не представлява обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. В конкретния случай въведените с новата длъжностна характеристика от 04.02.2022 г. специфични изисквания за длъжността главен секретар на Държавен фонд Земеделие , отнасящи се до включване на две нови професионални области Финанси и Национална сигурност вместо Икономика , е не извън, а по волята на административния орган, т. е. по негово изрично волеизявление, обективирано в утвърдената длъжностна характеристика. Едновременно с това обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения следва да се дължи на причини и извън волята на държавния служител, т. е обективната невъзможност следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. Ето защо не представлява такава невъзможност липсата на знания или умения, въведени като нужни за длъжността след назначаването на държавния служител, след като с придобитите по притежаваната специалност той изпълнява тази служба до прекратяването на правоотношението му. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, промяната на изискванията за заемане на длъжността на държавен служител, вписана единствено в длъжностната характеристика и обоснована само от нея, не поражда обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба следва да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, заявеното в срок адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 1200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,