Решение № 1747 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6869/2021 г.

Решение № 1747 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6869/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 149 от 22.01.2021 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 1482/2020 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001619004769-091-001/18.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 242/28.05.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на първоинстанционното решение в оспорената му част, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. Заявява се искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции – юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 093 лв. за всяка инстанция и държавна такса. Ответницата по касационната жалба – Р. Т., ЕГН [ЕГН] с адрес: гр. Пловдив, [адрес] – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Асадурян по съображения, изложени в писмена защита, постъпила по делото на 04.02.2022 г. Заявява искания да бъде оставено в сила решението на административния съд в оспорената му част и да му бъдат присъдени сторените разноски. В открито съдебно заседаниe адв. Асадурян поддържа отговора на касационната жалба и заявените в него искания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16001619004769-091-001/18.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, поправен с РА за поправка № П-16001620054327-003-001/26.03.2020 г., потвърден с решение № 242/28.05.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив. Със същия на ревизираното лице Р. Т. са установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчните периоди от 2013 г. до 2018 г. /включително/ върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК в общ размер 11 110. 94 лв. и лихви - 4 197. 13 лв., както и задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за същия период на основание чл. 124а ДОПК в общ размер 27 195. 70 лв. и лихви – 9 596. 55 лв. С оспореното в настоящото касационно производство решение, поправено с решение № 778 от 15.04.2021 г., първостепенният съд е отменил РА в частта му на установените задължения за данък и осигурителни вноски за 2015 г. и лихвите за забава; за ЗОВ за 2014 г. и 2017 г. и лихвите за забава. Съдът е изменил РА като е намалил установените с него задължения за данък, ЗОВ и лихви, както следва: за 2013 г. данък от 3 101. 87 лв. на 926. 01 лв. и лихви от 1 847. 79 лв. на 551. 63 лв.; за 2014 г. данък от 1 463. 10 лв. на 341. 79 лв. и лихви от 724. 12 лв. на 169. 16 лв.; за 2016 г. данък от 1 527. 38 лв. на 1 114. 78 лв. и лихви от 446. 37 лв. на 325. 79 лв.; за 2017 г. данък от 1 752. 47 лв. на 42. 55 лв. и лихви от 334. 46 лв. на 8. 12 лв. и за 2018 г. данък от 1 450. 85 лв. на 584. 45 лв. и лихви от 129. 78 лв. на 52. 28 лв. за ЗОВ: 2013 г.: вноските за ДОО от 2 734. 08 лв. на 952. 31 лв. и лихви от 1 628. 70 лв. на 567. 29 лв.; вноските за ЗО от 1 708. 80 лв. на 595. 20 лв. и лихви от 1 017. 94 лв. на 354. 56 лв. и вноските за ДЗПО - УПФ от 1 068 лв. на 372 лв. и лихви от 636. 21 лв. на 221. 60 лв.; за 2016 г.: вноските за ДОО от 1 989. 71 лв. на 1 456. 52 лв. и лихви от 581. 49 лв. на 425. 67 лв.; вноските за ЗО от 1 243. 57 лв. на 815. 14 лв. и лихви от 363. 43 лв. на 238. 22 лв.; вноските за ДЗПО - УПФ от 777. 23 лв. на 509. 46 лв. и лихви от 227. 14 лв. на 148. 89 лв.; за 2018 г.: вноските за ДОО от 2 068. 27 лв. на 292. 27 лв. и лихви от 185. 01 лв. на 26. 14 лв.; вноските за ЗО от 1 117. 99 лв. на 157. 99 лв. и лихви от 100 лв. на 14. 53 лв.; вноските за ДЗПО - УПФ от 752. 74 лв. на 44. 74 лв. и лихви от 67. ЗЗ лв. на 4 лв. За касатора е налице правен интерес от оспорване на решението в частта му, в която е отменен, включително чрез изменение, РА за разликата между установените с акта задължения и установените от съда. За да отмени акта в посочените по-горе части, първостепенният съд е обосновал изводи за неговата материална незаконосъобразност. Приел е, че жалбоподателката в първоинстанционното производство е доказала твърдението си, че е получавала парични суми като дарения от дъщеря си за процесните години с изключение на 2016 г., поради следното: А. Г. пребивава в Кралство Нидерландия от 2007 г. По делото са представени доказателства за получаваните доходи от нея в периода от 2013 г. до 2018 г., които са в достатъчни размери, за да могат да се генерират спестявания и да бъдат предоставени посочените в разписките парични средства. Именно поради наличието на двустранно подписани от двете страни разписки за предоставени парични суми, следва да се приеме, че е опроверган изводът на ревизиращия екип относно липса на доказателства за внесени парични средства в посочените размери на територията на Република България. Независимо, че се касае за частни документи, същите са подписани от дарител и надарен, и не са ангажирани доказателства относно недостоверност на датата им. Налице е последователност на датите на извършените дарения и датите на вземане на решения за предоставяне на парични средства за дейността на «Метеор 3» ЕООД. По делото не е спорно обстоятелството, че въз основа на съставените приходни касови ордери, в касата на «Метеор 3» ЕООД са внесени парични средства и е извършено надлежно осчетоводяване на паричните средства във вторичните счетоводни регистри на дружеството. Касационната инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и частично неправилно. Правилно съдът е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно също така е приел, че промяната в ревизиращия екип е извършена със заповед за възлагане на ревизия по реда на чл. 113, ал. 3 ДОПК, поради което не е било необходимо да се издава решение по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК на 07.01.2020 г. Дадените от ревизираното лице обяснения на 22.01.2020 г. заедно с декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК и представени документи са обсъдени в ревизионния доклад /РД/, независимо от това, че е издаден на същата дата. В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили недостиг на парични средства в посочените размери, необходими на лицето за покриване на направените от него разходи, което правилно съдът е преценил като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, въпреки че в РА и РД са посочени само обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК с позоваване и на чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК. Правилен с оглед така установените факти е изводът на съда, че облагането с данък върху доходите не е извършено по общия ред на основание чл. 36 ЗДДФЛ, независимо от посоченото в РД, че констатираният недостиг на средства представлява доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Настоящият съдебен състав намира за неправилен изводът на Пловдивския административен съд, че Р. Т. е доказала получаването на суми, посочени в представените от нея разписки, като дарение от нейната дъщеря А. Г. в изпълнение на сключения договор за дарение от 18.12.2011 г. /за 2013 г. – 25 300 лв.; за 2014 г. – 15 000 лв.; за 2015 г. – 30 000 лв.; за 2017 г. – 22 000 лв.; за 2018 г. – 12 000 лв. /. Според договора за дарение от 18.12.2011 г. надарената Р. Т. е получила безвъзмездно от дъщеря си А. Г. парични средства за финансово подпомагане, които да бъдат употребени така, както се намери за добре. Надарената декларира, че получава дарението и приема да изпълни волята на дъщеря си. В договора липсва съществен елемент, а именно предмет - размер на паричните средства, които дарителката дарява, а надарената декларира, че получава на 18.12.2011 г. Според чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. С оглед изложеното, правилно приходните органи са приели, че този договор не доказва получаването на паричните средства през периода 2013 г. – 2018 г., доколкото той не съдържа дори обещание да се дарят в бъдеще парични суми в определен размер, независимо че съгласно чл. 226, ал. 1 ЗЗД обещанието за дарение не произвежда действие. Правилно също така приходните органи са констатирали, че разписките за получени суми в посочените в тях размери и на посочените дати съдържат само името и подписа на получателя Р. Т., но не съдържат подпис на А. Г., посочена като лицето, което е предало паричните средства. Ревизираното лице не твърди, че тази констатация е неправилна, и именно във връзка с това представя договора за дарение от 18.12.2011 г., който е подписан от дъщеря й, и не е оспорен като неавтентичен. Този договор обаче, по изложените по-горе съображения, не доказва дарение на сумите в разписките. Поради това неправилно административният съд е достигнал до различни правни изводи, а въпросът за възможността на дъщерята да дари твърдените от майка й суми с оглед получаваното от нея трудово възнаграждение е неотносим и не следва да бъде обсъждан. Съдът е изложил подробни мотиви в своето решение за това, защо не приема за доказани твърденията на жалбоподателката за получени суми от нейните родители в размер на 64 000 лв. до 31.12.2012 г., за наличието на печалби от икономическа дейност също преди 31.12.2012 г. и наличието на суми по спестовни книжки. Настоящият състав счита същите за правилни и по аргумент на чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК не следва да ги преповтаря отново. По тези съображения решението на Административен съд – Пловдив следва да бъде отменено в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения за данък върху доходите на физическо лице по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и съответните лихви за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Решението на първостепенния съд е правилно в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения за ЗОВ и лихви за забава за 2014 г., 2015 г. и 2017 г. /изцяло/; за 2013 г., 2016 г. и 2018 г. /в посочените по-горе части/. Приходната администрация не е доказала, че установеният недостиг на средства за всяка една от процесните години представлява укрит доход от трудова дейност, който е осигурителен доход. По отношение на тези парични средства с неустановен произход, които са били необходими на ревизираното лице да покрие направените от него разходи, не е налице законова презумпция, че са с източник трудова дейност и представляват осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ на основание чл. 124а ДОПК. Това е така, защото презумпцията по чл. 123, ал. 1 ДОПК е само относно облагаемият доход като данъчна основа за определяне на данъчни задължения. В този смисъл е приетото от Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. по тълкувателно дело № 8/2020 г. Като правилно постановено в тази част решението следва да бъде оставено в сила. Разноски: Според чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се присъждат разноски за всяка инстанция, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. На касатора и ответник в първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съответно на отхвърлената част от жалбата, определено в размера по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответните разноски за държавна такса. Общо дължими са на тази страна разноски в размер на 4 234. 50 лв. С първоинстанционното решение са й присъдени разноски в размер на 453. 97 лв. и в тази част то е влязло в сила. На жалбоподателката и ответница в касационното производство се дължат разноските за двете съдебни производства, съответни на уважената част от жалбата. За производството пред административния съд тя е доказала разноски в размер на 3 060 лв., а за касационното – 2 800 лв. Жалбата му е уважена в размер на 29 591. 72 лв. от общо 52 100. 32 лв. Дължимите разноски за първоинстанционното производство са в размер на 1 738 лв. Дължимите разноски за касационното производство са в размер на 1 590. 30 лв. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение