Решение № 901 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15267/2009 г.

Решение № 901 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15267/2009 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Радостин Иванов Лазаров и допълнение към жалбата подадено от назначения му служебен защитник адв. Ив. Кирязова, срещу решение № 994 от 24.09.2009 г. по адм. д. № 1822/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас, редовно призован не се представлява и не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 994 от 24.09.2009 г. по адм. д. № 1822/2008 г., Административен съд - гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Радостин Иванов Лазаров против Решение № 79 от 20.11.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас (РУ "СО" - Бургас), с което е оставено в сила Разпореждане № 600429 от 22.08.2008 г. на ръководителя на "ПО" в РУ "СО" - Бургас, с което е разпореден отказ да бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя. Съдът е приел, че не са представени доказателства за опровергаване констатацията на административния орган, че лицето не е придобило изискуемия стаж от пет години към датата на инвалидизирането и следователно не е налице една от предпоставките, при чието кумулативно наличие лицето има право да му бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Направен е окончателния извод за законосъобразност на обжалваният административен акт. Решението предмет на съдебен контрол не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че Радостин Иванов Лазаров съгласно експертно решение № 1100 от 26.06.2008 г. на ТЕЛК при СБАЛ Пневмо-фтизиатрични заболявания ЕООД гр. Бургас е с трайно намалена работоспособност 60 % със срок на инвалидността до 01.06.2010 г. В експертното решение като дата на инвалидизиране е посочена 01.05.2003 г. Със заявление вх. № 20399/11.08.2008 г. жалбоподателят е сезирал компетентния административен орган за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С Разпореждане № 600429 от 22.08.2008 г. на ръководителя на "ПО" в РУ "СО" - Бургас е разпореден отказ да бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя. Мотивите на административния орган са, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, съгласно чиято разпоредба лицата над 30-годишна възраст следва да има пет години осигурителен стаж към датата на инвалидизиране. В настоящия случай административният орган въз основа на представените от жалбоподателя доказателства е установил, че към датата на инвалидизиране - 01.05.2003 г. лицето има осигурителен стаж три години единадесет месеца и един ден. Мотивите за постановения отказ са възпроизведени в решението на горестоящия административен орган. Първоинстанционният съд правилно е приел, че касационният жалбоподател Радостин Иванов Лазаров не отговаря на изискванията по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като е над 30-годишна възраст и няма доказан осигурителен стаж минимум 5 години. Правните си доводи е обосновал с текста на цитираната норма, според която - осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва: т. 1 до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж; т. 2. до 25-годишна възраст - една година; т. 3. до 30-годишна възраст - 3 години; т. 4. над 30-годишна възраст - 5 години. Безспорно, за дата на инвалидизиране на Радостин Лазаров следва да се приеме 01.05.2003 г., от която ТЕЛК при СБАЛ Пневмо-фтизиатрични заболявания ЕООД гр. Бургас, с ЕР № 1100 от 26.06.2008 г., при пълно освидетелстване, му определя 60 % трудова неработоспособност. Към този момент Лазаров е навършил 43 години, поради което приложимата правна норма по отношение претенцията му за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, изискваща наличие на 5 години осигурителен стаж. Касаторът не оспорва факта, установен по делото, че има общо осигурителен стаж от 3 години, 11 месеца и 1 ден. Твърдението на лицето, че същото има трудов стаж по смисъла на чл. 354, т. 3 от КТ, не е подкрепено с доказателства. Съгласно чл. 354, т. 3 от КТ за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случай, че лицето е изтърпявало наказание "лишаване от свобода", което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено. С оглед представените доказателства, съдът правилно е приел, че не може да се направи извод, че същият е изтърпял наказание "лишаване от свобода", което впоследствие е признато за неоснователно наложено. Предвид на това, правилно същият не е приел твърдението му, че е налице хипотезата по чл. 354, т. 3 от КТ, при която това време се зачита за трудов стаж. Не са налице и такива по смисъла на ал. 2 от същия член, че Лазаров е бил задържан от органите на властта, в резултата на което е бил уволнен, след което не е привлечено като обвиняем или като е привлечен делото е било прекратено, или е оправдан. Съществуващите такива доказателства, че Лазаров е бил осъден на лишаване от свобода и задържането е било приспаднато на основание чл. 59, ал. 1 от НК безспорно са недостатъчни. От справката на БРС е видно, че наказателното дело е унищожено, поради изтичане на срока за съхранението и не може да се установи, че е бил уволнен именно поради такова задържане. Съдът по съществото правилно също е приел, че не е налице и хипотезата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 от КСО, тъй като тя се отнася за лицата, които отговарят на изискванията за отпускане на пенсия т. е за правоимащите лица. Неоснователно е твърдението на касатора изложено в касационната жалба, че не е взето предвид писмо № 1804/24.09.2009 г. на РП-Карнобат, от което е било видно, че незаконно е изтърпял наказание лишаване от свобода, независимо, че производството е било прекратено. Както това писмо, така и представените медицински документи, сочещи съществуващите заболявания на жалбоподателя, част от които твърди, че са придобити по време на задържането му в следствения арест са взети предвид и обсъдени при постановяване на решението. Обстоятелството, че Радостин Лазаров е подал жалба до Съдът по правата на Човека в Страсбург, по която е образувано дело № 6505/2006 г., не съставлява касационно основание тъй като не е налице решение постановено от цитирания съд. Още повече че последното съставлява само основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 6 от АПК и не може да се разглежда като касационен довод на основанията по чл. 209 от същия. По горецитираното дело няма постановен и влязъл в сила съдебен акт, които да го ползва и да поражда права за касатора или които да променя установената фактическа обстановка и установения осигурителен стаж, вследствие на което да се промени правния резултат и изхода на спора. Поради това настоящата инстанция не намира основание за промяна в размера на установения осигурителен стаж на Радостин Иванов Лазаров. Разпоредбата на чл. 74, т. 4 е императивна и посочените в нея условия трябва да са налице кумулативно, за да се достигне до посочения в нормата правен резултат - отпускане на лична пенсия за инвалидност. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на искането си за отпускане на пенсия и в този смисъл той не отговаря на законово заложените изисквания. Доказания осигурителен стаж не е достатъчен за отпускане на пенсия за инвалидност по реда на чл. 74, т. 4. С отказа за отпускане на пенсия за инвалидност, административният орган не отнема правото на жалбоподателя да получи исканата пенсия към друг момент, в който той ще е в състояние да докаже твърдяните от него факти. Когато изискуемите по закон условия са налице и се потвърдят от приложени документи, лицето ще получи удовлетворяване на правото си. Към настоящия момент, административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, не може да отпусне пенсия за инвалидност на лицето Радостин Иванов Лазаров, тъй като то не отговаря на нормативно установените изисквания за отпускане на пенсия за инвалидност по реда на чл. 74, т. 4 КСО. Необосноваността като касационно основание опорочава фактическите констатации на съда поради допуснати от него грешки при формиране на вътрешното му убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. В конкретния случай Административен съд - гр. Бургас не е допуснал грешки от подобно естество. По изложените съображения обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,