Решение № 9479 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2846/2010 г.

Решение № 9479 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2846/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Димспад" ЕООД - гр. Пловдив срещу решение № 1752/23.12.2009 г., постановено по адм. дело № 835/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 160801735/10.02.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 262/17.04.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 75 330 лв. и лихви - 13 222 лв. по 12 бр., фактури, издадени от "Боник-2006" ЕООД през месеците август, септември октомври, ноември и декември 2007 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В голямата си част касационната жалба преповтаря фактите и обстоятелства, установени в хода на ревизията и в съдебното производство. Оплакванията най-вече са свързани с неправилно според касатора обсъждане от съда и преценка на доказателствата, както и отказа му да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. Освен това касаторът се позовава на ревизионни актове на доставчика "Боник-2006" ЕООД, от които се установява, че ДДС по доставките за същите периоди като процесните не са коригирани. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Енева я оспорва по съображения, изложени в представените писмени бележки. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а решението като правилно да се остави в сила, тъй като е установено, че не е налице реалност на доставките и правилно не е признат данъчен кредит. Според прокурора неправилно касаторът се позовава на 2 бр. влезли в сила ревизионни актове на "Боник-2006" ЕООД, тъй като от тях се установява, че това дружеството има задължения за ДДС в размер над 200 000 лв. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Димспад" ЕООД срещу РА № 160801735/10.02.2009 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 75 330 лв. и лихви - 13 222 лв. по 12 бр., фактури, издадени от "Боник-2006" ЕООД през месеците август, септември октомври, ноември и декември 2007 г., Пловдивският административен съд е приел, че наличието на сключен договор доказва само възникването на облигационни отношения между контрахентите, но за целите на данъчното облагане е необходимо освен наличието на договорни отношения и доказване на факта на начисляването на данъка, така и реалното извършване на доставките за твърдените услуги. В тази връзка съдът е изследвал клаузите на договора и е приел, че направените в него уговорки са твърде бланкетни и поради това не биха могли да установят съпътстващите съглашението права и задължения на страните. Относно твърденията на жалбоподателя, че посредничеството е било извършено устно и чрез еднократен телефонен разговор според съда са голословни и повърхностни, като се имат предвид големите суми, които са изплатени по него и неподкрепени с доказателства. Съдът е отчел, че от доказателствата по делото не е установено да са осъществени консултации по сключения договор - в какво са се изразявали те, няма доказателства за реални предложения, направени проучвания и в тази връзка за потенциални контрахенти, техните оферти и възможности за осъществяване. По отношение на фактура № 283/30.11.2007 г. отново за посреднически услуги за намиране на потенциални доставчици на машини за вакуумно пакетиране на хранителни стоки, съдът е приел, че не е достатъчно представянето на договор от 25.11.2007 г., тъй като други доказателства в какво се изразяват посредническите услуги и начина по който са намирани потенциалните доставчици не са представени. Направен е извод от съда за липса на реалност на доставки по смисъла на чл. 8 ЗДДС и за възникнали данъчни събития, които да формират право на данъчен кредит съгласно чл. 68 ЗДДС за получателя по тях. Съдът е приел, че в процесния случай се касае за неправомерно начислен данък по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради липсата на реалност на доставките. Относно представените ревизионни актове на "Боник-2006" ЕООД съдът е счел, че те не могат категорично да оборят направения извод за липсата на реалност на доставките по спорните фактури. Обжалваното решение е правилно постановено. Безспорният по делото факт е относно начисляването на ДДС по процесните фактури, издадени от "Боник-2006" ЕООД през месеците август, септември октомври, ноември и декември 2007 г. Спорът между страните се свежда до това налице ли е реалност на доставките по процесните фактури и законосъобразен ли е отказът на органа по приходите за непризнаване на данъчен кредит по тях на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Видно от предмета на спорните фактури, той е бил "комисионна по договор" и "консултантски услуги", като данъчните основи по тези фактури са в порядъка от 12 400 лв. до 60 000 лв. Тези високи суми за процесните услуги предполагат извършване на посредничество и консултации, които да могат да се докажат с допустимите по ДОПК доказателствени средства. За целта е следвало жалбоподателят да ангажира относими доказателства какво налага търсенето на посредник, в какво се изразява това посредничество и какво е извършено във връзка с него. Обясненията, че посредничеството се състои в проведен един телефонен разговор не може да обоснове високите възнаграждения за посредничество и консултантски услуги, каквито са били предметите на процесните доставки. Правилно първоинстанционният съд е приел и това нееднократно е посочвано в много решения на ВАС, I отделение, че сключването на договори доказва само възникнало облигационно правоотношение, но за целите на данъчното облагане е необходимо да се докаже не само възникването на такова правоотношение и начисляването на данъка, но и реалното осъществяване на доставката, т. е. прехвърляне право на собственост ако се касае за доставки на стоки или прехвърляне на права по смисъла, вложен в разпоредбите на чл. 8 и 9, ал. 1 ЗДДС. В сключения между "Димспад" ЕООД и "Боник-2006" ЕООД е уговорено изпълнителят да извърши посредничество и консултации по продажбата на гъби и билки, собственост на възложителя. Установено е по делото, че билките и гъбите са предавани на "Димспад" ЕООД от физически лица, не не са били складирани, защото още в деня на набирането им са били предавани от физическите лица, а след това "Димспад" ЕООД ги е продавал на "Лион Трейдинг". При тези факти правилно съдът е приел, че следва да се докаже от жалбоподателя какви действия е извършил изпълнителя по договора и какви консултантски услуги е оказвал на възложителя (касатора). При извършването на ревизията е установено от писмени обяснения и декларации на управителя на "Димспад" ЕООД, че "Боник-2006" ЕООД не е бил посредник при намиране на доставчици на гъби, тъй като гъбите били изкупувани от физически лица, а след това са продавани на "Лион Трейдинг" ООД. Досежно фактура № 283/30.11.2007 г. законосъобразни са изводите на съда, че посредническите услуги за намиране на потенциални доставчици на машини за вакуумиране на хранителни стоки не са доказани. Правилно съдът не е кредитирал обясненията, дадени от управителя на "Димспад" ЕООД, че изборът на такава техника е дълъг и сложен процес, който ще продължава и до 31.12.2008 г., като в същото време по никакъв начин не е доказано в какво се състоят посредническите услуги до момента на издаване на процесната фактура, за които касаторът да заплати 30 250 лв., след като управителят на дружеството е обяснил, че са водени само устни разговори. Във връзка с позволителните за гъби, правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на такива на "Димспад" ЕООД и на физическите лица, които са му ги предавали е основание за търсене само на административно-наказателна отговорност, но не и относно признаването или не на данъчен кредит, но въпреки този извод с оглед останалите мотиви законосъобразно данъчният кредит по процесните 12 бр. фактури не е признат. Относно ревизионните актове на доставчика "Боник-2006" ЕООД правилно съдът е счел, че те не могат да оборят изводите за липсата на реалност на доставките. Относно оплакването на касатора за отказ от назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване дали доставчикът е извършил нарушения при счетоводното отчитане и начисляване на ДДС, правилно съдът не я е допуснал, тъй като това не е спорен въпрос между страните, но само той не е достатъчен за да се признае правото на данъчен кредит. Ревизионните актове на доставчика са представени по делото и съдът е направил своите изводи, вземайки предвид тяхното съдържание. Неправилно касаторът се позовава на тях, за да черпи изгодни от тях факти, тъй като както правилно е приел и първоинстанционния съд, от тях не може да се направи извод за реалност на процесните доставки само поради издаването на процесните фактури и тяхното счетоводно отразяване. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Юрисконсултско възнаграждение на ответника не се присъжда, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК то се дължи за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,