Решение № 10307 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8585/2016 г.

Решение № 10307 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8585/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. В. от град С., срещу Решение № 3286/13.05.2016 г., постановено по адм. д. № 3934/2015 г., по описа на Административен съд-С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-30-24/01.04.2015 г., на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд-С. град е образувано по жалба на П. В. В. срещу Заповед № РД-30-24/01. 04.2015 г, на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "М. съоръжение в коритото на река И.", находящ се в коритото на река И., в поземлен имот с идентификатор 68134.8624.136 по плана на гр. С. и с административен адрес: гр. С., кв. "Враждебна", река "И.", район "Кремиковци" - Столична община. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на техническата експертиза. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно е установено, че през 2014 г, жалбоподателят е изградил масивното мостово съоръжение в имот - публична държавна собственост. Изграденото представлява два броя устои в двата бряга на реката като между тях са изпълнени 6 броя опори. Върху тях е изпълнено покритие с бетонни панели и метален парапет като дължината на съоръжението е около 18 метра. Установено е също така, че за осъщественото строителство не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Строежът правилно е определен от административния съд като такъв от четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗУТ. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. Предвид безпротиворечивите данни относно времето на извършване на строителството, съдът е обсъдил предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и тези на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като обосновано е прието, че при всички хипотези строежът не е търпим и подлежи на премахване. Следва да се добави, че неприложими за строежа се явяват и предпоставките на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, отново с оглед годината на изграждането му и липсата на данни, строежът да е бил деклариран в законоустановения срок пред одобряващите органи. Неоснователни са основните възражения на касатора относно вида на извършеното строителство, както и твърдението, че в случая се касае за текущ ремонт. По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението на която по несъмнен начин са установени извършваните строително-ремонтни работи, правилно квалифицирани, както от административния орган така и от съда като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Възражението на касатора, че в случая не е било изяснено обстоятелството дали в имота е имало изграден стар мост със стоманобетонни колони и в случая става въпрос за текущ ремонт, извършен поради "настъпването на форсмажорно обстоятелство" на изградения по-рано мост, е неоснователно. Дори и да се приеме, че стоманобетонните колони са съществували на мястото преди изграждането на новото мостово съоръжение, то използването на някои елементи от съществуващ вече строеж не се покрива с определението за текущ ремонт, дадено в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Не може да бъде споделен и доводът, че това е единственият път до имота на касатора, поради което съоръжението не следва да бъде премахвано. Следва да се подчертае, че се касае за мостово съоръжение, изградено в коритото на река И. без абсолютно никакви строителни книжа, по което, видно от доказателствата по делото, преминава тежка транспортна техника, като неподкрепеното с доказателства твърдение на касатора, че строително-ремонтните дейности са извършени съответно изискванията на нормативните уредби, не може да бъде прието като основание за отмяна на заповедта за премахване на незаконното строителство. С оглед горното и предвид липсата на релевираните основания за отмяна на решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Столична община направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,