Решение № 1153 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10616/2008 г.

Решение № 1153 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10616/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Румен Кирилов Киров, в качеството му на управител на "РИМ-Рекламна агенция" ЕООД, срещу решение № 976 от 7.07.2008 г. по адм. д. № 729 по описа за 2008 г. на Административния съд - гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е и по касационна жалба на юрисконсулт Ивелина Недева Недялкова, в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, срещу същия съдебен акт в частта му, с която са присъдени на дирекцията съдебни разноски в размер на 253.00 лв., неправилно определени по размер. Правилният такъв е 511.40 лв., определен съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес 9 284.98 лв. Ответната страна по първата касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Ответната страна по втората касационна жалба - "РИМ-Рекламна агенция" ЕООД също не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като първата е неоснователна, а втората с характер на частна жалба е също неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - гр. Варна е бил АПВ № 800392 от 18.01.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение по жалба срещу АПВ под № 64 от 10.03.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Административното производство е започнало по искане за прихващане и възстановяване от търговското дружество от 20.12.2007 г., с което е поискано възстановяване на сума в размер на 10 331.65 лв., представляваща ДДС, внесен в изпълнение на ДРА № 75 от 22.03.2004 г. на данъчен орган при ТДД-гр. Варна и лихва за забава в размер на 8 506.69 лв. С процесния АПВ е възстановен ДДС в размер на 6 779.65 лв. и лихва за забава в размер на 2 773.71 лв. Цитираният ДРА, съставен на търговското дружество е потвърден при административното обжалване. По повод съдебното обжалване Варненския окръжен съд е отменил ДРА, в частта с която е начислен ДДС за данъчен период 1-13.11.2003 г. в размер на 9 000.00 лв. върху краткотраен актив "аванс доставка на стоки" на стойност 45 000.00 лв., ДДС в размер на 6 779.65 лв., представляваща разликата над начисления ДДС в размер на 3 753.10 лв. до сумата 10 532.75 лв. за стока "ключодържатели", на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и за данъчен период м. 10.2003 г. е начислен ДДС в размер на 5 590.00 лв. за липса на стоки "ключодържатели" и "рекламни табели", на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.). По повод касационното обжалване е отменено това решение в частта, с която за данъчен период 1-13.11.2003 г. е начислен ДДС в размер на 9 000.00 лв., както и в частта, с която за данъчен период м. 10.2003 г. е начислен ДДС в размер на 5 590.00 лв. и е отхвърлена жалбата срещу ДРА. В същия този обсъждан ДРА за последния данъчен период размерът на начисления ДДС е 2 038.00 лв., неправилно посочен като 5 590.00 лв. в решението на Варненския окръжен съд, като същият грешен размер е посочен и в мотивите и диспозитива на решение № 6981 от 3.07.2007 г. на Върховния административен съд, първо А отделение по адм. д. № 970 по описа за 2007 г. В производство по реда на чл. 175 от АПК е допусната поправка на очевидната фактическа грешка, като в диспозитива на първоначалното решение размерът на начисления ДДС за данъчен период м. 10.2003 г. е 2 038.00 лв. В същото това съдебно решение на касационната инстанция е прието, че решението на окръжния съд е правилно в частта, с която е отменен ДРА относно ДДС в размер на 6 779.65 лв., представляваща разлика над начисления ДДС в размер на 3 573.10 лв. до общо начисления ДДС в размер на 10 532.75 лв. за стока "ключодържатели", на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Административният орган е приел, че искането за възстановяване на сумата 3 552.00 лв. е неоснователно, понеже същата представлява разликата между грешно посоченото задължение за ДДС в размер на 5 590.00 лв. за данъчен период м. 10.2003 г. в решението на ВОС и действително начисленото с ДРА от 2 038.00 лв. В мотивите на съдебното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора и е направена преценка, че обжалваният АПВ е законосъобразен. Според него съдът не може да установява задължения в размер по-голям от установения от данъчния орган, както и не може да се произнесе в повече от обжалвания размер. По делото е безспорно установено, че ДДС за м. октомври 2003 г. е в размер на 2 038.00 лв. Касационното възражение е, че органът по приходите не се е произнесъл по цялото искане за възстановяване, а именно и за сумата 2 038.00 лв. То се обосновава на тълкуване на решението на ВОС, с което е отменен цитираният ДРА, както и на решение № 13033 от 19.12.2007 г. по адм. д. № 970 по описа за 2007 г. на ВАС, първо А отделение, с което е допусната поправка на решение № 6981 от 3.07.2007 г. по същото дело по реда на чл. 175 от АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат. В производството по реда на чл. 129 и сл. от ДОПК органът по приходите се съобразил с влязлия в сила ДРА № 75 от 22.03.2004 г. на данъчен орган при ТДД-гр. Варна. Той се явява с формална сила по отношение на определените задължения за ДДС за данъчен период 1-13.11.2003 г. в размер на 9 000.00 лв. върху краткотраен актив "аванс доставка на стоки" на стойност 45 000.00 лв. и за данъчен период м. 10.2003 г. е начислен ДДС в размер на 2 038.00 лв. за липса на стоки "ключодържатели" и "рекламни табели", на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Същият е отменен по отношение ДДС в размер на 6 779.65 лв., представляваща разликата над начисления ДДС в размер на 3 753.10 лв. до сумата 10 532.75 лв. за стока "ключодържатели", начислен на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.), съгласно цитираното решение на ВОС. Това решение от своя страна в тази част, с която е отменен ДРА по отношение на цитираните задължения и лихви е оставено в сила на практика от двете решения на Върховния административен съд, първо А отделение. Не намира опора възражението на касатора, че решението на окръжния съд по повод задължението за м. 10.2003 г., а именно спорното, не е обжалвано по касационен ред, видно от съдържанието на решение № 6981 от 3.07.2007 г. и последвалото го решение № 13033 от 19.12.2007 г. по адм. д. № 970 по описа за 2007 г. на ВАС, първо А отделение и приложената касационна жалба вх. № Ю-399/04 от 27.12.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. Обжалваното решение в тази част следва да бъде оставено в сила. Втората касационна жалба с характер на частна жалба е срещу неправилно определения размер на юрисконсултското възнаграждение, като се претендира такова в размер на 511.40 лв. при материален интерес 9 284.98 лв. С оглед съдържанието на жалбата пред първоинстанционния съд, а именно обжалване на процесния АПВ относно невъзстановената сума в размер на 3 552.00 лв. и при съобразяване с чл. 161 от ДОПК и чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения правилно е определен размерът на спорното възнаграждение. Обжалваното решение в тази част на спора е правилно. Съгласно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение