Решение № 5946 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Г. Ш., чрез адв. Симитчийски като процесуален представител, срещу решение № 17 от 07.01.2026 г., постановено по адм. дело № 669/2025 г. по описа на Административен съд – София област. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Касаторът претендира присъждане на разноските, направени в дисциплинарното производство и в двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез пълномощника си гл. юрк. Иванова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на О. Г. Ш. срещу заповед № 513з-6063 от 21.05.2025 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - поради „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, както и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – при наличието на „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като младши инспектор - старши полицай в група „Охрана на вододайните зони и съоръжения“ на „Охрана на обекти на „Софийска вода“ АД към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Като обсъжда наличните доказателства, включително дадените в дисциплинарното производство сведения и приобщените заключения на авто-техническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, достига до заключение, че именно жалбоподателят, а не неговият баща, както се твърди, е управлявал лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“ и е предизвикал настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което са пострадали две лица и са причинени множество имуществени вреди на друг автомобил, след което е избягал от местопроизшествието, без да окаже помощ на пострадалите и без да уведоми органите на МВР. Обосновава извод, че противно на доводите на жалбоподателя в производството по издаване на оспорената заповед дисциплинарно разследващият орган провежда собствено разследване, а не се позовава основно на събраните материали по следственото дело, образувано във връзка със същото ПТП. Излага съображения, че дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР във връзка с нарушение на посочените в заповедта норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а не на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, уреждащ хипотезата на осъждане на служителя за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност. Така достига до извод, че за уволнението на Шехтанов не се изисква влязла в сила осъдителна присъда по образуваното срещу него наказателно производство, тъй като в случая е приложима нормата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР, според която дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от "друг вид отговорност" за същото нарушение. Приема, че е налице деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, доколкото случаят е станал достояние на неограничен кръг граждани чрез многобройни публикации в медиите и в социалните мрежи. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че към датата на извършване на нарушението, описано в оспорената заповед, О. Ш. е служител в системата на МВР. С оглед на заеманата от него длъжност - [заличен текст], правилно първоинстанционният съд приема, че директорът на СДВР, издател на административния акт, е компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗМВР. Заповедта е в необходимата писмена форма и е със съдържанието, предвидено в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Същата е мотивирана, като са изложени подробно фактическите и правни основания за издаването й. Законосъобразен и обоснован е изводът за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт. По делото е установено безспорно, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № 513з-10547 oт 04.10.2024 г., измeнена последно със заповед № 513з-5236 от 28.04.2025 г., с която съгласно чл. 207, ал. 2 ЗМВР е определен и дисциплинарно разследващ орган. Заповедта е издадена по повод данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, съдържащи се в справка № 513р-94480 от 17.09.2024 г. от извършена проверка по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР, разпоредена със заповед № 513з-8623 от 20.08.2024 г. Според установената в дисциплинарното производство фактическа обстановка на 18.08.2024 г. около 23:50 часа, управлявайки личния си лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег № [рег. номер] в района на гр. Самоков служителят предизвиква ПТП, като удря отзад лек автомобил „Сеат Ибиза“, след което напуска местопроизшествието и прави опит да заблуди контролните органи, че не той, а неговият баща - Г. Ш. е управлявал автомобила. Вината за настъпилото ПТП е на водача на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ – О. Ш., като липсват категорични доказателства той да е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, въпреки че резултатите от кръвната проба на служителя отчита наличието на алкохолно съдържание от 1,34 на хиляда. Доколкото пробата е взета повече от 3 часа след настъпването на ПТП, дисциплинарно разследващият орган приема, че алкохолът може да е употребен след инцидента в състояние на стрес. В резултат на ПТП са пострадали две лица – шофьорът и пътникът в лек автомобил „Сеат Ибиза“ и са нанесени множество имуществени вреди на ударения автомобил. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като се подценява самостоятелния и независим характер на дисциплинарното производство и се дава предимство на доказателствата, събрани в друго производство, непроверени по съдебен ред. Изводите на наказващия орган и на първоинстанционния съд относно участието на служителя в процесното ПТП се основават на съвкупността от доказателства, повечето от които събрани именно във връзка с дисциплинарното производство. В хода на това производство и предшестващата го проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР са снети сведения от Г. Ш. и лицата, които имат отношение към процесното ПТП и участниците в него, взети са писмените обяснения на О. Ш., иззети и прегледани са множество записи от видеокамери, за което са съставени съответните протоколи. Твърденията на О. Ш. и Г. Ш., че автомобилът, предизвикал ПТП, е управляван не от служителя, а от неговия баща, се намират в пълно противоречие с останалите данни по делото. Сведенията, дадени от лицата Й. Г., Г. Г., Л. А. и И. В. потвърждават, че на 18.08.2024 г. във времето между 20.00 и 23.30 ч. служителят е в механа "Белчин" в с. Белчин, където отива с личния си автомобил „Хонда ЦРВ“ с peг. № [рег. номер], който паркира на улицата до заведението. Според сведенията на Л. А. след напускането на механата О. Ш. се отправя към автомобила си, където не го чака никой. Информацията относно присъствието на служителя в посоченото заведение се подкрепя и от записите от видеокамерите, от които се установява, че автомобилът му потегля на същата дата в 18:42:50 ч. от паркинга на бл. 42, кв. „Самоково“ в гр. Самоков, където той живее, и към 19.02 ч. спира пред механа "Белчин", където престоява до 23.46 ч. Малко след това настъпва ПТП с участието на автомобила на служителя по пътя от с. Белчин към гр. Самоков. Така изложените данни опровергават твърденията на О. Ш., че на 18.08.2024 г. след 16.00 ч. е вкъщи, като излиза за малко към 23.30 ч., след което отново се прибира. В пълно противоречие с версията на служителя са и сведенията на Й. Й., който заявява, че около 00:30 ч. на 19.08.2024 г., т.е. малко след процесното ПТП, касаторът се появява на паркинга пред хотел „Кестените“ с молба да го закарат вкъщи. След като е откаран, пред блока го посрещат близки на едно от пострадалите в катастрофата лица, които потвърждават, че служителят се прибира в дома си около 01:20 ч. на 19.08.2024 г. В дисциплинарното производство е присъединена съдебно-медицинска експертиза, назначена в досъдебно производство № 155/2024 г. по описа на ОСлО при СОП, която установява, че върху изследваните повърхности – скоростен лост, волан и аербег на шофьорското място на причинилия ПТП лек автомобил „Хонда ЦРВ“, се открива ДНК на О. Ш. и не се открива такова на Г. Ш.. Така по категоричен начин се потвърждава, че при настъпване на инцидента лекият автомобил е управляван именно от служителя, като този извод се подкрепя и от съвкупната преценка на останалите доказателства по делото. С оглед изложеното правилно съдът приема, че фактите и обстоятелствата от значение за случая са изяснени. Съобразени са разпоредбите на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР, които предвиждат възможност да се използват всички начини и средства, допустими от закон за разкриване на обективната истина, както и за приобщаване към доказателствения материал на доказателства, събрани в други производства, каквото в случая е образуваното досъдебно производство. Доказателствата, събрани редовно по реда на НПК са използвани в дисциплинарното производство в съответствие с разпоредбите на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 АПК, поради което позоваването на тези доказателства не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по глава осма на ЗМВР. По случая е изготвена обобщена справка с рег. № 513р-47255 от 05.05.2025 г. с резултатите от проведеното разследване, която заедно с всички материали е предоставена на служителя. На последния е осигурена възможност да направи възражения и да посочи доказателства, което той не е направил. Дисциплинарно разследващият орган изготвя становище до наказващия орган съгласно чл. 207, ал. 12 ЗМВР, в което предлага на О. Ш. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР като уронващо престижа на службата. От данните по делото е видно, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, като е взето предвид, че обобщената справка с резултатите от дисциплинарното разследване е представена на дисциплинарно наказващия орган на 09.05.2025 г. Оспорената заповед е издадена, след като на 19.05.2025 г. на служителя е връчена покана рег. № 513р-51527/15.05.2025 г., с която съгласно изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР от него са поискани писмени обяснения. Съгласно протокол рег. № 513р-53650/21.05.2025 г. такива не са дадени от служителя в определения за това срок. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че при провеждане на дисциплинарното разследване не му е дадена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, лично или чрез посочения от него адвокат, тъй като не са му предоставени поисканите от него преписи на документи и копия на видеозаписи. Видно от данните по делото служителят е канен многократно да участва в дисциплинарното производство, включително да се запознава с наличните материали и изготвени документи, да дава обяснения и прави възражения. В случаите, в които О. Ш. се възползва от възможността да дава обяснения и сведения, те не съдържат конкретни данни, а сочат, че по съвет на адвоката му няма да дава писмена информация. В писмено обяснение рег. № 513р105045/16.10.2024 г. служителят изисква да му се направят копия на дадените сведения и видеозаписите от камери, цитирани в заповедта за образуване на дисциплинарното производство. С молба от 27.01.2025 г. служителят се отказва от искането си за копия на видеозаписите. В същия ден са му предоставени преписи от събраните в хода на дисциплинарното производство сведения – общо 42 листа, за което е съставен протокол. При получаване на обобщената справка от 05.05.2025 г. О. Ш. собственоръчно декларира, че е получил възможност да се запознае със събраните материали по дисциплинарното производство. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът приема, че е налице дисциплинарно нарушение, свързано с престъпни по своя характер обстоятелства, без същите да са били установени с влязла в сила присъда от наказателен съд и без да разполага с компетентността сам да ги установи. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ в случая не е необходима влязла в сила присъда, тъй като същото не се налага на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, т. е. за деяние, което е в противоречие с морално-етични правила и норми. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, съответно са различни процедурите за налагане на дисциплинарно наказание по ЗМВР и за налагане на наказание по НПК. Квалификацията на поведението на служителя като дисциплинарно нарушение не се основава на извършено престъпление, за което се ангажира отделна наказателна отговорност. Според чл. 194, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Съответно, служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо дали са налице основания за квалифициране на поведението му като престъпление. В този смисъл са и мотивите на ТП № 3 от 7.06.2007 г. по тълк. дело № 4/2007 г. на ОСС на ВАС. Според тези мотиви, съобразени със сега действащия ЗМВР, елемент на фактическия състав на нарушението на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е не деянието като административно нарушение или престъпление, а негативната морална оценка, която обществото дава на извършеното от държавния служител. За целите на дисциплинарното производство е достатъчно, че с деянието е нарушен установеният обществен ред в държавата и поведението се оценява като несъвместимо с морала. Много са причините, поради които е възможно за определено деяние нарушителят да не понесе наказателна/административна отговорност, което не изключва неговата дисциплинарна отговорност. Причиняването на ПТП и напускането на местопроизшествието без да окаже помощ на пострадалите и без да уведоми органите на МВР, както и опитът да заблуди компетентните органи и обществеността, че автомобилът е управляван от друго лице, е поведение, несъвместимо с морала и е основание за дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Касаторът е наказан дисциплинарно за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие с морално-етични правила и норми, а не за извършено престъпление, за което носи наказателна отговорност. Деянието на служителя правилно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на правилата по т. 15, 19, 20 и 28, б. "а" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, регламентиращи държавният служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример, да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България. По отношение на понятието "деяние, уронващо престижа на службата" правилно е съобразено възприетото в ТП № 3 от 7.06.2007 г. по тълк. дело № 4/2007 г. становище. В конкретния случай е отчетено, че установеното деяние става достояние на полицейските служители, които пристигат на мястото на ПТП, жители на гр. Самоков, с. Продановци и с. Белчин, които познават пострадалите лица, служителя и неговия баща, медицинските лица, оказали помощ на пострадалите, лица, работещи в органите на прокуратурата и съдебната власт по повод образуваното досъдебно производство и оспорването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Във връзка със случая са налице медийни публикации, които са споделяни и коментирани в социалните мрежи. При тези данни е безспорно, че неправомерното поведение на служителя е станало достояние на голям кръг лица, с което не е опазено доброто име на институцията, която представлява, поведението му не е личен пример, който да насърчава хората да уважават и спазват закона и правата на гражданите. По този начин О. Ш. не изпълнява изискването за етично поведение на държавните служители в МВР. Служителят допуска извършване на противоправни действия, които по естеството си водят до намаляване на доверието от страна на гражданите в полицейската институция и се отразяват негативно върху авторитета на ведомството. Предвид изложеното настоящият състав намира обжалваното решение за правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на Столична дирекция на вътрешните работи в размер на 102,26 евро, представляващи евровата равностойност на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,