Решение № 6841 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2013 г.

ВАСVIII отделение21.05.2014 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1206/28.05.2013 г., постановено по адм. д. № 3102/2011 на Пловдивския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6841 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ при ТД на НАП гр. Пловдив против решение № 1206/28.05.2013 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 3102 по описа за 2011 г. на този съд. Със същото по жалба на "Томика Метал" АД е отменен Ревизионен акт № 16251100151/23.08.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1057/1.11.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 691 753.21 лева, както и е извършено намаляване на размера на данъчен кредит по справка-декларация за д. п. м. 12.2008 г. със сумата от 9863.22 лв. Ответникът - "Томика Метал" АД чрез процесуалния си представител адв. Христев оспорва касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил ревизионен акт № 16251100151/23.08.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1057/1.11.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени обжалвания РА, първостепенният съд е приел, че всички първични и вторични документи водят до извода, че доказателствата по делото установяват не само движение на стоките по документи, но и реалното им движение и прехвърлянето на собствеността. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от решаващия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос - реалността на доставките, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени и устни доказателства. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка. Съдът е обсъдил подробно и събраните в хода на делото писмени и устни доказателства, както и заключенията на вещoтo лицe по допуснатите основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за основателна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки на метали /метални профили, тръби, ламарини и др./ по смисъла на чл. 6, вр. чл. 9 ЗДДС. След направено тълкуване на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и ограниченията на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70, конкретно на това по ал. 5, визиращо "неправомерно начислен данък", и предвид фактите по делото, съдът е изградил изводи, че приходната администрация е направила необосновани фактически констатации за липсата на доставките, което е довело до незаконосъобразност на ревизионния акт. Правилни са изводите на първоинстанционият съд, че по отношение на доставките от "Родопа нова" ЕООД, "Родопа Нова 2007" ЕООД, "Металстрой БГ" ЕООД и "Голд спед" ЕООД са представени достатъчно писмени доказателства, от които може да се направи обоснован извод за реално изпълнени доставки. Предмет на доставките са били метални профили, ламарина, тръби и др. родово определени вещи. Във връзка с тези доставки са представени валидни фактури, притежаващи всички необходими реквизити съгласно чл. 114 от ЗДДС. Приложени са фискални бонове за извършено разплащане в брой, разходни касови ордери /РКО/ и счетоводни справки за правилното отразяване в счетоводствата на доставчиците и ревизираното лице. Всички тези доказателства, заедно със заключението на вещото лице по извършените основно и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /СЧЕ/ основателно са приети от първостепенния съд за достатъчни, за да се признае правото на данъчен кредит на ревизираното лице. Правилни са съжденията на АС - Пловдив, че при наличието на гореспоменатите доказателства, и при положение, че ревизиращите органи са приели в РД, че счетоводството на ДЗЛ е изрядно, незаконосъобразно е да бъде отказано правото на данъчен кредит единствено поради факта, че не може да бъде установен по безспорен начин редовността на предходните доставки. По отношение на фискалните бонове, които са издадени от нерегистриран ЕКАПФ от някои от дружествата доставчици, административния съд обосновано е приел, че ревизираното дружество няма никаква възможност да провери дали съответното фискално устройство, от което е издаден фискалният бон е регистрирано в НАП, на името на дружеството - доставчик. Във връзка с доставките от гореописаните доставчици са представени също така пътни листове за осъществен транспорт, които кореспондират с издадените фактури. В тези пътни листа стоките са индивидуализирани и същите могат да бъдат достатъчно доказателство за реалността на спорните доставки. Още повече, че в хода на първоинстанционното производство са разпитани като свидетели - Аспарух Драголев - управител на "Голд спед" ЕООД, и Стоян Николов - шофьор-снабдител при "Томика Метал" АД, видно от показанията на които се установява начинът на доставяне на стоката и получаването й в склада на дружеството - жалбоподател. По отношение на доставките, обективирани с фактурите, издадени от "Вайпър" ЕООД, " Би Ай Би България" ЕООД, " Валстройтранс" ЕООД и "Инвест БГ" ЕООД не са представени доказателства за транспорт, но настоящият състав на ВАС напълно споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд в тази насока. Правилни са съжденията на АС - Пловдив, че във връзка с тези доставки са представени складови разписки, които кореспондират с издадените фактури и счетоводни отразявания на въпросните доставки. Настоящият състав намира, че правилно АС е кредитирал изготвеното заключение на вещото лице, в което е посочено, че процесните стоки са заприхождавани в склада на дружеството - жалбоподател. Позоваването на практиката на Съда на ЕС от първоинстанциония съд е правилно и законосъобразно. Правилни са мотивите, изложени от съда относно липсата на установено участие на данъчно задълженото лице в данъчна измама. В тази връзка доводите, изложени от касатора, че ревизираното дружество е знаело, че участва в данъчна измама са неоснователни. Неуместно е де се твърди, че лицето участва в данъчна измама, след като в административното производство ревизиращите органи не са установили каквито и да е данни за злоупотреби или измами с данък върху добавената стойност. В тази връзка следва да се посочи разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ДОПК, съгласно която, когато в хода на производството се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството, то се спира, а материалите се изпращат на съответния прокурор. След приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на спряното производство. След като не са констатирали данни за участие в данъчна измама в ревизионното производство, то твърдението за наличие на такава са неоснователни в последващите съдебни производства. В обобщение на гореизложеното следва да се отбележи, че административният съд е изследвал всички правнорелевантни факти, относими към настоящия спор и е достигнал до обосновани изводи, че дружеството - жалбоподател е изпълнило всички материалноправни предпоставки, за да му бъде признато правото на данъчен кредит. По отношение на намаления данъчен кредит на "Томика Метал" АД за м. 12.2008 г. със сумата от 9863.22 лв. с правно основание чл. 124, ал 5 от ЗДДС, настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд. В обжалвания РА данъчният кредит по тези фактури е признат като законосъобразен, и не е правена корекция на ползван данъчен кредит за м. 12.2008 г. В хода на съдебното производство не са представени цитираните в РА кредитни известия, на които се позовават органите на НАП. Правилно административният съд е определил тежестта на доказване, като в конкретния случай от органите на данъчната администрация е трябвало да бъдат ангажирани доказателства в подкрепа на техните твърдения. След като не са сторили това, то неоснователни са доводите, изложени в тази насока в касационната жалба. Във връзка с приложените към касационната жалба доказателства - 2 бр. Протоколи за разпит на свидетел, настоящият състав намира същите за неотносими поради факта, че в хода на съдебното производство е установено, че разпитаните лица не са били управители на въпросните дружества към момента на сключване на сделките и изпълнението на доставките. По отношение на доводите, изложени във връзка с присъденото адвокатско възнаграждение, настоящият състав на ВАС смята същите за неоснователни. Претендираното адвокатско възнаграждени е съобразено с материалния интерес по делото във връзка с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и предвид нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1