Решение № 5796 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13067/2010 г.

Решение № 5796 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13067/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на митница "Югозападна", подадена чрез мл. юрисконсулт Т. Вълканова против решение № 2282/7.07.2010 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 11 състав, постановено по адм. д. № 8802 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отменено по жалба на Емил Стойнев Милошев от гр. Кюстендил Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № С - 4/12.03.2009 г., издадено от началника на митница "Кюстендил", мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София, с което на наследниците на Боряна Иванова Милошева се определят митнически задължения общо в размер на 739,20 лева. От съдържанието на жалбата може да се извлече касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че условията за освобождаване от митни сборове към момента на вноса на автомобила от инвалид, са регламентирани в чл. 4 ПМС № 2/1993 г. вр. с чл. 720, ал. 1, т. 1, чл. 721 ППЗМ. При смърт на вносителя преди изтичане на 3 - годишния срок, в който стоките са поставени под митнически надзор, правото да се ползва митническо облекчение се погасява. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - Емил Стойнев Милошев, с ЕГН: ********** от гр. Кюстендил, ул. "Александър Стамболийски", № 68, ет. 2 я е оспорил с доводи, изложени в писмени бележки от адв. Йорданов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Смъртта на вносителя не попада в изрично изброените хипотези по чл. 735, ал. 1 и ал. 2 ППЗМ - заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане. Последващото разпореждане с автомобила е след изтичане на 3 - годишния срок. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираното касационно основание и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, за това жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. В производството по адм. д. № 8802/09 г. АССГ е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на ППСПДВ № С - 4/12.03.2009 г., издадено от началника на митница "Кюстендил", мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София. За да отмени постановлението административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: По време на административното производство е констатирано, че на 22.01.2007 г. е починало лицето Борянка Милошева, на чието име е регистрирана ЕАД за внос на употребяван лек автомобил. Вносът е бил освободен от митни сборове, на основание чл. 4 от ПМС 2/93 г., тъй като Милошева е била инвалид, видно от приложеното ЕР на ТЕЛК № 1265/25.11.02 г.. Последваща вноса проверка е установила, че смъртта на Милошева е настъпила преди изтичането на 3 години от вноса на автомобила, респективно отпаднало е основанието за ползване на облекчението по чл. 4 ПМС № 2/93 г. Определените допълнително митнически задължения се основават на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ. Съгласно текста на чл. 181, ал. 1 ЗМ случаите, в които се разрешава освобождаване от митни сборове при внос или износ, се определят в ППЗМ. Разпоредбата на чл. 753, ал. 1 ППЗМ въвежда забрана в срок до 3 г. от датата на вноса, стоките да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби. Административният съд е направил извода, че преминаване правото на собственост по наследство не попада в гореизброените хипотези, които трябва да бъдат прилагани стриктно. Разпоредителните сделки по чл. 735 ППЗМ са описани лимитивно. Процесната разпоредителна сделка е осъществена след изтичане на 3 - годишния срок. При тези обстоятелства постановлението е отменено, като незаконосъобразно. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Правото на безмитен внос е упражнено приживе на наследодателя - инвалид, поради което е неоснователно оплакването от касационната жалба, че при последващото отпадане на предпоставките на чл. 721 ППЗМ, е възникнало вносно митническо задължение. При осъществен безмитен внос от такова лице, вносно митническо задължение ще възникне при наличието на хипотеза, предвидена в чл. 753, ал. 2 ППЗМ. Наследственото правоприемство не е основание по чл. 753, ал. 2 ППЗМ. Поради това смъртта на лицето - инвалид не представлява неизпълнение на изискване при ползване на митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ. В този смисъл е неоснователен довода на касатора, че правото да се ползва безмитен внос поради инвалидност се погасява след неговата смърт. Установената разпоредителна сделка пък е реализирана след изтичане на 3 - годишния срок. Липсва касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, решението на АССГ е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение