Решение № 10445 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 331/2012 г.

Решение № 10445 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 331/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 321/28.11.2011 г., постановено по адм. д. № 394/2011 г. Административен съд гр. Ямбол е отхвърлил жалбата на "Василий груп" ЕООД гр. Ямбол, представлявано от управител Васил Христов против решение № Реш-10 23/18.08.2011 г. на директора на РУСО - Ямбол, с което се потвърждава разпореждане № 546/4.07.2011 г. на началник отдел КПК при РУСО - Ямбол. Осъдил е "Василий груп" ЕООД гр. Ямбол, представлявано от управител Васил Христов да заплати на РУСО - Ямбол разноски по делото в размер на 150 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Василий груп" ЕООД гр. Ямбол, представлявано от управител Васил Христов с оплакване, че е неправилно. Съдът не бил обсъдил възражението, че дружеството не е получател на изплатените парични обезщетения, а на основание чл. 23 от НИИПОПДОО сумите се изплащат от съответното ТП на НОИ пряко по банкова сметка на правоимащите лица. Липсата на пасивна материална правосубектност води до незаконосъобразност на акта. Излагат се твърдения за незаконосъобразност на изводите, че липсата на вписване в търговския регистър на договора за управление от 30.06.3007 г. на Златина Христова има за правна последица освен "несъществуването на невписаното обстоятелство спрямо третите добросъвестни лица" и промяна вида на осигуряването - от такова по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО в такова по чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник адв. Чечова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът по делото - директорът на РУСО гр. Ямбол, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решене и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 21, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, а по същество за основателна по следните съображения: Спорът пред АС гр. Ямбол касае законосъобразността на решение № Реш-10 23/18.08.2011 г. на директора на РУСО - Ямбол, потвърждаващо разпореждане № 546/4.07.2011 г. на началник отдел КПК при РУСО - Ямбол, с което на дружеството е разпоредено да внесе установената по ревизионен акт вх. № 7 сума в размер на 23 854,00 лв. Административното производство е започнало със Заповед № 193/3.05.2011 г. на директора на РУСО - Ямбол, с която е разпоредено извършването на пълна извънпланова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на "Василий-груп" ЕООД гр. Ямбол за периода от 1.03.2008 г. до 30.04.2011 г. За констатираното е съставен ревизионен акт за начет вх. № 7/24.06.2011 г., издаден на основание чл. 110, ал. 1 от КСО, според който дружеството следва да възстанови в бюджета на ДОО сумата от 16 140.31 лв. - главница, съставлява неправилно изплатено обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане на лицето Златина Стоева Христова, ведно с лихва от 7 713,69 лв., начислена до 24.06.2011 г. В справка № 1, неразделна част от ревизионния акт е посочено, че сумите са неправомерно получени от лицето, тъй като Христова е упражнявала трудова дейност по договор за управление с "Василий груп" ЕООД, въз основа на който е осигурявана за всички рискове, но договорът не е надлежно вписан в търговския регистър. От този факт е направен извод, че лицето не е подлежало на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, а по реда на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО - като лице, полагащо труд без трудово правоотношение. В законоустановения седемдневен срок по чл. 110, ал. 2 от КСО представителят на дружество- жалбоподател е подал възражение срещу така съставения ревизионен акт, по което контролният орган се е произнесъл с Мотивирано заключение № 82-1/4.07.2011 г. и потвърждава констатациите по ревизионния акт. За събиране на сумите по ревизионния акт на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено Разпореждане № 546/4.07.2011 на Началник отдел КПК при РУСО - Ямбол, което е оспорено по административен ред по реда на чл. 117 от КСО и е постановено процесното решение № Реш-10-23/18.08.2011 г. на директора на РУСО гр. Ямбол. В мотивите към акта административният орган възприема становището на контролния орган, че се касае за неправомерно изплатени обезщетенията по чл. 49 и 50 от КСО на лицето Златина Христова, тъй като то не е от кръга на осигурените за всички социални рискове лица по чл. 4, ал. 1 от КСО. По делото са приети като доказателство и са обсъждани в мотивите на обжалваното решение Протокол от Общо събрание на "Василий груп" ЕООД от 30.06.2007 г., в който е отразено взето решение управлението на дружеството да се възложи на Златина Стоева Стоева (Христова), както и Договор за управление на "Василий груп" ЕООД от същата дата, сключен между представляващия дружеството Васил Михов Христов и Златина Стоева, в качеството на управител, по силата който на последната се възлага да управлява и представлява търговското дружество в съответствие с действащата нормативна уредба, дружествения договор на дружеството, решенията на общото събрание, както и клаузите на договора. Уговорено е месечно възнаграждение, права и задължения на страните и др. условия. Основният спор по делото произтича от факта, че този договор за управление на "Василий груп" ЕООД не е вписан в търговския регистър, видно и от Удостоверение от 8.09.2011 г. на Агенцията по вписванията. По делото са представени и справка "Данни от персоналния регистър", Справка за извършени плащания за осигурителни плащания за времето 1.03.2008 г. -30.04.2011, Справки приложение КРД -4, КРД-5, КРД-6, КРД-7, КРД-8, Справка за приети документи, изчислени и/или изплатени обезщетения и помощи от ДОО, Справка от регистъра за направени вноски по ДОО за периода м. януари 2007 г. - м. декември 2011 г., всички касаещи дружеството - жалбоподател и лицето Златина Стоева. След подробен анализ на писмените доказателства по делото, съдът е изложил правно становище по спорните факти. Приел е, че договорът за управление на дружеството има облигационен характер, по силата на който едно лице се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на дадено търговско дружество възложените му дейности по управлението и представителството на дружеството. Затова и законът не поставя като условие за валидност на договора сключването му и регистрирането му като трудов. От друго страна е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за търговски регистър на вписването в търговския регистър е придадено декларативно действие, с изключение на случаите в които законът разпорежда друго. Следователно вписването на решенията на общото събрание на дружеството за избор или освобождаване на управител има конститутивен ефект, като последния касае крайния окончателен правен резултат. При тези съждения е възприел становището на административния орган, че Златина Христова е упражнявала трудова дейност по един непораждащ правни последици договор, поради което не е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Обстоятелството, че дружеството -работодател е подавало данни за лицето като осигурено за всички социални рискове с код 10 като изпълнител на договор за управление и е внасяло осигуровки, не променяло горните изводи на съда и лицето не е имало право да получи процесните суми като обезщетение по чл. 49 и чл. 50 от КСО. Настоящата инстанция счита постановеното съдебно решение за неправилно. Според чл. 141, ал. 7 от Търговския закон, отношенията между едно дружество и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма. Вписването на името на управителя в търговския регистър не е конститутивен юридически факт. В търговския регистър следва да бъде се вписано името на управителя, като според чл. 141, ал. 6 от ТЗ, овластяването на управителя, респ. неговото заличаване, имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след извършване на вписването на тези обстоятелства. Вписването на договора с управителя в търговския регистър няма правопораждащ ефект за съществуването на самия договор, а само относно представителната власт на дружеството спрямо трети лица. От друга страна, договорът за управление е задължителен за страните по него. Поради това управителят на търговско дружество, който не е вписан в търговския регистър, има всички права на управление на производствения процес в предприятието, да сключва трудови договори, да налага дисциплинарни наказания, отговаря за спазването на трудовото законодателство и за безопасните условия на труд и т. н. Поради тази задължителност на договора за управление за търговското дружество, дори когато управителят не е вписан в търговския регистър, при подаването на информация по чл. 5, ал. 4 от КСО, дружеството не може да се отклони от него. Съдът счита, че невписването в търговския регистър на Златина Стоева за управител на "Василий груп" ЕООД гр. Ямбол не се отразява на съществуването и действието на възникналото по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО осигурително отношение. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й. В случая не се спори, че дружеството е внесло съответните задължителни осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, от където са породени права за получаване на обезщетение за съответните осигурителни рискове. По тези съображения се налага правният извод, че мотивите на административния орган в оспореното решение са изградени в противоречие с материалния закон и актът се явява незаконосъобразен. Настоящата инстанция намира за основателно възражението в касационната жалба, че в случая не може да се търси отговорност от страна на работодателя. Дружеството - осигурител е било добросъвестно при изпълнение на своите задължения. Хипотезата, в която се урежда отговорността на юридическите лица по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО се отнася до причинени от тях вреди на ДОО по конкретни нарушения. Но контролът по спазване на осигурителните взаимоотношения не е в тежест на осигурителя. Имуществена отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО следва да бъде търсена от юридическите лица, ако са изплатили неправилно суми от ДОО, каквото обстоятелство в настоящия случай не е налице. Осигурителят извършва предварителен първоначален контрол върху законосъобразността на болничния лист, правото на лицето на отпуск по Кодекса на труда и на обезщетение по КСО, но компетентността за преценка на материалноправните основания за отпускане на обезщетението или за отказ принадлежи на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО. Когато прецени, че няма право на обезщетение или помощ, органът по социално осигуряване издава разпореждане за отказ. В разглеждания случай паричните обезщетения по процесните болнични листа са изплатени от осигурителния орган, който следваше да извърши цялостна проверка и контрол с оглед нормативните изисквания на чл. 40, ал. 3 и чл. 5, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване и на чл. 1, ал. 2, чл. 15, ал. 1 и др. от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Неизпълнението на визираните контролни функции при изплащане на паричното обезщетение на Златина Стоева е сред основните фактори, обусловили щетата за ДОО. Оспорените актове, с които осигурителят "Василий груп" ЕООД гр. Ямбол е задължен да възстанови претърпени от ДОО щети от неправомерно извършени от РУСО - Ямбол осигурителни разходи, са издадени в нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. В този смисъл е съдебната практика в решенията по адм. дело № 3980/2012 г.; адм. д. № 3447/2011 г.; адм. д. № 8667/2011 г.; адм. д. № 15200/2010 г.; адм. д. № 14425/2010 г. и др. на ВАС, шесто отделение. Като е приел оспорения административен акт за законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно и необосновано решение, което следва да бъде отменено. Спорът на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като оспореното решение № Реш-10 23/18.08.2011 г. на директора на РУСО - Ямбол, с което се потвърждава разпореждане № 546/4.07.2011 г. на началник отдел КПК при РУСО - Ямбол следва да бъде отменено като постановено в противоречие на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,