Решение № 1798 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2012 г.

Решение № 1798 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Игнатова против решение № 681/22.03.2012 г., постановено по адм. д. № 2895/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 1627/24.10.2011 г., на Началника на Митница Пловдив, с което на "САДАТ" ООД с ЕИК *******, гр. Пловдив, бул. "Васил Левски" № 168 са определени за доплащане по ЕАД № 10BG003000H0091109/20100617 ДДС в размер на 3 440,38 лв. и лихви за забава за периода от датата на поставяне на стоките под режим - 17.06.2010 г. до датата на погасяване на задължението. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди в касационната жалба, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Садат" ООД, в представени писмени бележки в с. з. чрез процесуалния представител адв. Костов оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите-Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на АС-Пловдив е отменено по жалбата на "Садат" ООД решение на началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 10BG003000H0091109/20100617 и е определено допълнително задължение за ДДС. От фактическа страна по делото е установено, че с ЕАД № 10BG003000H0091109/20100617 са поставени под митнически режим - "Допускане за свободно обръщение и крайно потребление" стоки - парфюмна композиция - аромати без съдържание на алкохол, с декларирана обща фактурна стойност 7077,50 евро (13 842,39 лв. по курса за деня). За закупуването на същите от доставчика "Гюлчичек Кимя ве Учан Яглар Сан. Ве Тидж. А. Ш" е издадена фактура № 57870 от 07.06.2010 г. на стойност 7077,50 евро, с вписани условия на доставка СРТ Пловдив. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, от което е видно, че при износа на същата стока турският доставчик е приложил фактура със същият номер, но с различна стойност и са отразени различни условия за доставка. В представените от турските митници заверени копия на фактура със същия номер и износна митническа декларация е посочено условие на доставката "FCA Истанбул", а общата фактурна стойност посочена в щатски долари е в размер на 19 412,20 щатски долара. При така възприетата фактическа обстановка, административният орган определя нова митническа стойност в размер на 19 412,20 щатски долара, равностойността на 31 044,29 лв. - фактурната стойност изчислена по курса на долара за митнически цели към момента на регистрация на ЕАД плюс транспортните разходи, доколкото в износната декларация е посочено условие на доставката FОВ Истанбул. При тази митническа стойност размерът на следващия се ДДС за вносната операция е определен на 6208,86 лв. На "Садат" ООД е определен данък добавена стойност за довнасяне в размер на 3 440,38 лв, ведно с прилежащите лихви за забава. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че акта е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, поради това, че при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни контрол. Отделно, изложени са мотиви и по съществото на спора, съобразно приетите доказателства. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Възприето е като краен резултат, че представените от дружеството документи при митническото оформяне на стоките доказват по безспорен начин декларираната митническа стойност по ЕАД № 10BG003000H0091109/20100617. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Процесната фактура, издадена от износителя, представената квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, както и представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Съдът намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 7077,50 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, б. "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е по - висока от декларираната от вносителя и че условията на доставката са с транспортни разходи за купувача. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е оспорена по съответния процесуален ред квитанцията за плащане на договорената цена. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към първоинстанционната жалба са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от ответната страна и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса, както и ангажираните доказателства в хода на съдебното оспорване пред АС-Пловдив. Съдът е приел, че не са изпълнени законовите изисквания предвидени в разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г., респ. чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, тъй като липсват данни по административната преписка, че е уведомен жалбоподателят за мотивите, обосноваващи съмненията на митническия орган и е дадена реална възможност на жалбоподателя да отговори на същите тези мотиви. Наред с горното съдът е приел, че не са изложени мотиви, защо при документи с различно съдържание, административният орган е дал вяра на доказателства, които са постъпили по линия на международното сътрудничество, а не на тези представени от дружеството. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото на ответника не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,