Решение № 10899 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2013 г.

Решение № 10899 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Бисер Сергеев Балийски, чрез проц. представител адв. Венета Илчева Русева, против Решение № 5/08.02.2013 г., постановено по адм. д. № 302/2012 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Бисер Балийски против Заповед № ДК-02-СМ-22/07.07.2009 г. на началника на РДНСК-Смолян с искане за обявяване на нищожност на заповедта, както и отмяната й като незаконосъобразна. Съдът е отхвърлил оспорването на заповедта като нищожна като неоснователно и е оставил искането за отмяната й като незаконосъобразна без разглеждане като недопустимо. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. От данните по делото се установява, че с определение от 17.02.2012 г. АС Смолян, постановено в съдебно заседание, с участие на жалбоподателя, жалбата срещу процесната заповед е оставена без разглеждане като недопустима поради подаване след срока за оспорване. Няма данни определението да е обжалвано, поради което е влязло в сила. Правилно е прието от решаващия съд, че следва да се произнесе досежно нищожността на акта по аргумент от чл. 177, ал. 3 от АПК. Относно незаконосъобразността съдът се е позовал на недопустимост на жалбата поради просрочие, което е прието с посоченото определение на същото основание по чл. 159, т. 5 от АПК. Обосновано и мотивирано са обсъдени фактическите обстоятелства, свързани с правните изводи относно преценката за нищожност. Верен е направеният извод, че не се касае за съществени нарушения на изискванията на административно-процедурните правила. Спазено е изискването за форма, както и за компетентност, което обосновава липсата на нищожност, мотивирана в съдебното решение. Доводите във връзка с неправилно определяне на категорията на строежа, както и за това, че адресат на заповедта е лице, което не е собственик на имота, са относими към нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на акта поради което правилно съдът не е обсъждал значението им при преценката на нищожността. В тази връзка неоснователно се явява касационното оплакване за необсъждане на доказателствата вкл. и заключението на СТЕ. Критериите (изискванията) за законосъобразност на административните актове са нормативно определени и са: компетентност на автора на административния акт; спазване на формата, предвидена в закона; спазване на административно производствените правила; спазване на материално правните разпоредби, приложими за съответния административен акт; съответствие с целта на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има последица нищожен административен акт. Тук следва да се извадят "извън скоба" критериите (в най-обобщен вид) за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност" - нищожност на административен акт има, когато: