Решение № 4383 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2764/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Новакова срещу Решение № 768/21.01.2026 г. постановено по адм. д. № 368/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на „ММ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД е отменен Ревизионен акт № Р-16001624000670-091-001 от 15.11.2024 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 31 от 29.01.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) - Пловдив, при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът е постановил решението си в нарушение на чл. 142, ал. 1 АПК, като е обсъдил факти и обстоятелства, настъпили след издаване на ревизионния акт, включително представени в съдебната фаза доказателства, които не са били част от административната преписка. Оспорва изводите на административния съд за наличие на основание за допълнително установяване на задължения за корпоративен данък и за данък върху добавената стойност. Излагат се подробни доводи по съществото на спора, като искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което подадената от дружеството жалба да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа в писмено становище.

Ответникът – „ММ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД, чрез упълномощен адвокат в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и претендира възнаграждение за касационната инстанция.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-16001624000670-091-001/15.11.2024 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 31 от 29.01.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на „ММ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 61 490.00 лв. и лихви в размер на 30 766.09 лв., както и данък върху добавената стойност за данъчни периоди 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. и 01.09.2022 г. – 30.09.2022 г. общо в размер на 91 151.45 лв. и лихви в размер на 52 688.60 лв.

С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-16001624000670-020-001/02.02.2024г., с обхват на ревизията -задължения на „ММ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД за корпоративен данък за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. и за данък върху добавената стойност за периоди от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и от 01.09.2022г. до 30.09.2022г. Със Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия от 09.02.2024 г., 10.05.2024г. и 05.07.2024 г. срокът за извършване на ревизията е бил продължаван, като е определен краен срок за приключването ѝ до 11.10.2024 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-160016240000670-092-001/22.10.2024 г., след което е издаден оспорения РА № Р-16001624000670-091-001 г. При обжалване по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение № 31 от 29.01.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП.

Установено е, че основната дейност на „ММ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД през ревизирания период е строителство на сгради. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията решаващият състав на административния съд е описал подробно основанията на органите по приходите за установяване на задължения по ЗКПО и ЗДДС. Обсъдил е представените в ревизионното и съдебното производство писмени доказателства и заключението на допуснатата в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза.

Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел акта за незаконосъобразен.

Решението е правилно.

1.По отношение на допълнително установеното задължение за корпоративен данък за данъчен период 2019 г. в размер на 61 490 лв., както и начислените лихви в размер на 30 766,09 лв., произтичащи от увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумата от 614 900 лв. на основание чл. 78 ЗКПО, първоинстанционният съд е обсъдил констатациите на приходната администрация във връзка с неотчетен приход от погасени по давност задължения към съдружници. За да отмени ревизионния акт в тази част, първоинстанционният съд е приел, че сумата от 614 900 лв. не представлява приход по смисъла на СС 18 „Приходи“, тъй като произтича от допълнителни парични вноски на съдружниците, а не от обичайната стопанска дейност на дружеството и не води до нарастване на собствения капитал извън вноските на собствениците. Прието е, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 15 и чл. 16 ЗКПО, нито данни за отклонение от данъчно облагане. Според решаващия съд, в случая не е налице твърдяната от приходните органи счетоводна грешка, която да обоснове приложение на чл. 75, ал. 1 и чл. 81 ЗКПО. Посочил е, че е сумата е свързана с минали периоди и не може да бъде третирана като приход през 2019 г., съответно да се преобразува финансовия резултат за 2019 г., тъй като при установяване на счетоводна грешка същата се отнася към периода, в който е възникнала.

Споделя се от настоящия състав изводът на административния съд, че в случая ревизиращите органи неправилно са приложили разпоредбите на чл. 75, ал. 1 и чл. 81 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат за 2019 г.

По силата на чл.75, ал. ДОПК, при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната.

Разпоредбата на чл. 81 ЗКПО предвижда, че разпоредбите на тази глава, с изключение на чл. 75, ал. 3, се прилагат и в случаите на грешки, установени при данъчен контрол.

В случая определянето на задължения за корпоративен данък е в противоречие с разпоредбата на чл. 75, ал. 6 от ЗКПО, съгласно която чл. 75, ал. 1 - 4 не се прилагат по отношение на данъчния финансов резултат и данъчното задължение върху него за тази минала година, за която към 1 януари на годината на откриване на грешката са изтекли поне 6 години. Следователно, откриването на счетоводна грешка през 2024 г. от приходната администрация, не й дава възможност да коригира счетоводна грешка допусната през 2013г. Предвид изложеното, не следва да се обсъждат останалите мотиви на административния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт.

2.По отношение на установените задължения за лихви за просрочие на основание чл.175 ДОПК за неспазване на законоустановения срок за деклариране на ДДС, съдът е приел, че нотариален акт № 182/07.06.2017 г. не съдържа уговорка за възмездно прехвърляне на права срещу насрещна доставка на стоки или услуги и не обективира бартерна сделка по смисъла на чл. 130 ЗДДС. Разграничил е този нотариален акт от сключените договори за строителство, като е посочил, че последните уреждат самостоятелни облигационни отношения, по които дружеството се е задължило да извърши строителство, а възложителите – да прехвърлят идеални части от земята след завършване на строителството. В тази връзка е счетено, че данъчното събитие по тези договори е възникнало при завършване на строежа и въвеждането му в експлоатация през м.11.2019 г., когато правилно е от ревизираното лице начислен ДДС. Решаващият състав е посочил, че лихвата по чл. 175 ДОПК има акцесорен характер и при липса на изискуемо главно задължение през м.06.2017 г. не е било налице основание за начисляването ѝ. Отделно от изложеното е посочил, че начисляването на лихви считано от 15.07.2017 г., представлява по същество определяне на данъчни задължения за период, извън обхвата на ревизионното производство, както и при изтекъл давностен срок по чл.109, ал.1 от ДОПК.

Изводите на административния съд съответстват на доказателствата по делото и на материалния закон. В случая не е налице бартер по смисъла на чл. 130 ЗДДС, тъй като по доставката на право на строеж не е налице насрещно възнаграждение, което да е определено в стоки или услуги. Бартер по смисъла на цитираната разпоредба е налице по сключените договори за възлагане на строителство и нотариален акт № 115/23.12.2019 г. за прехвърляне на идеални части от поземления имот. Предвид изложеното, за ревизираното лице не е било налице задължение за издаване на фактури за извършените строително-монтажни работи през м.06.2017г., с оглед на което неправилно са начислени определените с ревизионния акт лихви за просрочие в размер на 12 817,70 лв. Отделно от изложеното, както правилно е приел и административния съд, ревизията обхваща данъчни периоди от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и от 01.09.2022г. до 30.09.2022г., а 2017г. е извън обхвата й.

3.По отношение на допълнително начисления ДДС в размер на 46 379,09 лв. органите по приходите са приели, че дружеството е извършило безвъзмездни доставки, тъй като е реализирало продажби на идеални части от поземлен имот на цени под себестойността, при наличие на ползван данъчен кредит.

Правилно първоинстанционният съд е отменил ревизионният акт в тази му част.

В противоречие с чл. 27, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 3, т. 2 и § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, ревизиращите органи са приели, че доставките са "безвъзмездни". В случая не се касае за безвъзмездно прехвърляне на право на собственост върху идеални части от недвижим имот. Спорните доставки касаят издадени фактури за продажба на идеални части от поземлен имот, върху който е изградена жилищна сграда в гр. Пловдив, [улица]. Както правилно е посочил административния съд, придобиването на посочените идеални части е осъществено въз основа на договор за бартер от 2017г., по който дружеството е поело задължението да извърши строителство на имоти в полза на собствениците на земята и стойността на извършените строителни услуги представлява стойността на придобитите идеални части.

Неправилно органите по приходите се позовават на легалната дефиниция на понятието "безвъзмездна доставка" - доставка, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. За да се приложи чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС и да се определи данъчната основа по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС следва да е налице безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху стоката. В случая, както правилно е приел административният съд, е налице възмездна сделка, от което следва, че не са налице доставки по чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС, поради което не са изпълнени условията за определяне на данъчната основа по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

4.По отношение на начисления ДДС в размер на 30 036,19 лв. за данъчен период м.09.2022г., правилно съдът е приел, че в случая не е налице бартер по чл. 130 ЗДДС при учредяване и делба на право на строеж срещу извършване на строителна услуга. Приел е още, че определената от приходната администрация данъчна основа е формирана въз основа на експертна оценка, използваща офертни, а не реални пазарни цени, което не съответства на нормативните изисквания. Съдът е счел, че договорите за строителство от 01.09.2022г. са отделен правен акт, различен от нотариалния акт за учредяване и делба на право на строеж, и именно те уреждат извършването на строителна услуга срещу последващо прехвърляне на идеални части от поземления имот. Правилен е извода на съда, че по тези договори данъчното събитие ще възникне едва след приключване на строителната услуга, което означава, че за данъчния период м.09.2022 г. не е възникнало облагаемо данъчно събитие, както изисква ЗДДС.

5. Правилно ревизионният акт е отменен и в частта относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 14 763.14 лева за д.п. м.09.2000г. по доставки, за които от ревизиращите органи е прието че не са свързани икономическата дейност на ревизираното лице. Съответни на доказателствата по делото са изводите на съда, че автомобилите са придобити с цел препродажба или отдаване под наем, поради което попадат в изключенията на чл. 70, ал. 2 ЗДДС. Правилно съдът е отчел годината на придобиване на автомобилите, съвпадаща с епидемията от COVID-19, както и обстоятелството за последващо отдаване под наем на леките автомобили.

Подробните мотиви на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

Не са налице заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в претендирания и доказан размер от 6 000 евро.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,