Решение № 22 от 5.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2302/2013 г.

Решение № 22 от 5.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2302/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на осъдения С. Д. Ж., депозирано на 13.11.13 г, за възобновяване на ВНОХД № 453/13 по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 206 от 22.07.13 г., с което е изменена присъда на Варненски районен съд № 87 от 6.03.13 г., по НОХД № 1833/12, като наложеното наказание е намалено на две години "лишаване от свобода", присъдата е отменена в гражданско-осъдителната й част и е прекратено производството по заведения граждански иск, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият С. Д. Ж. е признат за виновен в това, че в периода от 27.05.2010 г до 1.07.2010 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е възбудил и поддържал заблуждение у М. М. П., управител на [фирма], и с това е причинил /на дружеството/ имотна вреда, в размер на 68 743 лв., големи размери, с оглед на което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор, както и да заплати на М. М. П. в качеството й на управител на [фирма], обезщетение за имуществени вреди, в размер на 68 743 лв, заедно със законните последици. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Сочи се, че изведените релевантни факти не почиват на процесуално издържан доказателствен анализ, че деянието е несъставомерно / касае се за неуреден гражданско-правен спор /, че не са взети предвид действията на съдия-изпълнител по повод неизпълнението на процесните договори, че не е отчетено обстоятелството, че договорите са сключени за бъдеща продукция, че осъденият никога не е имал сметка в [фирма], а е прието е, че там са преведени процесните суми, че са описани телефонни разговори, които не са провеждани, че неправилно е интерпретиран разговорът между св. П. и осъдения относно зареждането на склада на [фирма] със земеделска продукция, че изпълнителното дело е заведено преди приключване на стопанската година, че след образуване на изпълнителното дело взискателят [фирма] не е изпълнил договори към свои съконтрахенти, че Съдебно-агротехническата експертиза не е боравила с всички необходими данни, че липсва причинена имотна вреда, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъдат отменени, по реда на възобновяването, осъдителните съдебни актове и молителят да бъде оправдан или да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено и да се постанови оправдаването му. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Неоснователно се твърди, че изводите по релевантните факти почиват на процесуално неиздържан доказателствен анализ. От събраните гласни и писмени доказателства е изяснено, че през 2010 г [фирма], притежавано от молителя, е имало регистрация като земеделски производител. Пострадалото дружество [фирма], представлявано от св. П. /негов управител/ е страна по сключени с дружеството на осъдения договори за изкупуване на селскостопанска продукция. В периода от 27.05.2010 г до 1.07.2010 г е уговорена доставка на 200 т пшеница и 55 т рапица, със срок на изпълнение 30.07.2010 г. /като за целта са сключени три договора/. Платената авансово сума, представляваща 90 % от уговорената цена, възлизала общо на 68 743 лв. Преведена е била по банков път /по сметка на [фирма] в клон на [фирма]/. След датата на падежа осъденият уверявал св. В., пълномощник на [фирма], че ще изпълни задължението си, без уточнение кога. Изпълнение обаче не последвало, а молителят се укрил и престанал да отговаря на мобилния си телефон. Когато св. П. му се обадила от скрит номер, той изразил готовност да й продаде пшеница, но й обяснил, че е необходимо да изчака, защото зарежда с продукция склада на [фирма], което не било вярно. От гласните доказателства, изводими от показанията на св. П., св. В., св. М., и от Съдебно-агротехническата експертиза, дала заключение след запознаване с представените от осъдения документи, касаещи дейността на притежаваното от него дружество, е изяснено, че още към момента на сключване на договорите, молителят не е имал обективната възможност да ги изпълни. Такава възможност не е имал и към момента на падежа на договорите, тоест, неоснователно е възражението, че не е отчетено естеството на доставката /на бъдеща продукция/. В тази насока от значение е следното: Молителят не е разполагал с необходимото количество земеделска земя, не е засадил обещаните посеви, не е закупувал препарати за растителна защита, не е разполагал със собствена селскостопанска техника за обработване на земята, респективно, не е наел такава, не е имал складове за съхранение на продукцията. Отделен е въпросът, че в регистрацията на дружеството като земеделски производител е липсвало заявяване, че ще се произвежда пшеница /заявено е производство на царевица и рапица/. Правилно е прието, че още към момента, в който деецът се е задължил по договорите, той не е имал създадена организация за производство на обещаната продукция, откъдето следва, че той не е имал и намерение да изпълни, а това е от значение при преценката дали се касае за неизпълнен гражданско-правен договор или за престъпление измама. Изложените от молителя доводи, които според него имат отношение към съставомерността на деянието, всъщност са ирелевантни за изхода на делото. Установено е чрез извлечение от клон на [фирма], че процесните суми са постъпили по сметка на [фирма], което дружество е страна по договорите /ирелевантно е дали осъденият е имал сметка в банката като физическо лице/. Въпросите, касаещи изпълнителното дело, заведено от [фирма] срещу [фирма], са без правно значение, тъй като е известно е, че измама би могла да бъде осъществена и чрез сключване на договор, а реализирането на правата на изправната страна по гражданско-съдебен ред не влияе на съставомерността на деянието. Що се отнася до това дали делото е заведено преди приключване на стопанската година, от значение е датата на падежа, която е 30.07.10 г. Ирелевантно за изхода на делото е дали [фирма] са изпълнили задълженията си към свои съконтрахенти. От показанията на св. В. е изяснено, че са правени безуспешни опити да се разговаря с осъдения във връзка с изпълнението на договорите. Вярно са интерпретирани показанията на св. П., заявила, че от проведения телефонен разговор от скрит номер е узнала за действителните намерения на молителя. От деянието е настъпила имотна вреда, възлизаща на платената от пострадалото дружество цена, в размер на 68 743 лв., срещу която не е получена насрещна престация. При правилно установените релевантни факти е изведен верният извод, че деянието покрива признаците на квалифициран случай на измама /измама в големи размери/, а не се касае до неуреден гражданско-правен спор. В тази насока правилно е прието, че представянето на документите за регистрация като земеделски производител и сключването на договорите е целяло да възбуди заблуждение у представляващия дружеството -съконтрахент, а след това заблуждението е поддържано, че молителят поема задължение за доставка на земеделска продукция, докато в действителност той не е имал обективната възможност да изпълни, респективно, не е имал и намерение за изпълнение. Ето защо, правилно и законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането на молителя за отмяна на осъдителните съдебни актове и неговото оправдаване от настоящата инстанция, тъй като не са налице предпоставките на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК /лицето не е осъдено за несъставомерно деяния/. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е приел, че целите на наказанието по чл. 36 НК биха се постигнали с наказанието две години "лишаване от свобода", в какъвто смисъл е изменена първоинстанционната присъда. Не са налице основания за по-нататъшно смекчаване на наказанието, тъй като се касае за деяние със завишена степен на обществена опасност, а и такава е степента на обществена опасност на дееца /същият е с обременено съдебно минало/. Ето защо, не може да бъде уважено искането на осъдения за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното му положение. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,