Решение № 10448 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6356/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП София, подадена чрез пълномощника юрк. Йорданова, срещу Решение № 7127/20.02.2026 г., постановено по адм. дело № 9148/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на „Ариел ТН“ ЕООД е отменен Акт за установяване на задължение (АУЗ) № П-22221523222418/21.05.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № АУ-10/17.09.2024 г. на Директора на ТД на НАП София. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение се аргументира законосъобразност на оспорения АУЗ. Оспорва извода на съда, според който актът е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в лишаване дружеството от възможност да отстрани констатираните нередовности съгласно чл. 103, ал. 1 ДОПК. Изтъква се, че между „Ариел ТН“ ЕООД и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) към процесните периоди има сключен договор за компенсиране с премии, поради което дружеството е следвало да подаде декларация на основание § 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., а не на основание § 8, ал. 1, както е сторено. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния АУЗ да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – „Ариел ТН“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Церовски, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратурата дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. За да се произнесе по основателността ѝ, настоящият касационен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил АУЗ № П-22221523222418/21.05.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № АУ-10/17.09.2024 г. на Директора на ТД на НАП София, с който, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК вр. § 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗДБО за 2022 г. и ЗБНЗК за 2022 г., на „Ариел ТН“ ЕООД са установени задължения за целеви вноски в размер на 329 778,16 лв. главница, ведно с 50 959,01 лв. лихви, за периода м. 12.2022 г. – 06.2023 г. За да отмени АУЗ, административният съд, от фактическа страна, е приел за установено следното: Основната дейност на „Ариел-ТН“ ЕООД през проверявания период е изграждане, поддържане и експлоатация на съоръжения за производството на електрическа енергия и продажба на същата. Дружеството притежава енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ – ВЕЦ „Петрово“, находящ се в с. Петрово, община Сандански, обл. Благоевград, за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща електрическа инсталирана мощност 2,75 MW. Дружеството има сключен с ФСЕС договор за компенсиране с премии № ВЕИ-133/27.06.2019 г., съгласно който по отношение на дружеството е определена преференциална цена 112,48 лв./Mwh. С Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. КЕВР е изменила определените с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. премии на производителите на ел. енергия от ВЕИ с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW за ценовия период 30.06.2021 г.-01.07.2022 г., като за част от тях, включително за „Ариел-ТН“ ЕООД, е определена стойност на премията в размер на 0,00 за Mwh. Във връзка с необходимостта от предприемане на действия по възлагане на проверка от страна на НАП е изпратено Писмо с изх. №20-00-6141#2/3 0.01.2024 г. до ФСЕС, като са поставени въпроси, касаещи кръга на задължените лица по § 8 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗК за 2022 г. В тази връзка с писмо изх. №136(1)23.02.2024 г. Фондът е посочил, че „Ариел-ТН“ ЕООД има сключен договор за компенсиране с премии (№ ВЕИ-133/27.06.2019 г.) със срок 31.03.2024 г., като предвид липсата на искане за прекратяване на същия, направено от дружеството, договорът е все още действащ към момента (23.02.2024 г.). С Резолюция № П-22221523222418-0РП-001/24.11.2023 г. е възложена проверка на „Ариел-ТН“ ЕООД за установяване на задължения за вноски за Фонд СЕС, завършила с Протокол № П-22221523222418-073-001/12.07.2024 г., в който са посочени стойностите на извършените продажби на електроенергия, както и размерът на дължимите вноски за ФСЕС, съгласно представените от самото проверявано лице фактури за продаденото количество електроенергия. С процесния АУЗ  е констатирано, че дружеството, като производител на електрическа енергия дължи целеви вноски към ФСЕС, определени по реда на § 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБПЗОК за 2022, като неправилно „Ариел-ТН“ ЕООД е декларирало и изчислило вноските съгласно § 8, ал. 1 от същия закон. Приходният орган е изтъкнал, че подаваните от дружеството декларации с правно основание § 8, ал. 1 са некоректно подадени, като посоченото основание се отнася до дружества без сключени договори с ФСЕС, какъвто случаят не е. При оспорване на акта по административен ред, органът по чл. 152, ал. 2 ДОПК е потвърдил АУЗ в цялост, споделяйки фактическите и правни изводи на приходния орган. В хода на съдебното производство е допусната комплексна технико-икономическа експертиза, кредитирана от съда, оспорена от процесуалния представител на приходната агенция. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са съображения, според които при издаване на акта е допуснато нарушение на чл. 103, ал. 1 ДОПК, тъй като при констатиране на несъответствията в подадените декларации, органът по приходите не е поканил дружеството да ги отстрани в законово предвидения срок, ограничавайки правото му на участие в производството. По отношение материалната законосъобразност на АУЗ, съдът е приел, че правилно от „Ариел-ТН“ ЕООД са подадени декларации по реда на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБПЗОК за 2022, който извод е мотивиран със заключението по комплексната експертиза. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. В конкретния случай е посочено, че АУЗ е издаден служебно, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, като от фактическа страна е прието, че подадените декларации са с погрешно правно основание, задълженията не са платени в срок и не е извършена ревизия. Установено е, че „Ариел-ТН“ ЕООД е изпълнило задължението си да декларира пред ФСЕС дължимите целеви вноски за периодите м. 12.2022 г., м. 01.20213 г., м. 02.2023 г., м. 03.2023 г., м. 04.2023 г., м. 05.2023 г. и м. 06.2023 г., но същите са декларирани по реда на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБПЗОК за 2022. Посоченото основание се отнася до дружества, които нямат сключен договор с Фонда, какъвто настоящият случай, според АУЗ, не е. Прието е, че дружеството попада сред кръга на задължените лица, определени по реда на чл. 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБПЗОК за 2022. Съгласно чл. 107, ал. 3 ДОПК размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Настоящият касационен състав намира за правилен крайния извод на административния съд, според който процесният АУЗ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при различни съображения. Несподелим е изводът на първоинстанционния съд, според който на дружеството е следвало да бъде изпратена покана за отстраняване на констатирани нередовности. Както вече бе посочено, АУЗ е издаден по реда на чл. 107, ал. 3, изр. трето, предл. последно. Изпращането на покана на задълженото лице – т.е. редът, придвиден в чл. 103 ДОПК, се отнася до издаване на АУЗ служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации – чл. 107, ал. 3, изр. трето, предложение първо ДОПК. Следва обаче да се посочи, че посочената от приходния орган хипотеза, обусловила издаване на спорния АУЗ, потвърдена и от решаващия орган, не намира доказателствена опора. Нещо повече – актът е издаден при липса на изясняване релевантните факти и обстоятелства от значение за случая, каквито са изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, независимо че проведеното производство по издаване на АУЗ е предшествано от извършена проверка по см. на чл. 110, ал. 3 ДОПК. На първо място, както и в АУЗ се сочи, от страна на „Ариел-ТН“ ЕООД, макар и по реда на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБПЗОК за 2022, са подавани декларации към ФСЕС относно дължимите целеви вноски. Второ, законосъобразното провеждане на производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК в посочената вече хипотеза изисква наличие на неплатени задължения, каквито частични изводи се съдържат в АУЗ. В разпоредителната част на акта обаче за периода м. 12.2022 г. е посочено, че сума е внесена. Отделно, от страна на ФСЕС е представено единствено Писмо с изх. № 136 (1)/23.02.2024 г., в което, по отношение на „Ариел-ТН“ ЕООД, е посочено, че липсват данни сключеният договор за компенсиране на премии да е прекратен. Не се установява обаче твърдяното от приходната администрация неплащане на декларираните суми, като по делото не се съдържат доказателства в този смисъл. Не се съдържат и доказателства във връзка с твърдяното уведомление от страна на Фонда към дружеството относно неправилното деклариране на целевите вноски. Трето, следва да се държи сметка, че с издадения АУЗ е извършено установяване на допълнителни задължения за целеви вноски – по реда на § 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБПЗОК за 2022, при определянето на които е използван различен от декларирания механизъм за определяне на данъчната основа. По делото обаче не се съдържат нито фактурите за реализираната от дружеството електроенергия, сумите по които са намерили отражение в АУЗ, нито са представени подадените от дружеството декларации за относимите периоди към ФСЕС относно количеството произведена енергия. Допуснатите съществени нарушения и констатирани непълноти препятстват преценката за съответствие на АУЗ с материалния закон. С оглед изложеното, като е отменил оспорения АУЗ, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение. Претендираните от дружеството разноски за касационната инстанция са в размер на 24 000 евро с ДДС или 20 000 евро без ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е основателно с оглед фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия и предоставена защита, като следва да се редуцира до размер от 9 700 евро без ДДС или 11 640 евро с ДДС. Настоящият касационен състав намира, че посоченият размер се явява подходящ и съответства на зададените с Решение по дело С-438/22 на СЕС критерии за справедливост. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,