Решение № 9780 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4999/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Л., чрез адв. В. Ковачев, против решение № 1058/02.04.2026г., постановено по адм. дело № 578/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), са отхвърлени предявените от Л. искове срещу Община Плевен за заплащане на обезщетение в размер на 240 000 лева за претърпени имуществени вреди в резултат на твърдени незаконосъобразни бездействия на ответника, и за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за периода 12.07.2006 г. - 03.07.2025 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение. В частта на заявените претенции срещу община Плевен за периода 12.01.2005г. - 11.07.2006г., производството по делото е било прекратено, поради това, че искът е бил насочен срещу ненадлежен ответник, за когото законът в тогавашната си редакция - Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани) не е предвиждал възможност общините да са страна по този вид производства до 12.07.2006 г., след която дата чл.1, ал.1 е изменен и са посочени и общините като възможни ответници по иск за вреди. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като представя списък за разноските и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на ответната страна. Ответникът по касационната жалба - Община Плевен, в писмен отговор и в съдебна зала чрез гл. юрисконсулт Ангелова оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на Административен съд-Плевен. Моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение с представен списък на разноските. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по искова молба на Л. Д. Л. против Община Плевен, с която са предявени два съединени иска за присъждане на имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на органи в структурата на Община Плевен. По първият иск се претендират имуществени вреди, които ищецът определя на 240 000 лева, ведно със законната лихва за периода за периода 12.01.2005г. до датата на подаване на исковата молба – 03.07.2025г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение. Втората искова претенция е за заплащане на сумата от 10 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, за същия период ведно със законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението. Фактическата обстановка е надлежно установена по първоинстанционното дело. Пред Административен съд-Плевен Л. Л. е поискал осъждането на община Плевен реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за причинени му имуществени и неимуществени вреди, с посочен размер, ведно със законната лихва вследствие на противоправно бездействие, изразяващо се в непредаване на влязло в сила Решение на ОСЗГ - гр. Плевен № 18-168/1 от 12.01.2005 г. на СГКК - гр. Плевен, с което се възстановява във възстановими стари реални граници недвижим [имот номер] с площ - 4,873 дка, находящ се в строителните граници на [заличен текст] на наследници на Л. В. Т., както и скица № 574/30.09.1994 г., а това било причина този имот да не е нанесен в КККР(Кадастралната карта и кадастралните регистри) на СГКК (Службата по геодезия, картография и кадастър) гр. Плевен. Горното е определено от ищеца като нарушение/неизпълнение на чл.36, ал.1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри(отм.), съответно е довело до липсата на индивидуализация на имота по неговите кадастрални граници и невъзможност да се ползва от този имот. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани множество писмени доказателства, прието е и заключението на съдебно-счетоводна експертиза. При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Плевен е приел от правна страна, че подадените от Л. Д. Л. против община Плевен искове са допустими, но неоснователни. В частта за заявените претенции срещу община Плевен за периода 12.01.2005г. - 11.07.2006г., производството по делото е било прекратено, поради това, че искът е бил насочен срещу ненадлежен ответник, за когото законът в редакцията му до 12.07.2006г. (Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани) не е предвиждал възможност общините да са страна по този вид производства, а след 12.07.2006 г. е налице изменение на чл.1, ал.1 и общините са посочени като възможни ответници по искове за вреди. В тази му част решението, с характер на определение не се оспорва и е влязло в законна сила. Исковите претенции на Л. в допустимата им част за периода 12.07.2006 г. - 03.07.2025г. съдът е счел за неоснователни. Приел е, че ищецът не е успял да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковите си претенции и за ангажиране на отговорността на община Плевен за вреди. Според съдебният състав по делото не е доказано наличието още на първата предпоставка на закона, а именно - доказани незаконосъобразни бездействия на ответника, свързани с твърдяното от ищеца негово задължение да предаде решение на ОСЗГ - гр. Плевен № 18-168/1 от 12.01.2005 г. на СГКК - гр. Плевен, с което се възстановява във възстановими стари реални граници недвижим [имот номер] с площ - 4,873 дка, находящ се в строителните граници на [населено място] на наследници на Л. В. Т., както и скица № 574/30.09.1994 г. Съдът много подробно и внимателно е разгледал приложимите за казуса разпоредби от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), ПП на същия закон, Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и Наредбите по неговото приложение - Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри (отм.), Наредба № 14 от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри(отм.). Извършил е анализ на доказателствата по делото, имащи отношение към изясняване на задълженията на съответните органи досежно издаването и последващите действия по отношение на Решение № 18-168/1 от 12.01.2005 г. на ОСЗГ. То е издадено на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ЗСПЗЗ, Протокол № 20 от 27.08.1997 г. по чл.18г, във вр. с чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. От това решение става ясно, че с него е признато правото на собственост на наследници на Л. В. Т. във възстановими стари реални граници на имот от 9,750 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на [населено място], [имот номер] от кадастралния план, изработен и утвърден 1994 г. С решението на ОСЗГ е възстановено и правото на собственост на наследници на Л. В. Т. във възстановими стари реални граници на имот от 4,873 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на [населено място], [имот номер] от кадастралния план. Според първоинстанционния съд, реституцията на процесния [имот номер] не е приключила, но не по вина на община Плевен, както се твърди в исковата молба на Л.. Съответно приема, че пред него не е доказан още първият елемент от визираните в закона предпоставки, предполагащи ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице на община Плевен, при или по повод изпълнението на административна дейност. С такива мотиви е отхвърлил двата иска в допустимата им част. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изследвал подробно фактическата обстановка по делото и е достигнал до правните изводи за неоснователност на претендираните имуществени вреди от Л. Д. Л. към ответника – община Плевен. Тези негови изводи относно липсата на основания за осъждане на ответника за причинени от него имуществени и неимуществени вреди на ищеца се споделят от настоящия съдебен състав. Не са налице сочените касационни основания. Правилно съдът е приел, че по делото не е доказана първата от кумулативно предвидените предпоставки, предполагащи ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице на община Плевен, при или по повод изпълнението на административна дейност. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. от действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. В конкретния случай исковите претенции и твърденията за възникване на вредите са обосновани от незаконосъобразни бездействия на Община Плевен, свързани със неизпълнение на задължението на общината, регламентирани в чл. 36, ал.1 от действащата тогава Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри (отм.), във връзка с § 6 от ПЗР на ЗКИР да предаде Решение № 18-168 /1 12.01.2005 г. на ОСЗГ- гр. Плевен и скицата за имота на СГКК-гр.Плевен с предадените други документи. Това задължение, както правилно е посочено от първоинстанционния съд, е съгласно чл.40, ал.1 от Наредба № 14 от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри(отм.), но така или иначе е съществувало. Не е доказано от ищеца община Плевен да не е изпълнила това свое задължение, свързано с разпоредбата на чл.40, ал.1 от отменената Наредба, съгласно която норма Общинската администрация по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 3 и 4 ЗКИР, предава на Агенция по кадастър оригиналите на действащите кадастрални планове и регистри (разписни списъци) на урбанизираните територии в графичен и/или цифров вид; копията от актовете за общинска собственост за поземлените имоти, сградите и самостоятелните обекти в сгради. Именно в чл.40, ал.2 от Наредбата(отм.), както е отбелязано и в мотивите на проверяваното решение, Министерството на земеделието и горите по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР предава на Агенция по кадастър актуална карта и регистър на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в цифров вид, както и копия от решенията на общинските служби по земеделие и гори за имотите по т. 1. Следователно, ако е съществувало задължение за предаване на Решение № 18-168 /1 12.01.2005 г. на ОСЗГ- гр. Плевен и скицата за имота на СГКК-гр. Плевен, то е било на МЗГ, сега с наименование Министерство на земеделието и храните, а не на община Плевен. Още повече, че в производството пред АС-Плевен са представени доказателства - приемателно-предавателен протокол от 02.09.2005 г., че на същата дата Община Плевен е предала на СГКК помощни планове за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ за имоти, разположени в границите на гр. Плевен, определени с подробен устройствен план, копия от регистри /разписни списъци/, както и регистри /разписни списъци/ към Помощни планове за възстановяване на правото на собственост. Друг е въпросът, който също подробно е разгледан от съдебния състава на първоинстанционния съд, че след издаване на Решение № 18-168 /1 12.01.2005 г. на ОСЗГ- гр. Плевен, процедурата не е довършена, предвид разпоредбите на чл.13а, ал.1 и сл. от ППЗСПЗЗ в редакцията към оня момент и [имот номер] няма определени граници, той попадал в границите на други имоти и за него е следвало да се премине през цялата процедура по чл.13а, ал.1-ал.11. В тази процедура се изработва помощен план, като изработването на плановете се възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици. Касационната инстанция споделя извода на съда, че няма данни за такава процедура, не са представен и доказателства, че неизвършването й е вследствие на бездействие на кмета на общината, каквото и не се твърди. Предявените и разгледани от Административен съд-Плевен искове срещу Община Плевен за заплащане на обезщетение в размер на 240 000 лева, за претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни бездействия на ответника, и за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, правилно са приети са неоснователни, тъй като не е доказано твърдяното от ищеца бездействие на общината или служители в нейната структура, при или по повод изпълнението на административна дейност. При липсата на първата предпоставка не е необходимо да се изследват следващите две - настъпила вреда и причинна връзка между твърдяните незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и вредата. С отхвърлянето на исковите претенции на Л. Д. Л., съдебният състав е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения решението на Административен съд-Плевен като правилно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, в полза на община Плевен следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, в размер на 80 евро, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: