Решение № 15333 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10370/2014 г.

Решение № 15333 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10370/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Асенов Илиев срещу решение № 604 от 17.06.2014 г., постановено по административно дело № 1203 от 2013 г. по описа на Административния съд - София-област. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, се иска решението да бъде отменено, а вместо него - постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените административни актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) - София-област, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението в писмено становище, представено от пълномощника юрк. Румяна Брусева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд - София-област, е отхвърлил жалбата на Георги Илиев срещу решение № 03-23118#1 от 9.10.2013 г. на директора на ТП на НОИ - София-област, с което е оставена без уважение жалбата на същия против разпореждане № РА-03-60#1 от 17.06.2013 г. на ръководителя при ТП на НОИ - София-област, с което личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст е прекратена, считано от 15.09.2006 г., като е разпоредено неправилно изплатената пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114 КСО заедно с лихвата по чл. 113 КСО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 (отм.) административният орган законосъобразно е прекратил отпуснатата въз основа на невярно декларирани от лицето данни пенсия. По отношение на разпореждането за събиране на сумите от неправилно изплатена пенсия съдът е приел, че обявяването на неистина в декларацията на жалбоподателя изключва добросъвестността му. По съображения в този смисъл е отхвърлил жалбата срещу процесните административни актове. Така постановеното решение е неправилно. Със заявление № 4202 от 26.02.2007 г. до директора на ТП на НОИ - София-област, Георги Илиев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като същият е посочил, че не се осигурява от 1.11.2005 г. Представил е и осигурителна книжка, в която е отразено, че осигуряването е прекратено, считано от 1.11.2005 г. Въз основа на това заявление е издадено разпореждане № 4309153544 от 11.07.2007 г., с което на Илиев е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 КСО в размер на 213,63 лв., считано от 15.09.2006 г. (датата на навършване на изискуемата възраст). При извършена служебна проверка е констатирано несъответствие между декларираните в пенсионното досие данни (а именно, че след 1.11.2005 г. Георги Илиев не се осигурява) и информацията в Регистъра на осигурените лица. Установено е, че Георги Илиев има сключен трудов договор с осигурителя "АС Скорпио" ООД от 29.03.2006 г. Със заповед № 2427 от 29.03.2006 г. Илиев е постъпил на работа от същата дата, а със заповед № 738 от 25.08.2010 г., считано от 26.08.2010 г., трудовият му договор е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Въз основа на тези факти е издадено разпореждане № РА-03-60#1 от 17.06.2013 г. на ръководител при ТП на НОИ - София-област, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Георги Илиев е прекратена, считано от 15.09.2006 г., като е разпоредено неправилно изплатената пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114 от КСО заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Във връзка с посоченото разпореждане е издадено разпореждане № 4309153544 от 26.08.2013 г., с което е разпоредено на Георги Илиев да възстанови неправилно изплатена сума за пенсия в размер на 26 246,21 лв., от които главница за периода от 15.09.2006 до 25.08.2010 г. в размер на 13 669,06 лв. и лихва в размер на 12 577,15 лв., начислена към 24.06.2013 г. Недоволен от цитираните две разпореждания, Илиев ги е обжалвал по административен ред, като в отговор на това е издадено решение № 03-23118#1 от 9.10.2013 г. на директора на ТП на НОИ - София-област, с което жалбата му срещу разпореждане № РА-03-60#1 от 17.06.2013 г. е била отхвърлена като неоснователна. С посоченото решение е отменено разпореждане № 4309153544 от 26.08.2013 г. поради изтекъл петгодишен давностен срок на задължението за периода 15.09.2006-31.12.2007 г., като административният орган е върнал преписката на органа по чл. 98, ал. 2 КСО за определяне на нов размер на задължението от надвзета пенсия. Във връзка с това е издадено разпореждане № 4309153544 от 10.10.2013 г. на началник-отдел "ОП" при РУСО - София област, с което на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено на Георги Илиев да възстанови неправилно изплатената сума за пенсия в размер на 18 072,43 лв., от които главница за периода от 1.01.2008 до 25.08.2010 г. в размер на 10 002,01 лв. и лихва в размер на 8070,42 лв., начислена към 24.06.2013 г. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО в приложимата за казуса редакция (изм., ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичането на 6-месечния срок от придобиването на правото, съответно от прекратяването на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Съдът на Европейския съюз (СЕС) обаче със свое решение по дело C-103/13 на 5 ноември 2014 г. във връзка с преюдициално запитване, отправено от Административния съд - София-град, постанови, че национална разпоредба противоречи на европейското законодателство и е недопустима. СЕС реши, че чл. 49 ДФЕС не допуска правна уредба на държава членка като чл. 94, ал. 1 КСО, която свързва отпускането на пенсия за старост с изискване за прекратяване на осигуряването. СЕС приема, че разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО представлява ограничение на свободното движение и има възможност да възпрепятства или да разубеди лицата, които получават пенсия за старост в съответствие с българското законодателство, да упражняват професионална дейност в друга държава членка. От това решение на СЕС следва, че прекратяването на осигуряването, независимо дали то е свързано с упражняването на дейност в същата или в друга държава членка, не следва да се въвежда като изискване за отпускане на пенсия. Разгледаният от СЕС случай на г-жа Сомова по дело C-103/13 е за българска гражданка, която към момента на подаването на молбата за отпускане на пенсия работи като самостоятелно заето лице в Австрия. Столичното управление "Социално осигуряване" обаче получило тази информация от компетентния осигурителен орган в Австрия и въз основа на това приело, че осигуряването на г-жа Сомова не е било прекратено, и е отменило разпореждането, с което й е отпусната пенсия, а също така я е задължило да върне сумите, които са й били изплатени, заедно с лихвите. В настоящия случай Георги Илиев е подал искането си на 26.02.2007 г. до директора на ТП на НОИ - София-област, като е посочил, че не се осигурява от 1.11.2005 г., но при извършена проверка е установено, че същият е имал сключен трудов договор с осигурителя "АС Скорпио" ООД от 29.03.2006 г. Въз основа на тези факти са издадени процесните административни актове, с които личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Георги Илиев е прекратена, считано от 15.09.2006 г., като е разпоредено неправилно изплатената пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114 от КСО заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Както се посочи по горе, въпреки че в решението на СЕС не е разгледана идентична на настоящия случай хипотеза, Върховният административен съд приема, че решението на СЕС следва да се приложи и към настоящия казус с оглед равнопоставеност на българските граждани, работещи в България, и работещите в страни от Европейския съюз. Още повече че СЕС счита, че съгласно чл. 94, ал. 1 КСО, ако работник, който е достигнал изискуемата от КСО възраст за пенсиониране, отиде да работи в друга държава членка, в която възрастта за пенсиониране е по-висока, ще му бъде отказана пенсия в България, а това представлява ограничение на свободното движение и води до дискриминация. С оглед изложеното и на основание цитираното решение на СЕС не следва да се събира и посочената сума като надвзета пенсия, тъй като не се касае за неоснователно получена сума с оглед отпадналото изискване за прекратяване на осигуряването при подаване на заявление за пенсиониране. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че пред първоинстанционния съд страната е направила разноски в размер на 250 лв., от които 200 лв. за експертиза и 50 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.01.2014 г., поради което следва да бъдат присъдени разноски в този размер. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд - шесто отделение,