Решение № 14061 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2014 г.

Решение № 14061 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение № 2826/12.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2333/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ТИМ 2001" ЕООД Пловдив чрез процесуалните си представители в с. з и в писмени бележки изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е бил ревизионен акт (РА) № 161300294/30.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 691/10.07.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" - Пловдив, в частта в която на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за данъчен период м. 09.2009 г. на дружеството е начислен ДДС в размер на 26 902.24 лв. с прилежаща лихва в размер на 9 869.44 лв. (представляваща разликата между ползвания от дружеството данъчен кредит - 27 008.37 лв. и начисления от дружеството данък за продажбата по касовата бележка - 106.13 лв.). За да отмени РА, съдът е приел, че незаконосъобразно приходните органи са извършили корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за данъчен период месец 09.2009 г. През ревизирания период по ЗДДС - 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г. "ТИМ-2001" ЕООД е осъществявало търговия с хранителни стоки и детски храни в магазини, находящи се в гр. Пловдив. Установено е, че през м. 09.2009 г. дружеството е осъществило продажба на стоки, за което издава касова бележка с данъчна основа 530.60 лв. и начислен ДДС в размер на 106.13 лв. Предмет на продажбата са различни видове детски храни, марка "Слънчо", като е издаден и фискален бон. Според счетоводните документи на дружеството отчетната стойност на продадените стоки е в размер на 135 041.85 лв., като "ТИМ-2001" ЕООД е ползвало данъчен кредит при покупките им в размер общо на 27 008.37 лв. (общо цената на придобиване на стоките е 162 050.22 лв.). Според обясненията на управителя на дружеството през август 2009 г. в един от складовете, в който се съхраняват хранителни продукти е възникнала авария - спукал се е водопроводен кран, която е причинила наводнение и увреждане на стоки (най-вече детски храни, закупени от "Слънчо" АД гр. Свищов). Увредените стоки били преместени в друг склад и продадени на физическо лице - животновъд. С ревизионния акт органа по приходите е извършил корекция на ползвания данъчен кредит за периода и е начислил ДДС на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за данъчен период м. 09.2009 г., тъй като РЛ не е издало протокол и не е извършил корекция на ползвания данъчен кредит. Дружеството твърди, че стоката е унищожена в резултат на авария - наводнение, поради което счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС при която не се извършва корекция по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Съдът е обсъдил заключението на приетата като неоспорена от страните ССчЕ, предвид на която се установява, че за периода 05.2008 г. - 09.2009 г. РЛ е получател по доставки на детски храни с обща данъчна основа 135 041.85 лв. и ДДС в общ размер на 27 008.37 лв. Пазарната стойност на описаните 8 групи храни "Слънчо" общо 12 735.800 кг = 63 679 бр. детски храни, при влага 8% (негодни за консумация), продадени като храна за кози е в размер на 636.79 лв. Съдът е обсъдил показанията на свидетеля Златко Пенчев Голевски водопроводчик, който е отводнявал склада в деня на аварията и показанията на свидетеля Атанас Бориславов Аргиров - регистриран земеделски производител, закупил стоката. Тези показания правилно са ценени с оглед всички други доказателства по делото - Заповед № 804.09.2009 г. за съставяне на комисия за инвентаризация на стоките в наводнения склад; докладна записка от 7.09.2009 г. на комисията с посочване на видовете и количествата повредени храни в резултат на В и К авария; писмо от производителя на храните "Слънчо" АД от 7.09.2009 г., че храните са повредени и не подлежат на преработка или препакетиране, съгласно законовите здравно-хигиенни норми; констативен протокол от 7.09.2009 г. съставен от "ТИМ-2001" ЕООД и В и К гр. Пловдив. Правилно при преценката на свидетелските показания съдът е приел, че същите съответстват на събраните писмени доказателства и установените обстоятелства, че в склада стопанисван от дружеството се е съхранявала стоката, както и че при внезапно възникнала авария - наводнение, стоките са унищожени. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС не се извършват корекции по чл. 79 от ЗДДС в случаите на унищожаване, липси или брак, причинени от аварии и катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, ценени в съвкупност, предвид на които се доказва твърдението на жалбоподателя, че унищожаване на стоките, съгласно констативен протокол от 7.09.2009 г. е настъпило в резултат на авария - наводнение, което не е причинено по негова вина. Според настоящата инстанция само ако регистрираното лице може да докаже, че унищожаването, липсата или бракуването на стоките, причинени от аварии и катастрофи, не са по негова вина, на основание чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС не следва да коригира ползвания данъчен кредит. За доказателства могат да послужат документи, издадени от компетентните органи, които подлежат на преценка. Дружеството - жалбоподател е ангажирало доказателства, издадени от компетентни органи - Заповед № 804.09.2009 г. за съставяне на комисия за инвентаризация на стоките в наводнения склад; докладна записка от 7.09.2009 г. на комисията; писмо от производителя на храните "Слънчо" АД от 7.09.2009 г.; констативен протокол от 7.09.2009 г. съставен от "ТИМ-2001" ЕООД и В и К гр. Пловдив, доказващи унищожаването на стоките, вследствие наводнение, поради което същия следва да се полза от изключението на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. Първоинстанционното решение, в частта в която е отменен РА, с който на основание чл. 79, ал. 3 т ЗДДС за данъчен период м. 09.2009 г. е извършена корекция на ползвания данъчен кредит е правилно и следва да бъде оставено в сила. В съдебното производство е представен РА № 1331977/17.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив за поправка на ревизионен акт № 161300294/30.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 691/10.07.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" - Пловдив. В мотивите на обжалваното съдебно решение е посочено че РАПРА не е обжалван по административен ред, но въпреки това съдът е го е отменил. Съгласно чл. 156, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт не може да бъде обжалван по съдебен ред, в частта, в която не е обжалван по административен ред. В случая издаденият в хода на съдебното производство РАПРА безспорно не е обжалван по административен ред. Поради това обжалването на РАПРА е недопустимо, поради което като е приел обратното и е отменил необжалвания по административен ред РАПРА Административен съд-Пловдив е постановил едно недопустимо решение, което в тази част следва да се обезсили. Разноски: Ответникът по касационната жалба "ТИМ-2001" ЕООД претендира разноски за настоящата инстанция, което искане е основателно относно заплатената сума от 750 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за един адвокат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение