Решение № 13763 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1369/2012 г.

ВАСI отделение02.11.2012 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2022/28.11.2011 г. по адм. д. № 849/2011 г. на Административен съд - Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Гуала Клоужърс България"АД против РА № 131003784 от 23.12.2010 г. на Галина Йовчева - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Пазарджик. ОСЪЖДА "Гуала Клоужърс България" АД да заплати на НАП - ЦУ - ДОУИ - Пловдив 3284,36 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13763 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1369/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът директора на ДОУИ - Пловдив моли да бъде отменено решение № 2022/28.11.2011 г. по адм. д. № 849/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 131003784/23.12.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Гуала клоужърс тулс" АД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 131003784 от 23.12.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Пазарджик, в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит 141 718,11 лв. с лихви за данъчен период м. 06.2010 г. по фактура на "Даник" АД. В мотивите си съдът е приел, че предмет на фактурата "прехвърляне на права по договори за финансов лизинг на основание договор от 31.05.2010". С договор от 31.05.2010 г. Даник" АД и "Гуала клоужърс тулс" АД по т. 1 са се съгласили "Даник" АД да прехвърли на "Гуала клоужърс тулс" АД всички свои права на лизингополучател по договори за лизинг по приложение 1. По т. 1.3.от договора е прието, че заместването на "Даник" АД като страна в договорите за лизинг за описаните в приложението машини ще се уреди отделно в договори със съответни лизингодатели. По т. 2 страните са се споразумели за прехвърляне на правата по т. 1.1 "Гуала клоужърс тулс"АД да заплати на "Даник" АД 708 590,54 лв. За прехвърлянето на правата по договорите за лизинг "Гуала Клоужърс Тулс" АД е заплатило на "Даник" АД сумата от 708 590.54 лв. На същата дата - 31.05.2010 г. е сключено споразумение между "Уни кредит лизинг" АД - лизингодател, "Даник" АД - лизингополучател и "Гуала клоужърс тулс" АД - поемател по т. 1 от което всички права и задължения по договор за финансов лизинг № 7382/9.05.2007 г. относно два от лизинговите обекти - профил шлайф и координат шлайф, включително правото да се придобие собствеността върху тези обекти, се прехвърлят на поемателя. По т. 4 от споразумението страните се съгласили, че описаните обекти по т. 1 са предадени на поемателя и приети за ползване от него. По т. 5 от споразумението лизингодателят и поемателят се договорили отношенията им относно обектите по т. 1 да се уреждат за напред от 31.05.2010 г. по договор за финансов лизинг № 90845/31.05.2010 г. По т. 9 от споразумението страните се съгласили евентуални претенции за прехвърлените права и вече извършените от първоначалния лизингополучател плащания да се уреждат между лизингополучателя и поемателя, като лизингодателя не дължи връщане на суми или обезщетения във връзка с уговореното прекратяване на правоотношението с първоначалния лизингополучател. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурата за извършеното плащане по договора от 31.05.2010 г. на основание чл. 46, т. 3 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС като е прието, че прехвърлянето на права и задължения по договора от 31.05.2010 г. водещ до заместване на страна в договор за финансов лизинг представлява финансова услуга, за която не се начислява и дължи данък. При обжалването по административен ред РА е потвърден, като в решението на директора на ДОУИ - Пловдив е прието, че по договора от 31.05.2010 г. не са прехвърлени правата на "Даник" АД като лизингополучател на ревизираното лице след като е предвидено допълнително сключване на договор с лизингодателя за прехвърляне на тези права. Прието е, че договорът представлява предварително писмено споразумение между лизингополучателя и ревизираното лице за заместване в договора за лизинг, сключен между "Даник" и лизингодателя. Договорът урежда само отношенията между лизингополучателя и ревизираното лице след извършване на заместването чрез сключване на договори с лизингодателя. Потвърден е изводът в РА, че по договора е предвидено извършване на финансова услуга, която е освободена доставка. Алтернативно е поддържано, че с договора от 31.05.2010 г. не са прехвърлени права по договор за финансов лизинг, а е постигнато предварително съгласие за заместване в такъв договор. След като по договора не са прехвърлени права данък е начислен без основание, при липса на данъчно събитие и по чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел, че по дело С-242/08 на СЕС е разгледан аналогичен случай, а също, че случаят е идентичен с процесния. Изводът е необоснован, тъй като по дело С-242/08 на СЕС е анализирана хипотеза на прехвърляне на портфейл от застраховки "Живот", правата и задълженията, при която сделка е за парични вземания и задължения, докато в настоящия случай е извършено встъпване в лизингов договор чрез заместване на лизингополучателя. След подробен преразказ на решението по дело С-242/08 г. на СЕС съдът е приел, че извършеното възмездно прехвърляне на права по лизингови договори от лизингополучателя на ревизираното лице със съгласието на лизингодателя с договора от 31.05.2010 г. и споразумението от същото дата не е осъществена финансова услуга и чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС не е приложим. Разгледал е договорът и споразумението като една единна сделка предвид практиката на СЕС в цитираното решение и е приел, че е налице доставка на услуга, която е облагаема като законосъобразно по нея е начислен данък във фактурата. Необосновано съдът е приел, че следва да разглежда договора и споразумението като една единна сделка. Видно от предмета, посочен във фактурата, данъкът е начислен за прехвърлени права по договора от 31.05.2010 г. От цитираното по-горе съдържание на договора от 31.05.2010 г. е видно, че с него не са прехвърлени права по лизинговия договор, а е постигнато предварително съгласие с последващ договор с лизингодателя да бъдат прехвърлени права на ревизираното лице. "Даник"АД не е лизингодател и не би могъл да прехвърли права по лизинговия си договор на ревизираното лице. Договорът от 31.05.2010 г. уточнява размера на плащането, за прехвърляне на правата на "Даник" АД по лизингов договор след сключване на договор между ревизираното лице и лизингодателя. Прехвърлянето на правата е извършено със споразумението от същата дата, като в него е посочено, че "Даник" АД и новият лизингополучател ще уредят взаимоотношенията си относно вече платените вноски. Предвид това съдържание на договора и споразумението договорът съдържа уговорка относно размера на плащането за правата, които ще се прехвърлят със споразумението с лизингодателя. С фактурата е начислен данък по договор свързан с плащане в нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС, по който договарянето свързано с плащане е освободена доставка. Основателен е и вторият довод на касатора, че по договора от 31.05.2010 г. не е договорена доставка на услуга, която е облагаема и не е следвало да се начислява данък по нея. В този смисъл е решение № 6145/2.05.2012 г. по адм. д. № 9508/2011 г. на ВАС, I отделение. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Разноските следва да се преизчислят поради промяната в резултата. Дружеството следва да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение по делото 3284,36 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1