Решение № 16719 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4526/2011 г.

Решение № 16719 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4526/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. П. при ЦУ на НАП против решение № 192 от 9.02.2011 г., постановено по адм. д. № 1116/2008 г. на Административен съд - П.. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Чугунолеене - П." чрез процесуален представител адв. Б. релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд-П. е отменил ревизионен акт № 1603184/18.03.2008 г., издаден от Ф. К. Т. на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 362 от 14.05.2008 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта относно непризнато право на данъчен кредит на "Чугунолеене - П." АД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, в размер на 39229,59 лв. за данъчен период м. 10.2006 г. по фактура № 34/19.10.2006 г., издадена от "Елкооп" ЕООД /в частта относно предходната доставка по фактура № 67/06.10.2006г, издадена от "Глобал стил" ЕООД/; по фактура № 36/30.10.2006г, издадена от "Елкооп" ЕООД и по фактура № 674/30.10.2006 г., издадена от "Алма - Д" ЕООД, както и за данъчен период м. 11.2006 г. по фактура № 46/28.11.2006 г. и фактура № 47/30.11.2006 г., издадени от "Елкооп" ЕООД, ведно с прилежащи лихви за забава. Със същото решение е отхвърлена жалбата "Чугунолеене - П." АД против същия РА за непризнато право на данъчен кредит в размер на 434,00 лв. за данъчен период м. 10.2006 г. по фактура № 34/19.10.2006 г., издадена от "Елкооп" ЕООД /в частта относно предходната доставка по опростена фактура № 18826/26.01.2006 г./, издадена от "Епик Електроник Асамбли" ЕООД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд след като задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че основанията заради които ответника по касация е претендирал право на приспадане на данъчен кредит кореспондират на приложимия в случая ЗДДС и незаконосъобразно, включително и необосновано му е отказано упражненото право на приспадане на данъчен кредит за стоки, предмет на фактури № 34/19.10.2006 г. и № 36/30.10.2006 г., издадени от "Елкооп" ЕООД и по фактура № 674/30.10.2006 г., издадена от "Алма - Д" ЕООД, както и за данъчен период м. 11.2006 г. по фактура № 46/28.11.2006 г. и фактура № 47/30.11.2006 г., издадени от "Елкооп" ЕООД. По отношение на непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Елкооп" - ЕООД съдът е изследвал поотделно фактурите, които имат за предмет доставка на чугун. В подкрепа на основанията за отмяна съдът е ценил изцяло заключенията на неоспорените надлежно и приети по делото съдебно-счетоводна (ССчЕ) и съдебно-автотехническа (САТЕ) експертизи, както и от писмените доказателства, въз основа на които вещото лице по счетоводната експертиза е изградило констатациите и изводите си. Така е установено, че по всяка една от процесиите фактури съответстващата й кантарна бележка за претегления товар при приемането му от РЛ, посочено е тегло на товара, неговия вид, регистрационен номер на съответното МПС, с което е извършен транспорта на стоката, пътен лист за осъществения транспорт с отбелязания маршрут. В счетоводството на РЛ всяка фактура, посочена в заключението, е окомплектована с кантарна бележка, като всички документи, цитирани в заключението, са обвързани със съответната фактура - периодите на издаване на кантарните бележки и фактурите са близки, и количеството кантарни бележки съответства напълно на общото количество по процесиите фактури и всички количества чугун, получени по цитираните в заключението кантарни бележки, са заприходени в склада на жалбоподателя със складови разписки приложени по ревизията обсъждани от ревизиращите в самия ревизионен доклад, като в хода на ревизията не са констатирани от ревизиращите нарушения във връзка със счетоводното им отчитане с извод "че счетоводството на ревизираното дружество е организирано и водено текущо, съгласно изискванията на Зсч. и счетоводните стандарти, като формата на счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и систематично/ аналитично и синтетично/ отчитане". Правилен е изводът, че несъответствието в датите на кантарните бележки и датите на останалите документи, свързани с доставките - товарителници, пътни листове, фактури, и обстоятелството, че в част от транспортните документи е посочено, като товар "скрап", не обосновава извод за липса на установено приемо-предаване и транспортиране на стоките по процесиите фактури във възприетия от ревизиращите смисъл, доколкото, от заключението на вещото лице е установена безусловна стокова връзка между всички тези документи заприходени със стокови разписки, отразени в счетоводството на жалбоподателя, за което е установено още в хода на ревизията и от самите ревизиращи, че е заведено в съответствие с нормативните изисквания и не са констатирани нередовности. Гореизложеното налага извода за наличие на приемо - предаване и транспортиране на стоките по процесиите фактури от прекия доставчик "Елкооп" ЕООД на ответника "Чугунолеене инвест" АД, което от своя страна обосновава наличие на доставка по процесиите фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС (отм.), което опровергава визираната от ревизиращите органи липса на основания за признаването на данъчния кредит въз основа на приетия за недоказан транспорт на стоката от предходния доставчик "Глобал стил" ЕООД до прекия доставчик "Елкооп" ЕООД. Видно от инкорпорираните в доклада и ревизионния акт данни, само по себе си приемо-предаването и транспортирането на стоките по фактури № 34/19.10.2006г, № 36/30.10.2006 г. и № 46/28.11.2006 г., издадени от "Елкооп" ЕООД не е категорично отречено от ревизиращия екип. При положение, че по делото е установено приемо-предаването и транспортирането на стоката по пряката доставка, то обстоятелството по какъв начин е осъществен транспорта на същата между предходния доставчик "Глобал стил" ЕООД на прекия доставчик "Елкооп" ЕООД, не е от решаващо значение за формиране на извод за наличие на доставка. Независимо от спора по главния факт по делото, установено чрез обсъдените в ССЕ и САТЕ доказателства (приемо-предавателни протоколи, пътни листи, товарителници, кантарни бележки), което пък от своя страна обосновава извода, че доставчикът "Елкооп" ЕООД разполага със съответната техническа и ресурсна обезпеченост за извършване на транспорта. Възникналите при ревизията съмнения относно произхода на стоките към преките доставчици внимателно са изследвани и обсъдени от първоинстанционния съд, който въз основа на фактите по делото и в съответствие с приложимото право и съдебната практика по аналогични случаи (че за целите на данъчното облагане, под стока с произход, или стока с установен произход се има предвид тази стока, за която е доказано наличието на производител или вносител) е направил правилния извод, че стоката дори и да не е с установен произход, то това обстоятелство, не може да бъде основание за непризнаване правото на данъчен кредит, доколкото в случая е установено по безспорен начин прехвърлянето на собствеността по отношение на преките доставки, по процесиите фактури от доставчика "Елкооп" ЕООД на ответника по касация. Относно преценката дали е осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва дали са налице предвидените в чл. 6 ЗДДС елементи от понятието за доставка за целите на облагането по ЗДДС, и в случая след като е установено, че по отношение на стоката по процесиите фактури е осъществена доставка, т. е. прехвърлено е право на собственост върху стоката, включително е установено фактическото й предаване и транспортиране, срещу насрещна престация, която няма спор, че е платена, и това е сторено на основание сключена сделка, обективирана с процесиите фактури, издадени от прекия доставчик, то фактът, че не е установено по какъв начин доставчикът /в случая по - предходните такива, спрямо прекия доставчик/ е придобил стоката, не води до извод за липса на реална доставка по процесиите фактури, нито препятства възникването на право на данъчен кредит. При тази установеност се налага извода за осъществени облагаеми доставки на стоките, предмет на процесиите фактури, издадени от "Елкооп" ЕООД, като е установено по несъмнен начин, както прехвърляне на собствеността върху процесиите стоки - чугун на блок по фактури № 34/19.10.2006 г., 36/30.10.2006 г., № 46/28.11.2006 г. и № 47/30.11.2006 г., респ. извършването на транспортните услуги по фактура № 36/30.10.2006 г., като елементи от фактическия състав по чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС (отм.), така и плащането, което не е спорно по делото. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Аналогична е обстановката по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 674/30.10.2006г, издадена от доставчика "Алма - Д" ЕООД, в частта относно доставката на чугун на блок - ...,11 тона. В по-голямата си част касационните основания се изразяват в преповтаряне на установената фактическа обстановка по делото, както и на основанията, поради които органът по приходите не е признал право на данъчен кредит. Направеното оплакване, че съдът не е изложил мотиви относно оспорване на заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, както и относно представени от задълженото лице писмени доказателства е неоснователно. От мотивите на съдебния акт е видно, че административният съд е обсъдил заключението на вещото лице ведно с всички събрани по делото доказателства, като в този смисъл е спазил разпоредбата на чл. 202 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Съдът е изложил и мотиви относно оспорването на писмените доказателства, върху които е изградено и заключението, като е посочил, че те не са оспорени от представителя на Д "ОУИ" - гр. П.. Административният съд много подробно е описал установената фактическа обстановка по спора, основанията, поради които органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит, събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица. Направен е извод, че съвкупният анализ на доказателства води до констатация, че се касае за реални доставки, като доставчикът е разполагал с необходимия технически и кадрови ресурс за изпълнение на същите, а данъкът е начислен по предвидения в закона ред. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. с § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по ЗДДС. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че съдът е кредитирал доказателствата, без да прецени документите послужили за обективираните в тях изводи и така е достигнал до неверни правни изводи. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Обсъдени са и заключенията на изслушаните по делото ССЕ и САТЕ, които като ненадлежно оспорени, обосновано и съобразно чл. 202 ГПК е приета материалната им доказателствена сила за правилното решаване на спора. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на съда за неоснователност на жалбата. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение